Ренета Трифонова
Архим. Кирил Говорун
Вчера имах възможността да говоря пред участниците в конференцията на Международната православна богословска асоциация. Зададох въпроса и на тях, и на себе си: възможно ли е да осъдим „руския свят“ като ерес? Ето някои аргументи в полза на подобно осъждане.
Ако под ерес се разбират тринитарни или христологични въпроси, които са били обсъждани в периода от IV до VII век, тогава „руският свят“ не може да бъде класифициран като ерес. Но ако се върнем към времето на Ириней Лионски, когато християнството се сблъсква с враждебния езически гръко-римски свят, тогава можем да направим някои паралели с учението на „руския свят“.
Мисля, че и двата свята ми са дуалистични и основани на принуда и смесване на религия с политика. Тези черти са въплътени в религиозни течения, които свещеномъченик Ириней и неговите сподвижници определят като ереси. В същия дух мисля, че би било възможно да се подходи и към доктрината за „руския свят“. Той е дуалистичен, защото, подобно на древното дуалистично манихейство или монтанизъм, той вижда света като онтологично поляризиран, противопоставяйки „безбожния Запад“ на „Света Русия“. Тя се основава на принуда, която достигна безпрецедентни и незапомнени кръвопролития.
И накрая, наблюдаваме политизиране на религията в Русия до степен, сравнима само с периода от Август до Диоклециан. Тази религия спокойно може да се нарече политическа, каквато е била езическата имперска религия преди Константин. Свети Ириней и неговите сподвижници възприемат ересите като форми на езическо мислене, маскирано като християнство.
По подобен начин бих интерпретирал „руския свят“. Почти всички поместни православни църкви – всяка в определена степен – са склонни към етнофилетизъм. Затова би било несправедливо да се обвинява в етнофилетизъм само Руската православна църква. В същото време тя демонстрира безпрецедентна степен на етнофилетизъм. Дори Балканските войни в началото на ΧΧ век са по-малко етнофилетични, защото са по-малко брутални и кървави от руската война в Украйна. Мисля, че е по-правилно \руският свят да се нарича не етнофилетистка, а филетистка доктрина.
Руският свят претендира, че е над от етническите граници. По същество той твърди, че рускоезичните етнически групи (ἔθνη) от Източна Европа и дори Централна Азия съставляват един „народ“ – дума, която може да се преведе на гръцки като φυλή. Следователно „руският свят“ може и трябва да бъде обвиняван не толкова в етнофилетизъм, колкото в насилствен филетизъм, с акцент върху „насилствен“.
Съборът на Крит през 2016 г. нарече филетизма „еклесиологична ерес“. Намирам това прилагателно за многообещаващо при тълкуването на доктрината за „руския свят“. Руският свят има своя еклисиология и тя е доста изопачена. Именно поради тази еклисиология Руската православна църква намери извинение да не отиде на о-в Крит през 2016 г., а по-късно едностранно да скъса отношенията с другите църкви и да разгърне неканонична дейност в Африка.
Отношението на Руската православна църква и Украинската православна църква на Московската патриаршия към Православната църква на Украйна е още едно доказателство за изкривено църковно съзнание. Стига се дотам, че РПЦ и УПЦ-МП са готови да прекръстват членове на ПЦУ, която, нека ви напомня, е в пълно общение поне с някои поместни православни църкви, в частност с Вселенската патриаршия. Изкривената еклисиология, лежаща в основата на идеологията на „руския свят“, се характеризира с редица редукционизми. Вселенската църква, ако я погледнете през призмата на руския свят, всъщност се свежда до една поместна църква – Московската патриаршия.
В този случай твърдението „Вярвам в една, света, съборна и апостолска църква на Московската патриаршия“ се оказва не чак толкова шеговито. Именно такива изкривени еклисиологични възгледи манипулативно възпират много членове на УПЦ да се присъединят към ПЦУ.
И накрая, позволете ми да използвам разграничението, което направих в моите предишни еклесиологични изследвания – а именно между природата и структурите на църквата. Руската църква представлява изключителен случай на подмяна на природата на църквата с нейните административни структури. В резултат на това, Руската църква се оказа много мълчалива за войната в Украйна. По-конкретно, само нейната администрация има право да говори за войната и да изразява безусловна подкрепа.
Гласът на цялата църква беше сведен до провоенните изявления на нейния административен апарат. Всички ереси са предимно редукционизъм на православието. Руският свят роди еклисиология, която е такъв редукционизъм. Ето защо той напълно се свежда до еклисиологична ерес, ако използваме терминологията на Всеправославния събор в Крит.
————
Източник: Кирил Говорун
