Християнство.бг
На 3 ноември вечерта, след като Народното събрание на Република България излезе с решение страната ни да изпрати военна помощ за Украйна, страницата на Видинска митрополия публикува Окръжно писмо от Видинския митрополит Даниил към свещениците от епархията да продължат да казват прошенията за мир по време на междуособни борби, раздори и бедствия.
Окръжното писмо съдържа освен указания към свещениците, също така и политическо и идеологическо послание относно войната, която Русия води в Украйна и повтаря всички опорни точки, които Кремъл разпространява от окупацията на Крим през 2014 г. до днес, и които станаха все по-настоятелни след 24 февруари 2022 г., когато Русия наруши териториалните граници на Украйна и мира в страната. Окръжното писмо включва дори кратък „анализ“ на Майдана в Киев, с което поставя под съмнение свободните избори на гражданите в Украйна, наричайки правителството, подкрепяно от Виктор Янукович, който беше признат за виновен в държавна измяна и осъден на 13 години затвор, „едно демократично избрано правителство“, „свалено от власт чрез преврат от външна държава“. До този момент украинското посолство в България все още няма изявление относно тези твърдения.
Това окръжно писмо се различава много от окръжните послания, които митрополитите изпращат до свещениците. „Окръжните писма“ се отнасят до вътрешния ред в епархията, изпращат се до архиерейските наместничества на всички духовни околии, откъдето свещениците ги получават. Те не засягат широк кръг от хора, освен в случаите, когато се отнасят и до християните в цялата епархия, какъвто беше случаят с окръжните послания на архиереите по време на пандемията.
Св. Синод на БПЦ няма общо изявление за войната в Украйна, но имаше изявления по съвест на някои архиереи, монаси и свещеници от техните лични страници. Патриарх Неофит по случай Деня на храбростта и освещаване на бойните знамена на българската армия също се обърна към всички държавници и воини с думите:
„Когато виждаме как един православен народ воюва против друг православен народ – в неоправдано и ненужно кръвопролитие, посявайки семената на една дълговечна вражда и разделение между братя по вяра и род. В тези скръбни дни и месеци, когато Православната ни църква постоянно отправя своите молитви за мир и за прекратяване не само на войната в Украйна, но и на всеки въоръжен конфликт по света, отново си припомняме основата на християнската ни вяра, която повелява да бъдем миротворци, но и да не се примиряваме със злото“.
В контекста на това окръжно писмо, трябва да припомним, че преди три години митрополит Даниил написа друго писмо, което изпрати не само до Св. Синод на БПЦ, но и до всички митрополити на Гръцката църква. Повод за написването му през март 2019 г. беше дискусията, възникнала в Българската православна църква във връзка с томоса, който Константинополската патриаршия даде на Православната църква на Украйна (ПЦУ). По своя жанр то представляваше кратко историческо-канонично изследване, в което “изчерпателно е анализирана дейността на Фанар въз основа на документи за прехвърлянето на Киевската митрополия към Московската патриаршия през 1686 г., на каноническите правила и томоса на Константинополската патриаршия”, писа тогава Патриаршия.ру. Днес не можем да открием това писмо на български език, за да го прочетем, макар то да беше издадено през януари 2022 г. от Московската патриаршия със заглавие „За единство Церкви“ с обръщение на различни езици, вкл. и на български, но авторът казва достатъчно в интервю за РИА Новости, което може да се прочете на български език в Православие.бг.
Св. Синод на БПЦ тогава се разграничи от Видинския митрополит, като излезе с изявление:
„Относно възникнали въпроси, свързани с изпратените от Видинския митрополит Даниил писма до митрополитите на редица Поместни православни църкви, Св. Синод заявява следното: Становището изразено от митрополит Даниил в негово писмо, разпратено до митрополитите от различни Поместни православни църкви е негово лично мнение, от което Св. Синод категорично се разграничава. По поставените от митрополит Даниил въпроси Св. Синод няма решение“.
Това е текстът на Окръжното писмо, публикувано на страницата на Видинска митрополия:
ОКРЪЖНО!
До
Всечестното свещенство на
Богоспасаемата Видинска епархия
Боголюбиви отци,
Благословението на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас!
Във връзка с продължаващия военен конфликт в Украйна напомняме за наше предишно разпореждане от 12 март, т.г., при отслужване на Светата Литургия да бъдат включвани особените прошения за мир във време на междуособни борби, раздори и безредия, от съответния раздел в Служебника, които с малка редакция за конкретния случай изпращаме приложени към това писмо.
Моля да имате усърдие за принасянето на тези прошения. Светата безкръвна жертва, която отслужваме е образ на жертвата, която Сам нашият Господ Иисус Христос принесе, като отдаде Себе Си за прощаване греховете на човеците, т.е. помирението ни с Бога, за живота и спасението на света.
Всяка вражда и кръвопролитие между човеци, за всеки един от които Господ е пролял Своята кръв предизвиква скръб в Църквата и у всеки здравомислещ човек. Особено скръбно е когато тази вражда и кръвопролитие между човеци познали Бога, наши братя в Христа, православни християни.
Очевидно е, че страстите „завист, гняв, непримиримост, братоненавист и всички други страсти, които се намират в нас, от които произлизат всички крамоли, раздори, безредия и кръвопролития“ (прошения за мир) са взели връх и са причина за разпалването и непреставането на кръвопролитията в Украйна.
В никакъв случай не можем да кажем, че тези страсти се намират само в едната от воюващите страни, а в другата и в трети страни, свързани с конфликта, тези страсти липсват. Свидетелства за такава омраза и вражда, стигаща до кръвопролитие, включително преди започването на военните действия през февруари т.г., са изобилни и то преимуществено, отнасящи се за страната, която сега бива оневинявана.
Следователно, никой от участниците в конфликта не може да бъде оневинен за случващото се и оправдан за сметка на другия.
В същото време, наблюдаваме тенденции за посяване на омраза, отрицание ненавист, включително в нашето общество към едната от воюващите страни, нарочвана за единствен и непровокиран агресор. В обществата на т.нар. цивилизован свят се прокарват нови разделителни линии между тези, които безапелационно осъждат тази страна и тези, които призовават към честен диалог и преговори за мир между враждуващите.
Ние се учудваме от заслеплението на тези, които осъждайки с лека ръка, очевидно грешат, вършейки същото и в същото време са убедени в собствената правота, забравяйки думите на апостола: „неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото“ (Рим. 2:1).
Обвиняваме в агресия страната, чиято армия навлезе на територията на друга страна и извършва там военни действия, които водят да човешки жертви и разрушения. Но как да наречем финансирането и извършването на подривна дейност и извършването на преврат в същата Украйна от трета страна, при което страната извършител целенасочено предизвика убийства, дадоха се невинни човешки жертви?
Нима убийствата от Майдана през 2014 г. не тежат на съвестта на същите тези, които сега обвиняват други в проливане на кръв? По силата на кои правила, кое международно право и в името на какво се извърши това?
Очевидно, в разрез с международното законодателство и не в името на справедливостта и демокрацията, едно демократично избрано правителство може да бъде свалено от власт чрез преврат от външна държава.
Питаме се, тези, които са организирали, платили и осъществили преврат (взел човешки жертви) в една държава, очевидно в разрез с международните норми и всяка представа за справедливост, нима след това са престанали да провеждат своята политика в тази страна?
Очевидно е, че политиката на лукавство, неискреност, посяване омраза, разпалване на вражда се води в Украйна далеч преди месец февруари 2022 г.
По този начин, днес като се поддаваме на обвинения и осъждане на набедената за виновник страна, уж търсейки справедливост и мир, не произнасяме ли присъда над себе си за същото в каквото обвиняваме набедените?
Божият съд не е като човешкия съд (срв. Ис. 55:8).
Затова, като пазим себе си от попадане в зависимости от неистините, лъжите, страховете, лукавството, с които лукавият се опитва да улови човеците, да ги отдалечи от Бога, да посее разделение и вражди, да ги доведе, не дай Боже, до самоизтребление и вечна погибел, усърдно се молим на Бога да даде мир в Украйна и в света, да прости греховете ни, да даде покаяние, да изкорени враждата у враждуващите, да упокои загиналите, да даде утеха и изцеление у страдащите, да въдвори траен, справедлив за всички мир.
Още повече, нека проявим усърдие в молитвите си, защото както всички изпитваме върху себе си, конфликтът в Украйна не е локален – потърпевши сме всички човеци, които живеем по всички места в света. Нека се молим Бог да даде мъдрост и у нашите държавници за миролюбив дух и въздържане от участие във войната под каквато и да е форма!
Господ Иисус Христос, Който с плътта Си унищожи враждата и Който създаде в Себе Си от двата народа (езичници и иудеи) един нов човек и в едно тяло примири двата народа с Бога чрез кръста, нека бъде с всички нас – близки и далечни и въдвори сред нас Своя мир, та чрез Него да имаме достъп до Отца, в единия Дух (срв. (Еф 2:14–18) – Един Бог покланяем в Троица, Комуто слава и величие во веки веков, амин!
Ваш молитствовател пред Христа,
+Видински митрополит Даниил
