Меню Затваряне

Високознаменателна проява на нашия църковен живот

Църковно-обществен вестник „Съветник“, бр. 459-460, София 16 юли, 1909г.

533 души  шуменски православни християни, на 28-й май, т.г., са се обърнали към Св. Синод в царството с една молба „да се позволи на свещениците ни да четат и пеят на български в църква, защото сме българе“, като в тази молба те изтъкват и що ги е накарало да искат туй. Ние тук, долу, печатим самата тази молба на тия християни, от цялото съдържание на която ясно се вижда, че техния почин е високознаменателен в нашия църковен живот, а като такъв към него и всички надлежни места ще трябва да се отнесат с всичката сериозност и всецяла преданост към Христовото дело, което е и главния стожер на желанието. Това е тъй ясно, казваме, за всички, щото няма нужда за неговата важност да се говори отделно, освен за ония видещи-слепци, които не виждат и светлината на слънцето, но това е работа за друг случай и по други поводи.

Стореното от шуменските братя по своята чистота и светост само по себе си свидетелства за огъня, който го е извадил навън, затова и ние няма нищо да добавим при него, освен да пожелаем то да се възпоследва и от другите ни братя християни в царството, па и вън от него в целия кръг на св. наша църква и да даде Бог час по скоро да се осъществи – но с това заедно, по повод на него, ние считаме за нужда да се спреме за сега, накъсо, върху следното:

Знае се, че във време на борбата ни за възстанолвението на самостоятелността на Св. ни Църква за църковно-народните ни работи, както от памтивека е било работено у нас, се грижеха и работеха и пастири и пасоми – всички наедно, а по някогаш, в някои случаи, последните даже повече от първите. След освобождението обаче, това братско единство почена да се изменява и изостава и работата достигна дотам, щото се турна висока стена между едните и другите – между църковните и народни дела. И пастири и пасоми завзеха даже враждебни положения едни срещу други и почнаха едни други да гонят из сферите на своята поделена област, като за това, разбира се, се водеха и водят и едните и другите по гнили, нехристиянски принципи и, вървейки по тия принципи се достигна чак дотам, щото у нас се появи сега и „македонска“ църква, както едно високопоставено духовно лице в царството през миналата седмица е нарекло Св. ни Екзархия и Св. й Синод.

Сторено това еднаж, т.е. турната яка преграда между пастири и пасоми, при вършенето на църковно-народните работи, вмъкна се в едните и в другите убедбата (убеждението, бел. ред.),  пак върху основата на гнилите, нехристиянски принципи, че те са еднолични разпоредители в своята област, затова и на някои прояви на християните – ние говорим тук само за църковната област, – изнасяни в печата, за подобрение на църковните работи и за засилване на Божата правда помежду всички ни, почна да се гледа с лошо око и такива прояви да се считат за продукт не са самите християни – тех почнаха да считат за мъртва маса и нямаща право да се занимават с веровите и църковни работи – а за продукт на „немирни духом свещеници и развратители вестникари“. За подробности не говорим – те са известни, а ще отбележим, че когато се имало пред вид засилването на отстранението християните от църковните работи, изведнъж, като из ясно небе светкавица, се явява молбата на 533 души шуменски православни християни, с които се иска – читателите веч знаят, щото изгонването на вкоренилото се веч зло помежду ни и спасение.

А по преди, когато е ставало дума за порядбата между пастири  и пасоми, за отстранението на християните от църковния живот, какви умувания не са били изтъквани! Също с лукави умувания се оправдава и отстранението на пастирите-свещенослужители из областта на чистонародните работи, а особено из областта на учебното дело, което трябва да се заведва главно от тях.

Но у нас справяне с правда и истина нема; у нас и за добро бъдеще не се мисли. И  вмъкнати тия зли начала у нас, народа ни почна да се изражда и отхранва в нова, чужда него атмосфера, вън от църквата, далеч от Христа, за това и за Божата правда престанахме да мислим. За излизане от това безизходно положение нашето свещенство от дълги години, се борѝ и бори за това и сега, навличайки върху главата си за това какви ли не злохуления и даже гонения – за това свидетелствуват страниците на нашия вестник, – с който си е то служило, към неговия глас се присединява и гласът на шуменските братя християни и това всички трябва да радва и утешава. Този нов, сладък глас на шуменци показва, че ние не сме загинали, че спасението не ни е оставило. Нека се надеем (надяваме, бел. ред.), че и у нас скоро ще загосподарува Божата правда.

Ето самата молба на шуменските православни християни:

 

Молба

От подписаните православни християни на гр. Шумен

Ваше Високопреосвещенство,

Преди и скоро след освобождението ни, църквите ни буквално се пълнеха с християни. Хората бяха набожни и пазеха празниците, бяха много морални. За тази набожност, за тоя морал днес може само с тъга да се приказва и да се спомня. Днес наопаки – църквите се изпразниха, набожността излезе от сърцата на гражданите, празниците не се зачитат, християнския морал, що проповядва Евангелието, остава на заден план. Ние, старите съграждани, свидетели на турското робство и днешната свобода, сме свидетели сега и на упадъка на църковния живот в града ни. Това много ни озадачава. Гледаме, че от ден на ден се разнебитваме духовно, разпокъсваме се и тръгваме след различни учители: протестанти, католици, социалисти и пр. В нас изчезна всякаква вяра и откъснати от религиозната светлина и пламък, изстинали от Божия закон, тоя не можем да го предадем и на децата си, не можем да им сгреем сърцата с религиозна светлина, не можем да им дадем едно правилно възпитание. Вие виждате нашите деца как от ден на ден стават вироглави, твърди и непокорни, неверующи, как се подиграват с вяра, със свещеници – владици, с една дума – с всяко свято нещо. Това зло се увеличава вместо да се намали. Взема широки размери. Загрозява свещенството на църквата ни, на вярата ни. А от тая грозна буря ние, в които са останали още малко искрици от вяра, от набожност, от Евангелие, от морал, се най-много плашим, най-много възмущаваме. Ние искаме злото да се прекрати, да се изкорени овреме, догдето не се е развило в широки размери. То е гдето не ни се чете св. Литургия и Евангелието на български, гдето не ни се държат проповеди от нашите свещеници.

Ваше Високопреосвещенство!

От славянския език ние нищо не разбираме. Той ни много мъчи и изтезава, той ни отнема възможността да се насладим от религиозност, да си напоим с набожност сърцата от св. Литургия. В днешно време ние нямаме възможност да го изучаваме само за разбиране църковната служба. Той си е изиграл ролята, бил е език на предците ни. Трябва да се остави в архивата на забравянето, от гдето да личи, че сме славяни. Не можем да се връщаме назад и да се ползваме в живота от него. Ето защо ние настояваме да се позволи на свещениците ни да четат и пеят на български в църква, защото сме българи.

Ваше Високопреосвещенство!

Повод да напишем настоящето ни даде окръжното, поместено в Църковен вестник, брой 17, стр. 207, от Св. Синод, с което забранявате четенето на български в църквите ни. Това окръжно ни доста наскърби, останахме доста слисани, как тъй Св. Синод, Св. ни Ереи (Архиереи, бел. ред.), които сме избрали да бъдат начело на църквата ни, които материално и морално поддържаме, да игнорират религиозното ни или духовното ни развитие.

Но ние дълбоко вярваме, че Св. Синод ще си поправи сторената грешка, че нашите Ереи ще преведат постепенно всички църковни книги на чист български литературен език и ще позволят на свещениците ни да четат и пеят чисто български в църквата ни.

Като вярваме, че молбата ни ще се приема с готовност за прилагане, молим Вашето благословение над нас:

Шуменски граждани,

Гр. Шумен, 28 май 1909 г.

Източник на изображението: snimka.bg

 

Posted in Другата България, Памет

Подобни: