Неотдавнашните действия на архиепископ Елпидофор, които предизвикаха значителни критики към Гръцката православна архиепископия на Америка и Вселенската патриаршия, бяха гореща тема на дискусия на последната сесия на Синода на Вселенската патриаршия на 21-22 юли.
Патриарх Вартоломей „получи от синодалните йерарси почти единодушен брой забележки, опасения, разкрития и оплаквания относно действията на американския архиепископ Елпидофор, който постави Вселенската патриаршия и лично самия патриарх в трудно положение“, съобщава The National Herald.
„Това e един от малкото случаи, в които толкова много йерарси се изразиха по този начин“, отбелязва Herald.
„Твърди се, че патриарх Вартоломей е много обезпокоен и огорчен от случващото се, тъй като получава оплаквания отвсякъде за архиепископ Елпидофор – и не знае какво да прави.“ Синодът на Вселенската патриаршия е бил уведомен, че много свещеници не искат архиепископа, но се страхуват да говорят заради страх от преследване:
„Архиерей, който е добре запознат с църковните дела в Америка, каза пред Синода, че много свещеници не искат Елпидофор, но се страхуват да говорят, защото рискуват преследване и действия, които ще засегнат благосъстоянието на техните семейства.
По-специално в доклада се споменава скандалът около плановете на архиепископа да ръкоположи в епископски сан един канонично лишен от сан архим. Александър Беля. Синодът говори за сериозния отпор от йерарсите на други юрисдикции в Америка и техните заплахи да се оттеглят от Събранието на каноничните православни епископи на САЩ, ако Беля стане негов член (тук).
National Herald съобщава също, че Беля и брат му са били във Фанар, чакайки пред залата на Синода с часове, докато срещата приключи. „Попитан за това, патриархът отговори, че не е имал възможност да каже на Елпидофор да не го изпраща.“ В момента Беля съди Източноамериканската епархия на Руската православна задгранична църква и няколко видни йерарси и духовници“.
Беше също така казано, че е неприемлива грешка да се детронира митрополит Евангелос от Ню Джърси, без той да има възможност да отговори на обвиненията на Елпидофор“, като National Herald съобщава, че някои йерарси дори са били шокирани, когато са научили как е протекло даденото заседание на Синода през октомври 2020 г.
Имало е и дискусия около скандала с публичността на кръщението на децата на известната гей-двойка в Гърция, което стана известно като „първото открито гей кръщение“ в Гърция. След жалбата на митрополита на Глифада Антоний, в чиято епархия е извършено кръщението, Светият Синод на Гръцката църква изпрати протестни писма до архиеп. Елпидофор и патриарх Вартоломей.
„Въпреки намесите на членовете на Синода, патриархът пренебрегна въпроса и не позволи нищо по него да бъде включено в съобщенията, изпращайки посланието във всички посоки, че той покрива и подкрепя архиепископ Елпидофор. Съобщава се, че патриархът е казал, че „не можем да сменяме архиепископите в Америка на всеки три години“, съобщава National Herald.
В същото време гръцкото издание Εθνικός Κήρυκας пише: „Архиеп. Елпидофор атакува Гръцката църква“. Според изданието, архиеп. Елпидофор започва атака срещу Гръцката църква и нейните йерарси за добре известния проблем с кръщението на двете деца на хомосексуалната двойка, което се е провело в Глифада на 9 юли, като в тази атака се включва и о. Джон Хрисавгис, който е богословски съветник на Архиепископията на Америка.
В статията си в религиозната новинарска агенция Religious News Service „Буря около кръщението в Гърция повдига въпроси за това какво се опитваме да защитим“, той казва следното:
„В началото на месеца избухна непредизвикана злонамерена буря срещу архиепископ Елпидофор, глава на Гръцката православна архиепископия в Америка, който по време на кръщение в Гърция кръсти две деца, родени от сурогатна майка, за да бъдат отгледани от хомосексуална двойка.
Както е обичайно, Елпидофор е уведомил местния епископ митрополит Антоний от Глифада, че идва да извърши кръщение в неговата епархия. Той обаче не е повдигал въпроса за естеството на раждането на децата или сексуалността на родителите. До миналия вторник (19 юли) Гръцката църква обеща да подаде жалба до Вселенския патриарх Вартоломей в Истанбул, а социалните медии бяха пламнали от дискусията.
Ясно е, че това не е дебат относно благодатта на тайнството.
Това, което се случи, беше просто още едно кръщение, но това, което последва, беше нещо, с което всички в света на вярата са запознати напоследък: φще един епизод от културните войни. Освен това разкри колко далече е Православната църква от реалността и света.
Наблюдавахме го в отговор на пандемията COVID-19; бяхме свидетели на това при защитата на войната на Русия срещу Украйна. Само един поглед към таблоидите и блоговете отразява как Православната църква живее в собствения си балон. Там се отличаваме с показни ритуали и пищни одежди.
Има определени теми, които е особено неудобно да засягат православните християни. Най-важната сред тях е темата за хомосексуалността, която предизвиква много страстни емоции, но малко рационален дискурс. Простото повторение на крилатата фраза, че „ненавиждаме греха, но обичаме грешника“, често може да бъде осъждане, маскирано като състрадание – в крайна сметка е по-лесно да се етикетира, отколкото да се слуша.
Трябва да вземем поука от светците, които по-често идеализираме, отколкото подражаваме. Свети Порфирий , който е живял от 1906 до 1991 г., е известен с това, че е бил толкова „ранен от любов“ към Бога, че е отишъл да освети „дом с лоша слава“ близо до площад „Омония“ в Атина, като е предложил на жителите възможност да се поклонят на кръста. Когато му било напомнено къде се намира, Порфирий обявил, че проститутките са „в по-добро духовно състояние“ от много други, за да се поклонят на кръста.
Одобрявал ли е проституцията, когато „изпитал чувство на радост и … чест“, докато благославял тези жени?
Не трябва да има спорове относно кръщенето, на което всички деца имат право. Защо тогава действието на Елпидофор е предизвикало такива спорове и обвинения? Когато независима църква се свърже с Вселенската патриаршия за случилото се, трябва да се запитаме какво точно крият страховете ни за това събитие.
Страхуваме ли се, че традицията или истината могат да бъдат разводнени? Или се страхуваме да не разплетем безшевната тъкан? И все пак историческата църква никога не е отбягвала трудни дебати и съвети в продължение на векове, дори – и особено – когато става дума за спорни и сложни въпроси като пола (или плътта) на Христос и значението (или стила) на изобразяването на святото.
Страхуваме ли се от отваряне на кутията на Пандора? Трябваше ли митрополитът на Глифада да бъде по-информиран какво се случва в неговата епархия? Или има друга причина, поради която се е забързал да си измие ръцете и да прикрие следите си? Той признава, че не би имал смелостта да вземе решение, ако му беше предоставена цялата информация.
Трябваше ли архиепископ Елпидофор да изясни писмено, че кръстените деца не принадлежат към това, което митрополитът на Глифада нарича „традиционно семейство“? Да очакваме ли същото за децата на самотни родители? Какво се случва в случай на родители атеисти? Ами родители, които са в граждански брак или изобщо не са женени?
В такива случаи налагаме ли някакви ограничения върху фотографията или публичността, както беше предложено в този случай?
Страхуваме ли се да не сме твърде близо до „грешници“ или евентуално заразени от грях? Митрополитът на Пирея пренебрегна подобно кръщение в центъра на Атина преди няколко години; но той е обезпокоен от неотдавнашното кръщение в съседната епархия. Не е ли доста удобно това? Веднъж попитан дали има православни гейове, той отговори, че ако в църквата има „содомити“ и „трябва да дистанцираме такива болни хора от другите“. А как ще отговори митрополитът, ако го попитат дали в църквата има гей епископи?
Неговото мнение обаче не е от голямо значение, защото той също така критикува международния ционизъм и еврейските банкери, папата и всички еретици. Веднъж предупреди турския президент Ердоган да приеме православието или в противен случай да се изправи пред вечния ад с Мохамед. Мисля, че добрият митрополит може да се изненада, като види кой, както се казва в Евангелието на Матей, кой ще го „изпревари в Царството Божие“!
Страхуваме ли се да признаем собствения си дискомфорт или неудобство при обсъждането на сексуални принципи или практики? Може ли да е време за откровена дискусия относно пола и джендъра в църквата? Трябва ли онези, които са склонни да оскърбяват начина на живот на другите – независимо дали са посветени епископи или досадни критици – „първо да извадят гредата от окото си“ и тогава да видят треската в окото на брата си, както каза Иисус?
Ролята на православните християни не може да се свежда нито до очакване на отделянето на овците от козите, нито до отказ от грешния свят чрез откъсване от всичко светско.
Знам за два основни текста, които се осмеляват да разглеждат хомосексуалността по устойчив, уважителен и пастирски начин. Първото е „Писмо от православните епископи в Германия до младите хора относно любовта, сексуалността и брака“, подписано от митрополит Августин от Германия през 2017 г. като председател на Православната епископска конференция в Германия. Вторият е документ, озаглавен „За живота на света: към социалния етос на Православната църква“ (2020 г.), официално подписан от патриарх Вартоломей и одобрен от Вселенската патриаршия.
Разбира се, никой не признава лесно или доброволно предразсъдъците си. Всички настояват, че никога не биха „хвърлили първия камък“ – дори когато хвърлят камъни.
Какво щеше да направи Иисус? Кого би порицал Иисус и как би поправил някого? Кого би приветствал и какво поведение би очаквал? Нашият приоритет трябва да бъде да се издигаме един друг в преломеното Христовото Тяло. Ако сме честни със себе си и с Бога — ако се доверим на християнското евангелие и православната традиция — надявам се, че можем да оставим камъните си, защитите си и страховете си, за да слушаме и да се учим един от друг в дух на изцеление и помирение“.
О. Джон Хрисавгис е архидякон и богословски съветник на Гръцката православна архиепископия на Америка и почетен професор на Колежа по богословие в Сидни.
———-
Виж още: