Ренета Трифонова
На 17 септември 2026 г. в сградата на Държавен архив – Варна, беше представен биографичният сборник „Духовният аристократ“, посветен на живота и служението на приснопаметния Ловчански митрополит Филарет. Събитието привлече значителен интерес от варненската публика, а на представянето присъстваха и младежи, ученици в Ι-ва Езикова гимназия на Варна – официален приемник на историческата Първа мъжка гимназия „Цар Фердинанд I“, която е завършил митрополит Филарет.
Гости-лектори бяха проф. Жоржета Назърска, проф. Момчил Методиев, д-р Горан Благоев и Борис Цацов – екипът, работил по подготовката и реализацията на изследователския труд. Те разказаха ключови моменти от живота и служението на архиерея, подкрепени с мултимедийна презентация.
Авторите на сборника отбелязаха с благодарност, че книгата е реализирана с дарителската подкрепа и отношение към този труд на Русенския митрополит Наум, който е сред малкото съвременни архиереи, насърчаващи обективната научно-изследователска дейност.
Събитието откри Гергана Георгиева – гл. експерт в Държавен архив – Варна, като даде думата на проф. Назърска, която направи цялостен преглед на архивите и материалите, използвани в научното изследване, както и въведение към представянето на тримата автори. Проф. Назърска разказа за тяхната специфична работа по биографичния сборник за Ловчанския митрополит Филарет и представи подходите, по които Борис Цацов, д-р Горан Благоев и проф. Момчил Методиев са структурирали книгата.
Борис Цацов говори за връзката на митрополит Филарет с Варна, която той е поддържал през целия си живот, като акцентира върху най-значимите и запомнящи се моменти от живота на владиката – неговото родно място във Варна, детските и училищните години, както и обстановката, в която е израснал. Г-н Цацов подробно разказа за образованието му, като сподели благодарността си относно помощта на г-жа Нели Димова за откритието на свидетелството, че митрополит Филарет е учил в Първа мъжка гимназия – предшественик на днешната Ι-ва Езикова гимназия във Варна. Потопихме се в обстановката на младежките и студентските години на Атанас Панайотов и неговото обучение като стипендиант на Варненска и Преславска митрополия в София, където завършва с отличие Богословския факултет.
През 1928 г. той е назначен за проповедник и ревизор на митрополията и започва активно да обикаля епархията, подпомагайки митрополит Симеон. Всяка стъпка от тази дейност е документирана в архивите и описана в книгата. През януари 1931 г. митрополит Симеон го постригва за монах в катедралата и на следващия ден го ръкополага за йеродякон – необичайна практика, тъй като тези последования обикновено се провеждат в манастир.
Името Филарет му е дадено в чест на възрожденския духовник архимандрит Филарет, който за първи път е служил на български език във Варна преди Освобождението. Любопитен факт е, че преди 1944 г. в гръцката махала на Варна е имало улица, носеща неговото име, което подчертава ролята му като борец срещу гърцизма сред българите.
През 1933 г. Неврокопският митрополит Макарий настоява младият йеромонах да бъде изпратен в Неврокопската епархия. Там Филарет става протосингел, а по-късно, при митрополит Борис, продължава активната си служба и е изпратен в Страсбург, където изучава каноническо право. След завръщането си е назначен за протосингел на столицата и продължава проповедническата си дейност в София, като става близък събеседник на царското семейство.
Той е първият варненец, който става епископ с титлата Знеполски. През пролетта на 1939 г. Ловчанският митрополит Антим умира, а Филарет е избран за митрополит на Ловеч, ставайки най-младият такъв на едва 35 години. Неговата активна и мащабна за времето си църковна дейност в Ловеч е подробно разгледана в книгата.
Филарет е определен по лично настояване на царица Йоана за възпитател и духовник на младия цар Симеон II. Макар това настойничество да не се осъществява, то остава като лоша атестация за неговия живот по време на комунистическия режим. Смятан е и за „най-опасния човек в Църквата“, както припомни проф. Назърска.
Митрополит Филарет никога не прекъсва връзката си с Варна; той поддържа контактите си с приятели и роднини, а по време на комунизма помага на много варненци, както и на хора, освободени от лагери и затвори, като им осигурява препитание, доколкото е било възможно. Въпреки опасното време, Филарет е човек, който не се страхува да подава ръка на онеправданите и лишените от всякакви права хора.
Ловчанският владика умира преждевременно, след като се подлага на операция, която се оказва неуспешна. Плъзва мълвата, че той е убит – в тялото му е забравен хирургически инструмент, който налага втора операция, довела до края на живота му. Митрополит Филарет умира на 28 юни 1960 г. на 57-годишна възраст, като на погребението му идват голямо множество хора, за да го изпратят в края на земния му път.
Д-р Горан Благоев разкри подробности за дейността на митрополита като управляващ Охридско-Битолската епархия през 1941-1944 г. и въведе публиката в сложните исторически условия от времето на Втората световна война, като разказа как Филарет служи в епархията, възстановена от Българската екзархия. Той подчерта усилията на митрополит Филарет да защитава евреите и да запази синагогите, както и търпението и човечността му в отношението към младежи с леви идеи и промакедонски убеждения. Владиката е бил много търпелив и внимателен, застъпвайки се пред властите да няма издевателства над тях, въпреки техните заблуди и агресивното им поведение към него.
„Този кратък период от неговото служение е показателен как един истински православен пастир може да бъде български патриот и да отстоява националната кауза (той се посвещава на издирване на гробове и останки на загинали войници от неговата епархия през Първата световна война). Филарет е митрополит, който съчетава мисията на български архиерей и истински Христов служител, който ще протегне ръка не само на нуждаещите се свои, но и на чужди. Затова смятам, че книга като тази трябва да достига до все повече българи, за да осъзнаем какви духовници – архиереи и пастири – е имала нашата църква и дай Боже някога отново да има“, завърши Горан Благоев.
Той сподели, че за него е чест и удоволствие да бъде част от поредното представяне на изследователския проект за Ловчанския митрополит Филарет в град Варна, и когато изследователската работа е представена обективно от проф. Жоржета Назърска пред любознателната публика, има основание да се смята, че възкресяването на личността на един български архиерей, какъвто днес осезаемо липсва, има не само смисъл – това е мисия.
Проф. Момчил Методиев – изследовател на богатите архиви на репресивните органи на комунистическата власт – обобщи действията на Държавна сигурност и нейните агенти в следенето на владиката, като сподели непознати аспекти от живота на митрополит Филарет. Той разказа, че досиетата на митрополита са много добре запазени и че когато е прочел архива за него, е разбрал същността на неговия живот, извън официалните и институционални архиви на Св. Синод и БПЦ.
През 1948 г. владиката започва да преживява труден период, когато му назначават финансови ревизии и той е временно затворен под домашен арест. Макар да е оневинен, има критичен момент, в който за него се застъпват хора, близки до новата власт, на които той по човешки е помогнал преди режима. Помощта му продължава и в настъпилото опасно време – участието му във Висшия църковен съвет му дава възможност буквално „да скрие“ много хора от погледа и репресиите на комунистическата власт – съдени, прекарали в затвора, изгубили политически права, имоти и финансови възможности. Църквата чрез Филарет помага на тях, и той лично като ръководител на Висшия църковен съвет отговаря за това.
През 1958 г. започва поредната атеистична кампания, свързана с промяната в СССР и идването на Хрушчов на власт. За митрополит Филарет настъпват най-тежките години. Част от атеистичната кампания включва обвинения към Църквата, че тя е скрила т.нар. „бивши хора“ – това, което на практика е извършвал митрополит Филарет, помагайки на преследваните от властта. Правителството започва да провежда кампания срещу църквата и патриарха, но най-вече срещу членовете на Синода и основно срещу Ловчанския митрополит Филарет, който тогава е член и на намаления състав на Синода.
В този момент от живота му има епизод, описан в досието на митрополита, който се опитва да се върне към свои контакти преди настъпването на режима, но осъзнава, че няма шанс да се пребори с машината на репресивната власт, насочена срещу него.
Проф. Методиев обобщи в заключението си, че е важно да се връщаме към това поколение архиереи, защото то в продължение на две десетилетия през безбожния режим, се опитва да поддържа една традиция, която иначе би била напълно изгубена. Затова и връщането към живота на архиереи като митрополит Филарет е нещо удовлетворително и важно – както за историците, така и за читателите.
Вечерта завърши със скромен коктейл.
