Християнство.бг
Американската секция на „Съюза на православните журналисти“ (СПЖ) отново манипулира и заблуждава читателите със заглавията си. В заглавието Bulgarian Church Suspends Archimandrite Nicanor After OCU Concelebration („Българската църква отстрани архимандрит Никанор от служение след съслужение с ПЦУ“) се съдържат поне две манипулации.
Първо, Българската православна църква не е отстранила архимандрит Никанор от служение. На този етап Българската църква не може да отстранява никого от служение. Софийският митрополит и Български патриарх Даниил наложи на архимандрита двуседмичен аргос. Според заповедта това става след подадена молба от миряни, разгледана по ускорена процедура, и последвало също толкова бързо решение.
Подобна манипулация имаше и след публикуването на писмото на патриарх Даниил до митрополит Онуфрий, когато СПЖ излезе със заглавие, че „Българската църква подкрепи Украинската православна църква в делото ѝ срещу ДЕСС“. Само че не Българската църква е писала и изпращала това писмо, а патриарх Даниил и Ловчанският митрополит Гавриил. Те са изпратили писмото без знанието на Светия синод и без синодално решение. Ако не бяхме направили изрично уточнение в отделна публикация, чуждестранните медии щяха да преповторят новината с впечатлението, че позицията е официална за Българската православна църква. За щастие, повечето чуждестранни медии разбраха тази манипулация.
Може би журналистите от СПЖ да си представят, че БПЦ се управлява по същия начин като Руската православна църква – патриархът решава всичко. Но нито в Българската църква е така, нито в останалите поместни православни църкви. Всички те се управляват на принципа на синодалността – чрез общи решения, взети след синодално обсъждане. Патриархът, макар да е пръв между равни, е длъжен да следва решенията на Светия Синод. В противен случай Уставът на БПЦ предвижда съответните санкции – нещо, което проф. Дилян Николчев подробно разясни както в своя публикация, така и в интервю за БНР.
Втората манипулация е умишленият акцент върху ПЦУ – автокефалната Православна църква на Украйна. В мотивите към заповедта на патриарха никъде не се споменава ПЦУ. Но е възможно в СПЖ да знаят нещо повече и с това заглавие неволно да се издават. Дали истинската причина за аргоса не е именно съслужението на архимандрит Никанор с Киевския митрополит Епифаний? Напълно възможно е.
Ако обаче архимандрит Никанор бъде наказан именно заради това, тогава би трябвало да бъдат санкционирани и трима български митрополити и двама епископи, които през 2024 г. в Истанбул съслужиха с епископ Евстратий Зоря от ПЦУ. Те се причастиха от общ потир без предварително решение на Светия Синод за съслужение с духовници от ПЦУ. Да, това стана в съслужение с Вселенския патриарх Вартоломей, но ако държим на последователното прилагане на Устава на БПЦ, защо мерките не са еднакви за всички? Защо са избирателни? И след като подобно съслужение вече е било факт, без да последват каквито и да било санкции за епископите, с какво основание то би могло да стане повод за наказание на един архимандрит? Вярна ли се оказва тогава „грешката“ на СПЖ?
В ексклузивно интервю за „Актуално“ архимандрит Никанор заяви, че според него настоящото наказание е свързано не само с публикуваното от него изявление, но и с позициите му по темата за Украйна, както и с приемането на украински деца в Църногорския манастир. „Обадиха ми се по телефона да ми кажат, че сега отново, както и предишния път, когато приех украински деца за две седмици, имам аргос.“ Според него това служи като предупреждение към останалите клирици – всеки, който прояви дори минимално съчувствие, може да бъде санкциониран. По всичко личи, че архимандритът се е досещал какво му предстои, докато братството приема украинските деца от Суми. В такъв случай молбата на „загрижените миряни“, разгледана светкавично, е послужила единствено като формален повод за наказанието.
С това заглавие обаче СПЖ на практика оставя впечатлението, че знае повече, отколкото е записано в официалните мотиви, и че „грешката“ всъщност е показателна. Ако това е така, можем единствено да благодарим на тези „православни журналисти“, че ни насочиха към възможността да видим аргоса на архимандрит Никанор не само като дисциплинарен акт, но и като решение с геополитически измерения.
А ако това не е така, би било добре занапред да бъдат по-внимателни със заглавията си. Но топката остава у нас – българските православни християни. Ако молбите на вярващите се използват единствено като параван за геополитически натиск, това вече не е въпрос, който засяга само архимандрит Никанор. Това е въпрос, който засяга цялата Българска православна църква и доверието в начина, по който се вземат решенията в нея.
Дали действително става дума за дисциплинарна мярка, или за пренасяне на геополитически влияния в живота на Църквата, ще се разбере от бъдещите действия и от това дали към сходни случаи ще бъдат прилагани еднакви критерии. Именно тогава ще стане ясно и какво отражение ще има този въпрос върху живота на цялата Българска православна църква. Това е особено важно в случай, който вече буди недоумение и се коментира активно в социалните мрежи заради удивителната бързина, с която в рамките на един ден е била събрана подписка, входирана е и е последвало решение за налагане на аргос и образуване на църковно-наказателно дело.
