Християнство.бг
Конфликтът около Православния женски манастир „Св. Вячеслав и Людмила“ в Лоденице, недалеч от Прага, излиза далеч извън пределите на църковните стени. Противопоставянето между общността, подкрепяща игумения Валентина и монахините, от една страна, и ръководството на Пражката православна епархия към Православната църква на Чешките земи и Словакия, от друга, се превръща в тема на обществени дискусии, журналистически разследвания и съдебни дела.
Но главната движеща сила на тази история са самите вярващи – хора, които отказват мълчаливо да наблюдават съдбата на своята обител.
Историята на конфликта
За вярващите от Православния женски манастир „Св. Вячеслав и Людмила“ в Лоденице 11 октомври 2026 г. е особен ден. Общността отбелязва 20 години от игуменството на майка Валентина. Празникът е свързан и с почитта към свети княз Вячеслав – един от небесните покровители на чешките земи и патрон на самия манастир. На църковен език това е храмовият празник на обителта.
Вместо спокойно юбилейно честване обаче поклонниците и енориашите отново се оказват в центъра на противопоставянето с ръководството на Пражката православна епархия към Православната църква на Чешките земи и Словакия.
По свидетелства на представители на общността в манастира пристига група от десет души, сред които и служители на Пражката православна епархия. Те започват да режат катинарите и получават достъп до помещенията на обителта.
За да разберем причините за конфликта, трябва да се върнем повече от две десетилетия назад.
Игумения Валентина е гражданка на Чехия от украински произход. По разкази на енориашите тя пристига в страната по покана на тогавашния управляващ архиерей Христофор, който впоследствие се оттегля от управлението на епархията. Поканата е да развива женското монашество в Чехия.
По думите на членове на общността женският манастир практически се създава от нулата. В продължение на повече от двадесет години тук се изгражда монашески живот, формира се постоянна енорийска общност, появяват се дарители и благодетели, а манастирът в Лоденице става известен далеч извън пределите на Чехия и Европа.
„Майка игуменията създаде манастира. Имаше само стени, в които живееха бездомници. С Божията помощ се намериха ктитори, енориашите се обединиха и през годините тук се появи прекрасна обител“, разказва пред Libertas Fidei активната енориашка Ирина Бублик.
Според нея авторитетът на игуменията сред вярващите и духовенството е изключително висок.
„Авторитетът ѝ в цялата епархия беше безупречен. Стриктното спазване на църковния устав, пълният богослужебен кръг, пълната финансова прозрачност на манастирските средства и, разбира се, любовта към енориашите направиха нашия манастир много известен. Аз отговарях за църковното магазинче и мога да кажа, че организацията и отчетността бяха на най-високо ниво“, твърди Ирина Бублик.
От църковен спор към открито противопоставяне
В центъра на конфликта са архиепископът на Прага и Чешките земи Михал Дандар, игумения Валентина, духовникът на манастира архимандрит Методий и енориашите, сред които има немалко хора с украински произход.
„Формалното начало на спора е поставено, когато нашият духовник, отец Методий, е извикан в епархията. На основание на фалшифицирани документи и несъществуващо наказателно дело в Украйна от него е поискано да напусне манастира и да премине на енорийско служение. След това извикват и нашата игумения и започват без основание да я обвиняват в грубо нарушаване на каноничните правила. Впоследствие всички обвинения се разпадат в чешкия съд“, твърди Бублик.
По думите ѝ игумения Валентина и архимандрит Методий завеждат дела за защита на доброто си име. Според нея съдът задължава архиепископа да поднесе извинения и да изплати обезщетение.
„Вече седем години съм енориашка на манастира и ръководя църковния хор. Тук се венчах, тук кръстих децата си“, разказва пред Libertas Fidei Светлана Васюта.
„Имаме удивителна енорийска общност, в която всички обичат своите духовни наставници и богослуженията. След литургията се събирахме, а майка игумения лично ни правеше кафе. Храмът ни беше възстановен от нулата и игуменията се погрижи дори иконописният му стил да съответства на нашата традиция. Всеки ден се извършваха богослужения.
Бяхме потресени от безпрецедентните атаки срещу манастира, които започнаха през 2022 г. Опитите да бъдат оклеветени нашите духовници – отец Методий и майка Валентина – бяха особено болезнени, още повече че впоследствие съдът ги оправда.
Разбира се, искахме да решим въпроса с църковното ръководство без съдебни дела. Изобщо не желаехме скандал. За да се срещнем с управляващия епископ и да защитим духовниците си, първоначално отидохме в епархията с писмо. Не ни допуснаха вътре. Отслужихме акатист пред портала на сградата на Пражката православна епархия. По-късно излезе секретарка и взе писмото ни.
След това, за да се срещнем с епископа, отидохме в Прага на богослужение в храма „Св. Кирил и Методий“. Присъствахме на службата и зачакахме владиката. Вместо него при нас излезе свещеник, който започна да призовава енориашите да ни изгонят от храма.
При третия опит отново отидохме на богослужение. Веднъж годишно православните получават разрешение да четат акатист на света мъченица Людмила в Пражкия замък. След службата се приближихме до владиката и го помолихме да ни върне отец Методий, след като съдът е доказал невинността му. Бях бременна, със съпруга си и двете ни малки деца. В отговор получихме груб отказ и обидата: „Идиоти!““
Ирина Бублик обръща внимание, че конфликтът възниква и се задълбочава в период, когато чешката държава активно изплаща значителни суми на религиозните организации по линия на реституцията – компенсации за имущество, отнето от тях в миналото.
„Владиката Дандар оглави епархията точно когато чешката държава започна да разпределя милиони по линия на реституцията. Не е известно къде са отишли тези средства, въпреки че се опитвахме да изясним това. А нашият манастир е прекрасно място, с чудесна сграда, в която всичко е възстановено. Затова според мен те са искали да установят пълен контрол над него, без да присъства основателката на манастира, която не им е удобна“, разказва тя.
Бублик свързва конфликта не само с въпросите на църковното управление, но и с политическите позиции на представители на епархията.
„Архиепископ Дандар е учил в Ленинград и е бил състудент на патриарха на Руската православна църква Кирил. Журналисти са писали, че е бил член на тайната комунистическа полиция“, твърди енориашката.
Биографията на архиепископа и публикации за архивни документи на бившите специални служби действително са предмет на журналистически интерес.
След руското нахлуване в Украйна, манастирът приема бежанци, а църковното ръководство демонстрира близост с РПЦ
По думите на Ирина Бублик натискът върху манастира започва след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.
„След началото на пълномащабната инвазия започнахме да помагаме на украинските бежанци. Съдействвахме за настаняването им, помагахме им с документите и, разбира се, се молехме заедно. Но виждахме, че ръководството на епархията заема точно обратната позиция – проруска.
Когато енориашите видяха, че владиката Дандар се среща с казаци и представители на движението „Нощни вълци“ и следва проруска линия, лично отидох на дебатите „Без цензура“, организирани от бившия министър на вътрешните работи на Чехия Вит Ракушан. Там публично призовах чешката държава да помогне за решаването на проблема с проруското влияние чрез местната православна църква“, разказва Бублик.
По думите ѝ след това изказване срещу нея е заведен съдебен иск от страна на църковната структура.
„Резултатът беше съдебен иск на църквата срещу мен. Аз заявявах, че църквата не е осъдила руската агресия, че църковното ръководство напада монашествуващи и енориаши и нарушава както светските закони, така и църковните канони. Поставях и въпроса дали средствата от реституцията няма да бъдат използвани за създаването на пета колона в Европа, тъй като изчезват в неизвестна посока“, казва тя.
Ирина Бублик подчертава, че енориашите многократно се опитват да привлекат вниманието на държавните институции към случващото се.
„Молехме държавата да се намеси, а представител на Министерството на вътрешните работи ни каза, че са запознати със случващото се и работят по въпроса. През цялото време на голямата война повдигахме този проблем“, спомня си тя.
Вярващите не премълчават и участието на Михал Дандар в казашки празник през есента на 2022 г. По време на събитието Военното казашко общество представя грамота от своя атаман, в която се казва, че „за пореден път в своята многовековна история Русия отново е влязла в битка със сатанинските сили, обявили война на Бога“. Според Бублик подобни примери са многобройни.
Тя твърди, че чешката държава е наясно с потенциалните рискове.
„През тези години чешката държава експулсира руския православен свещеник Николай Лещенюк заради заплаха за сигурността. Между другото, той служи заедно с чешкото духовенство от Пражката православна епархия дори след пълномащабното руско нахлуване в Украйна“, добавя Бублик.
За православна общност, в която традиционно се отдава голямо значение на послушанието към духовната власт, подобна позиция се оказва принципна.
Вярващите заявяват правото си да изискват прозрачност, да оспорват решения, да се обръщат към съда и публично да говорят за това, което смятат за несправедливост. По думите на енориашите те многократно се обръщат към ръководството както на епархията, така и на църквата, но не са чути, а отсрещната страна не проявява готовност за контакт.
Така историята на имуществен спор около манастира в Лоденице се развива на фона на по-широк дебат за руското влияние върху Православната църква на Чешките земи и Словакия. Тя поставя и въпроса за правото на украинските православни вярващи на свободен духовен живот, участие в делата на собствената им общност и открито обсъждане на решенията на църковното ръководство.
„Ситуацията е изключително драматична за чешкото православие. Нашият манастир отвори този гноен цирей. Историята ни показва, че Чешката църква трябва да бъде освободена от руското влияние. Държавата осъзнава тази заплаха“, казва Ирина.
По думите ѝ ръководителят на чешката контраразузнавателна служба BIS Михал Куделка заявява, че Руската православна църква представлява потенциална заплаха за националната сигурност на Чехия, тъй като може да бъде използвана от руските власти като инструмент за политическо влияние. Тя твърди още, че Куделка публично изразява загриженост относно дейността на архиепископа на Прага и Чешките земи Михал Дандар и връзките му с Московската патриаршия.
„За това говорят политици, говорят сенатори“, добавя тя.
Ирина разказва също, че вярващите поставят въпроса защо в обкръжението на ръководството на Пражката православна епархия служат свещеници от окупираните територии на Украйна, срещу които украинските правоохранителни органи имат претенции и/или които са обявени за издирване.
Според нея тези въпроси предизвикват отзвук в медиите, а самата тя получава заплахи и дори попада в списък на жертви на преследване в Чехия.
Манастир без монахини: какво остава от някогашната общност
Една от най-болезнените страни на историята е съдбата на монахините, които дълги години живеят в Лоденице.
Енориашите твърдят, че монахините са принудени да напуснат създадения от тях манастир и на практика са лишени от възможността да продължат обичайния си монашески живот. В момента те са временно настанени в домовете на свои енориаши.
Пражката епархия, от своя страна, настоява, че монахините напускат доброволно и че няма принудително извеждане от манастира.
Светлана Васюта, която води църковен живот от дванадесетгодишна възраст, завършила е училище за регенти (специалисти, обучени да ръководят църковни хорове) и е посетила множество манастири, говори за уникалната евангелска атмосфера на общността.
„Сестра Марионила се грижеше за украсата на храма. До всяка икона имаше истински шедьоври на църковната флористика, а тя познаваше много добре църковния устав. Имаше и сестра Ангелина, която помагаше във всичко – и в кухнята, и в притвора.
На Великден се събираха хиляди хора. Това беше добрата слава на манастира“, разказва Светлана.
„Сега няма къде да се събираме, няма къде да причастяваме децата си.“
Православният манастир не е просто съвкупност от земи, сгради и стопански помещения. Преди всичко той е общност от хора, свързани чрез общ начин на живот, молитва и духовни задължения.
Затова дори окончателно съдебно решение относно правото на собственост не може само по себе си да разреши всички въпроси, възникнали между църковното ръководство и вярващите.
„Последните ни дни в манастира никога няма да забравим. Искането да напуснем обителта беше отправено точно в деня, когато срязаха катинарите – неделя, 11 октомври 2026 г. Срокът за напускане беше до сутринта на четвъртък, 15 октомври 2026 г.“, споделя Ирина Бублик.
Въпреки съдебните дела и загубата на досегашното си положение в Лоденице енориашите не възнамеряват да се откажат от своята общност.
В разпространяваните от представители на манастира обръщения се говори за намерението да бъде съхранен монашеският живот и в перспектива да бъде създадена нова обител.
Силата на общността: когато вярата е по-силна от конфликта
Историята на манастира в Лоденице постепенно престава да бъде просто спор за църковна собственост, правомощията на архиепископа или съдбата на една игумения. Тя се превръща в история за това на какво е способна една общност, когато хората са обединени не от политически възгледи, административна власт или материални интереси, а от желанието да съхранят вярата си и възможността да се молят заедно.
За повече от двадесет години около манастира се формира общност от хора, за които обителта се превръща в духовен дом. И когато този дом се оказва застрашен, енориашите не остават странични наблюдатели. Те се обръщат към държавните институции, защитават правата си в съда, не отказват разговори с журналисти, подкрепят монахините и им помагат да намерят временно жилище.
В православната традиция, в която послушанието към църковната йерархия има особено значение, подобна позиция на вярващите поставя един труден въпрос: къде минава границата между послушанието и безпрекословното подчинение, между уважението към духовната власт и правото на общността да не се съгласява с решения, които смята за неадекватни или противозаконни?
За енориашите от Лоденице отговорът сякаш се крие в самия смисъл на църковния живот. Те искат манастирът да остане място за молитва, а не арена на политическо противопоставяне. Искат православната вяра да не се превръща в инструмент за влияние на която и да било държава, а духовният живот да не зависи от политическите симпатии на църковното ръководство.
Днес монахините, по информация на представители на общността, са настанени в домовете на енориаши. Бъдещето на манастира остава неясно. Но самата общност продължава да съществува.
И може би именно в това се крие най-важният извод от тази история. Църковната администрация може да управлява сгради, да назначава духовници и да взема административни решения. Но тя не може с административна заповед да създаде доверие, любов и единство между хората – както не може и с едно решение да ги унищожи.
Историята на Лоденице показва колко много могат да постигнат обикновените вярващи, когато са готови да се подкрепят взаимно и да отстояват правото си на духовен живот без политически натиск.
