Християнство.бг
България изпреварва Полша по държавни субсидии за вероизповеданията, пише журналистът Антон Чепилски в своя за субсидирането на БПЦ в сайта „Капитал“ със заглавие „Църквата като държавно предприятие: България изпревари Полша по религиозни субсидии“.
През 2025 г. бюджетът за религиозни институции от 49 млн. лв. ще нарасне на 78.37 млн. лв., като предложението идва от Светия Синод. Като обосновка за своето бюджетно предложение Синодът посочва текучество на кадри, мотивиране на служителите, в резултат от инфлацията и повишената минимална работна заплата. Допълнителни разходи за държавния бюджет към БПЦ в близко бъдеще биха могли да се очакват и по направлението за религиозното обучение като редовен предмет в училищата.
БПЦ-БП е предложила „актуализиране размера на субсидията и увеличаване за вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица“. Статията отбелязва, че субсидията според закона е минимално определена от 1 януари 2024 г. като 15 лв. на самоопределило се лице, но без таван. Решението за увеличение на субсидиите за религиозните институции е прието в бюджет 2025, изготвен и одобрен от ГЕРБ, ИТН, БСП и ДПС-ДПС и ДПС-НН.
През последните пет години само от бюджета на Република България и чрез програми на Държавен фонд „Земеделие“ религиозните институции са получили общо 361.73 млн. лв. От тях най-голям бенефициент е Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) с над 228 млн. лв., а второ място се заема от Главното мюфтийство с малко над 77 млн. лв.
Субсидиите за БПЦ са сравнени с тези в Полша и Румъния. БПЦ изпреварва и двете страни в средната стойност за глава на населението. България, която има население около 6.5 млн. души и под 3 хил. духовни лица, плаща средно по 6.18 евро на човек, а Полша, която е с население над 36 млн. души и духовенство над 55 хил., плаща около 1.66 евро.
В сравнение Полша, която се възприема за една от най-религиозните в Европа, финансира своите религиозни институции главно чрез своя „Църковен фонд“, който възлиза на около 66 млн. евро. В Полша също се плащат допълнителни субсидии извън предвидените в „Църковния фонд“ за образователните дейности. В последните осем години страната им е изразходила около 1 млрд. евро за заплащане на образователни програми и заплати в сферата на религиозното обучение в религиозните и държавните образователни институции.
Румънската църква има значителни разходи за своята църква, които възлизат на малко над 341 млн. евро за 2025 г., като изплаща около 2 млн. евро за църковната администрация и учителите по религия (сумата е отделна от тази за заплатите на свещенослужителите). Църквата в Румъния също получава държавни субсидии, но дарява много средства за социални каузи и се отчита пред данъчните, като изнася и публични доклади за своите ежегодни дейности. От тях става ясно, че за периода 2022–2024 г. Румънската църква е дарила 202 млн. евро за социални каузи и дейности. Румъния и с близо 19, 2 млн. души население.
Друг източник на държавни субсидии за вероизповеданията е Държавен фонд „Земеделие“. Според техен отговор на запитване на „Капитал“ става ясно, че за периода от 2019–2025 г. са били изплатени суми на обща стойност 76.76 млн. лв. За субсидия от фонда е било кандидатствано чрез 162 проекта, от които два са на Католическата църква и два са на Главното мюфтийство, чийто най-голям проект е на стойност 115 хил. лв. в град Сърница. За сравнение – два от най-големите проекти в този период за БПЦ са през 2018 г. за 752 хил. лв. и през 2021 г. за реновация на „Свети Георги“ в гр. Бяла срещу 586 хил. лв.
Статията на „Капитал“ е критична по отношение на това, че вероизповеданията са свободни, религиозните институции са отделени от държавата, но на практика това разделение все повече се размива; субсидиите продължават да се повишават, но няма отчетност за тях, а социалните дейности са сведени до минимум.
