Християнство.бг
Архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“ публикува в социалните мрежи свое писмо, входирано в Синодната канцелария до Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил и до епархийските митрополити от Св. Синод на БПЦ. Писмото е предизвикано от публикация на Валентин Велчев със заглавие „Безобиден ли е архимандрит Никанор?“ в сайта на Явор Дачков „Гласове“.
Статията визира стари медийни публикации в „Двери“ от 2017 и 2018 г., за които архимандритът имаше спор с екипа на сайта, негови участия в предавания и коментари в социалните мрежи.
В публикацията има спорни твърдения и обвинения, заради които игуменът на Църногорската св. обител е решил да се обърне към синодалните митрополити и съответно – публично да отговори на своите приятели и последователи в мрежата. Документът е входиран на 8 декември и предстои да бъде разгледан на заседание на Св. Синод.
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
всеуважаеми членове на Светия Синод на Българската православна църква,
Пиша това писмо в дух на послушание, уважение и отговорност пред Църквата, за да дам смирено обяснение относно публично разпространяваните обвинения срещу мене и да изложа пред Вас фактите и моето вътрешно разбиране за случващото се.
1. За послушанието, вината и покаянието
Напълно съзнавам, че никой клирик, още по‑малко монах и архимандрит, не стои „над“ съда на Църквата и не е освободен от отговорност за своите думи и дела. Санкцията „аргос“, наложена ми от Софийска св. митрополия, приемам не като лична „обида“, а като знак, че съм длъжен още по‑внимателно да изследвам сърцето си и поведението си пред Бога и пред Вас.
За някои свои изказвания – в частност за шегата с името на Негово Светейшество и за употребата на думата „несъстоятелен“ – вече писмено съм поискал прошка на 25.11.2025 г. и още веднъж я искам тук, пред целия Синод. Покаянието за мен не е тактическа стъпка, а екзистенциална потребност: съвестта ми свидетелства, че остротата на езика понякога е изпреварвала мъдростта на мълчанието. Това е моя реална вина и моя реална духовна рана.
В същото време, моля да бъде отчетено, че покаянието за погрешния тон не означава признание за всички приписвани ми деяния, интерпретации и мотиви. Смятам за свой дълг да разграничавам това, в което съм виновен и за което се покайвам, от онова, в което съм оклеветен или неправилно разбран.
2. За каноничната мярка „аргос“ и обвиненията в „опасност“
В публични текстове – включително от Валентин Велчев – моето лице се представя не просто като „проблемен“, а като „опасен“ духовник, който едва ли не представлява заплаха за Църквата и обществото. Това обвинение се опира върху три групи твърдения:
– че съм системно непослушен към църковната власт;
– че управлявам повереното ми имущество непрозрачно и „съм свързан“ с криминални среди;
– че моят език представлява подбуждане към насилие и омраза.
Относно послушанието: приемам, че моите протести и несъгласия – особено по теми като отношението ни към войната в Украйна и руското влияние – са звучали остро и понякога са преминавали границата на благоприличното слово. Но те никога не са целели да разрушат Църквата или да противопоставят вярващите на техния патриарх и епископи. Става дума за болезнени опити да се поставят въпроси за свободата на Църквата от геополитически зависимости, за чистотата на свидетелството ѝ и за състраданието към невинните жертви на войната.
Това не оправдава всеки израз, но поставя спора в полето на съвестта, а не на „конспирацията“. Моля Светият Синод да види в моите, макар и несъвършени, реакции не зла воля срещу Църквата, а тревога за посоката, в която тя може да бъде тласната отвън.
Относно „опасността“: никога не съм предприемал насилие срещу никого – нито срещу духовно лице, нито срещу мирянин. Нито веднъж не съм бил осъждан по Наказателния кодекс, нито съм разследван за престъпление против личността. Употребяваните в медии думи от типа „ще играе винкела“ са груба, неподходяща метафора, за която съм готов да понеса духовна отговорност, но те не са превърнати в реално деяние. Съвсем различно е каноничното осъждане на грубостта в словото – което приемам – и криминализирането на човек без съдебни факти.
3. За финансовата отчетност и управлението на манастира
Когато поех Църногорския манастир като игумен, там заварих дълг към КТБ, надвишаващ 620 000 лв. Днес манастирът не дължи нищо нито на КТБ, нито на друга финансова институция. Това не отменя въпроса за формата на счетоводство, но показва ясно, че посоката на управление не е била към разорение, а към оздравяване.
През годините през манастира минаха големи проекти по европейски и държавни програми, подлежащи на външен контрол и одит. Никога не е установявано присвояване на публични средства или лична облага в мой интерес. Спорът за т.нар. „църковно счетоводство“ се отнася до начина, по който се водят текущите манастирски приходи и разходи, и до очакванията за определени трансфери към митрополията, но не и до доказани измами или злоупотреби.
В Църногорския манастир, откакто е действащ (1998 г.), не е водено специфично вътрешно „църковно счетоводство“, без това да е било поставяно като проблем от блаженопочиналите патриарси Максим и Неофит. Манастирът като юридическо лице изпълнява изискванията на държавното законодателство за отчетност на юридическите лица с нестопанска цел.
Никога не съм възпрепятствал ревизии – нито от Сметната палата, нито от Софийска св. митрополия. На ревизорите са предоставени всички налични документи, включително банкови извлечения. Ако в тях се открият нарушения, съм готов да понеса последиците, но до този момент такава установена вина няма.
Относно споменаваните „криминални лица“: не отричам, че в трудните години на възстановяване на манастира хора от т.нар. „криминален контингент“ са помагали с храна и материали. Тяхното присъствие не е било за сделки, а за търсене на опора. В общуването с братството много от тях преустановиха незаконни дейности, покаяха се и заживяха по‑трезвен живот, някои с искрено благочестие. Ако Църквата бъде упреквана за това, че приема грешници и им отваря врата към промяна, тогава сами ще противоречим на евангелските думи за радостта на небето над един каещ се грешник.
4. За обвиненията, свързани със Зографския манастир и „полицейския протокол“
В публични материали се твърди, че съм бил „изгонен с полиция“ от Зографския манастир. Като доказателство се цитира т.нар. „полицейски протокол“, публикуван онлайн. В него обаче имената ми не са изписани така, както са по личните ми документи, липсва конкретен вид и номер на документа за самоличност – реквизити, без които нито един валиден полицейски акт не може да бъде съставен.
Ако наистина съм бил без документи, остава открит въпросът как въобще съм влязъл в Република Гърция и на Атон, където е задължително да има виза (диамонитирион). На посочения празник в Зографския манастир присъстваха над 700 души. Влязох на вечернята, вечерях в трапезарията и напуснах манастира пред очите на мнозина, които ме поздравиха. После се прибрах в Ксенофонтския манастир, където вече бях настанен. Не съществува нито снимков, нито видеодоказателствен материал за описвания „арест“ или „изгонване“.
Обвиненията на отец Евгений срещу мен, цитирани в същите публикации, вече са били разглеждани от Св. Синод през 2017 г., който се е произнесъл по тяхната „основателност“. Не е справедливо веднъж разгледани въпроси да бъдат безкрайно рециклирани в медиите като „нови“ обвинения, само защото контекстът е променен.
5. За конкретните плодове на служението
Без да желая похвали за себе си, а само за да предложа пълна картина, моля да бъдат отчетени и следните факти:
Член съм на Работната група на Св. Синод по европейските програми от 2010 г. до днес и имам най‑дълъг стаж в този консултативен орган, с принос за стотици обновени църкви и манастири във всички епархии на БПЦ.
Като игумен поех Църногорския манастир с тежък дълг към КТБ и днес манастирът не е длъжник на нито една финансова институция.
Осигурих спечелване на съдебно дело за собствеността на новоизградения манастир „Св. Пантелеймон“ срещу бившия игумен отец Евгений и довърших строителството на тази обител.
Постригал съм в монашество осем души; днес сред тях има игумени, митрополитски дякони, йеромонаси.
Организирах инициативата „Краищенско светогорие“, благодарение на която бяха възстановени 10 манастира в Пернишка област, в които сега патриархът има възможност да назначава нови игумени.
За тези дела и за изрядно служение бях удостоен с офикията „архимандрит“ лично от патриарх Неофит и с благодарствено писмо от Епархийския съвет на Софийска епархия.
Тези плодове не отменят грешките ми, но свидетелстват, че моето присъствие в Църквата не се свежда до скандали и конфликти, а включва и реални дела за укрепване на манастири и духовен живот.
6. За войната, Украйна и моите думи за Роберт Фицо
Особено чувствителен е въпросът за мой коментар относно покушението срещу словашкия премиер Роберт Фицо. Произнасянето на думи, които могат да бъдат разчетени като злорадство или одобрение на насилие, е несъвместимо с християнския дух и съзнавам, че съм преминал границата на допустимото слово.
В основата на моето негодувание стои не лична омраза, а болката от позицията на Фицо и други политици да блокират помощта за Украйна – помощ, от която зависи живота на невинни хора, включително деца. В Църногорския манастир приехме деца от Суми, преживели войната; техните очи и истории оставиха дълбок белег в мен. Но дори най‑силната болка не оправдава език, който може да бъде възприет като пожелаване на смърт. За това моля прошка и от Вас, и от вярващите.
7. За „претоплените 10-годишни ястия“
Породилата се задочна публична дискусия между нас предизвика във ваша мнима защита да бъдат припомняни голословни твърдения с близо десетгодишна давност, в които обаче наред със споменаването на моето име, са замесени редица членове на Св. Синод и знакови лица на църквата, както и нейни бенефициери като бившия премиер, министри и др. Едва ли това е в интерес на Българската православна църква!
8. Молба към Светия Синод
Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства, моля Ви:
След като очевидно ми нямате доверие и не желаете да работим заедно, да ми дадете отпусно писмо – ако не желаете да уважите молбата на своя събрат Русенския митрополит Наум, тогава въобще за служение извън диоцеза на БПЦ.
Вие, Ваше Светейшество, няма как да ме уязвите, без с това да нанесете рана на Българската православна църква, на която и двамата сме чада. В конкретния случай е абсолютно приложима алюзията със Соломоновия съд: кому детето (БПЦ) е по-мило? Считам, че по право тази чест принадлежи на Вас!
Създава се опасност БПЦ-БП да бъде напусната от десетки, да не дава Бог – стотици хиляди хора, които биха могли да станат основа за нови разколи. Това ли желаем?
Аз нямам административната власт да сложа край на това ненужно противопоставяне, което служи за съблазън на верните и излага БПЦ в очите на цялото общество.
Още веднъж ви призовавам към помирение в духа на св. Евангелие!
Нека избягваме – доколкото е по човешки възможно – да прехвърляме вътрешноцърковни конфликти върху обществения дневен ред и държавните структури, освен в случаите, които биха били от компетенцията на последните. Църквата има свои собствени лечебни механизми – покаяние, епитимия, духовно напътствие, съборен разговор – и е добре те да бъдат изчерпани преди да се стига до репресивни мерки.
Смирено изповядвам, че съм грешен човек, склонен към острота и реактивност, но не съм враг на Църквата, нито съм търсил лична изгода от нея. Ако в нещо съм послужил за съблазън, моля да бъда вразумен и поправен, а ако в нещо съм послужил за полза на Църквата, всичката слава да бъде на Бога.
Оставям себе си и бъдещето си в ръцете на Светия Синод, с надежда за справедливо, безпристрастно и милостиво отношение.
Синовно в Христа,
архимандрит Никанор (Мишков)
Църногорски манастир „Св. св. Козма и Дамян“
8 декември 2025 г.
