Ренета Трифонова
„Велики четвъртък (повод за размисъл, приемете със снизхождение)“
В началото на пандемията имаше бурни дебати на тема: „Можем ли да се разболеем след Причастие, можем ли да умрем?“
Днес богослужението ни казва ДА . Иуда прие Тялото на Господа и малко след това отиде и се обеси. „Като доброволно забрави закона на любовта, злославният Искариот приготви за предателство нозете си, които Ти уми; и вкусвайки от Хляба – Твоето божествено Тяло, той вдигна пета срещу Тебе, Христе, и не пожела да призове: „Възпявайте Господа, творения, и Го превъзнасяйте във всички векове!”.
„Днес с припечеленото Иуда си надява на врата бесило и се лишава, както от временния, тъй и от божествения вечен живот“. А апостолите, простите рибари, благословени от Господа, тръгнаха да проповядват по цялата вселена, минавайки през всякакви бедствия, корабокрушения, настъпваха змии, скорпии, често биваха на умиране.
Неустрашими! Откъде дойде този глас, че можем да умрем след Причастие?! От тайния човек в нас, когото не познаваме – сребролюбеца, нищелюбеца (“ Днес Иуда слага маската на нищелюбието и тъй разкрива истинското си користолюбие, защото той не е загрижен за бедните и продава не мирото на грешницата, а Мирото небесно и скрива получените за Него сребърници“), властолюбеца (някой от светите отци смятат, че Иуда става предател, поради разочарованието – той е очаквал, че ще бъде близо до един политически водач), предателя, дори към най-близките – жена, деца, родители.
Но имаше пастири, дори днешни книжници и фарисеи, чиято съвест никога не е била спокойна, добре знаейки , че всеки ден продават Небесното Миро. Техният глас най-високо се издигаше и най-бурно се налагаше. Защо? Защото, освен всичко, носеха завистта на Иуда. Те добре знаеха, че чистите по сърце ще имат благословията на Безсмъртния за вечен живот, приемайки Неговото Тяло и Неговата Кръв.
Източник: Лична страница на Натали Бориславова
