Архим. Вартоломей (Газетас), игумен на манастира Есфигмен на Света гора много пъти алармира публично за проблемите, свързани с манастира и разколниците, самонастанили се в него. Това е поредният апел на игумена гръцките власти да влязат в своите задължения и да изпълнят решението на съда за окупираната част на манастира Есфигмен:
Обекти на световното културно наследство са в опасност. Ако се отнасяме небрежно към това, което все още имаме на Атон, с какви очи ще си искаме откраднатите статуи от Партенона?
Автономната монашеска държава на Атон е самоуправляваща се част от гръцката държава, разположена на полуостров Атон на Халкидики. Границите и редът в Атон са защитени от властите на гръцката държава, т.е. полицията, бреговата охрана, пожарната и митническите власти. Входът и изходът от Атон е изключително по море. За да се влезе в Атон, трябва да се получи специално разрешение, т. нар. „диамонитирио“. За да се излезе от него, човек трябва да мине през митнически контрол, където багажът му се проверява за евентуални кражби. Всичко това важи за всички, освен за окупаторите на централната сграда на манастира Есфигмен и техните приятели. Те смятат останалите за „балъци“!
Незаконните обитатели на централната сграда на нашия манастир и техните приятели влизат и излизат от Света гора по свое усмотрение 24 часа в денонощието без никакъв контрол. В зависимост от важността на лицето и метеорологичните условия, те се придвижват или по море с моторни лодки, или по суша с джипове. Никой не контролира какво внасят и какво изнасят. Тази „сива зона“ от гледна точка на закона се използва от всякакви злонамерени лица. Никой не знае какви оръжия могат да бъдат внесени, какви бегълци или престъпници носят раса и идват да се крият от властите, какви древни реликви могат да бъдат изнесени, за да бъдат продадени на частни колекционери, на тайни търгове на олигарси или да бъдат подарени на роднини.
Целият този път на нелегален и неконтролиран трафик към и от Света гора остава отворен благодарение на банда от 35-40 измамници в расо и някои престъпници – които незаконно са окупирали централната сграда на нашия манастир – и проруските крайнодесни партии и фашистки формации, които ги подкрепят!
Окупаторите се оплакват непрекъснато в продължение на 20 години, че уж гладуват и са на крачка от смъртта. Водачът им заплашва, че ако се предприемат стъпки за прекратяване на окупацията, той ще детонира взривно устройство, така че цялата група негови последователи ще загинат, древният манастир ще бъде разрушен, а безценните реликви ще бъдат загубени завинаги. Окупаторите дори публикуват свои снимки на въоръжен конен патрул.
Цялата тази пропаганда е подпомогната от поредица от „журналистически“ предавания с цел винаги да се печели – в зависимост от случая – или от увеличение на зрителската публика, или чрез директно финансиране от окупаторите, или с цел извличане на политически дивиденти от проблема.
Зад всички тези лъжи се крие добре установен „бизнес“ с незаконна търговска дейност и експлоатация на марката „Света гора“, както и за користни политически интереси с цел привличане на гласове, като паралелно с това се води кампания за оклеветяване на братството на нашия манастир, Православната църква като цяло, както и специално Вселенската патриаршия.
Хора, които не принадлежат към нашата православна църква, нямат работа на Атон. Не може всеки мърляв мошеник да си слага расо и да заплашва, че ще се взриви, за да може да ограбва исторически манастир, който е богатство на нашата нация и обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тази проточила се във времето ненормална ситуация, освен че е несправедлива и потъпква религиозните свободи на православните християни, представлява и опасност за националната сигурност, тъй като създава прецедент за възникване на други подобни ситуации. Измамните окупатори твърдят, че ако напуснат Света гора, тя ще бъде предадена на безконтролен достъп (намекват, че на полуострова ще бъдат допуснати жени) и ще настане „чума“, но на практика точно това и се случва именно поради окупацията. С други думи, за да продължат обичайната си търговска дейност, нелегалните проходи към Света гора остават отворени, в резултат на което влиза и излиза всеки, който иска и светогорското самоуправление по същество е премахнато, създавайки ситуация на анархия.
Сухопътната незаконна пътека на окупаторите започва от плажа Комица, южно от Неа Рода, Халкидики. Там желаещите влизат през една дупка в оградата на Света гора, където след няколко метра се качват на джип и се отправят към основната сграда на манастира. Малко преди да пристигнат, те минават покрай полицейския участък на пристанището на Хилендарския манастир. Окупаторите, в съучастие с поканени от тях журналисти, демонстрират публично пред милиони зрители как всеки може да влиза и излиза нелегално от Света гора. Когато някой журналист отива за пръв път в окупирания манастир, го качват през нощта на джип, за да заснеме на камера „преследването и страданието“, на което са подложени „клетите зилоти“. Всички журналисти, както и други поддръжници на зилотите, които отиват в окупирания манастир за втори и трети път, се считат вече за ВИП персони, и за да не им създават отново неудобства, биват превозвани нелегално с моторна лодка.
От тази ситуация се въззползват престъпници, които искат да се скрият на Атон, и евентуално контрабандисти на антики. Няма по-добро място за укриване от това, което полицията не е проверявала повече от половин век. Може би неслучайно обвиненият за пране на пари руснак Александър Виник беше арестуван точно на плажа на Комица, който се използва за незаконно влизане на Атон .
Също така съдбата на светите мощи от манастира остава неизвестна. Окупаторите възпрепятстват влизането на учени от археологическата служба, сякаш сградата на манастира е тяхна частна собственост, което поражда съмнения за плячкосване и изнасяне на част от реликвите в чужбина. Ако някой е компетентен археолог, не може да посети сградата и да види реликвите. Ако обаче е крайнодесен русофил, може да ги види и да ги вземе в ръце, за да се снима с тях. И ако от ръцете му случайно падне старинна икона, или някой пергамент или ръкопис бъде повреден от потните му ръце, тогава ще кажат „да е благословено, няма значение“! Небрежността на окупаторите спрямо реликвите е такава, че ги датират половин хилядолетие по-напред от действителната им възраст, за да впечатляват посетителите си.
Журналистите, които тайно влизат в Света гора, се оправдават в предаванията си, че го правят, защото уж няма друг начин да посетят историческата сграда на манастира. Това е далеч от реалността, тъй като те спокойно могат да влязат на Атон с диамонитирио (виза) от всеки друг манастир и след това да отидат до историческата сграда на манастира Есфигмен. Но тези журналисти нарочно влизат незаконно, за да покажат „постижението“ си по телевизията в името на сеира, фалшиво представяйки достъпа като много труден, за да обслужат легендата на окупаторите. И накрая, в нарушение на всякаква журналистическа етика поднасят на олтара на печалбата откровената зилотска пропаганда без никаква насрещна проверка за достоверността на информацията!
В един документален филм окупатор прескача с усмивка на уста оградата на Света гора и казва на журналиста: „Ние живеем в Гърция!“, което означава, че няма проблем, защото няма контрол! В Гърция, където всеки е „такъв за какъвто се представя“, някои хора обличат раса и се преструват на монаси, плячкосват наследството на Атон и развиват незаконен „бизнес“ във вътрешността на монашеската република. Различни групи за „екстремни спортове и оцеляване в природата“ се възползват от ситуацията, за да си организират опасни пътувания, нарушавайки границите на Атон, както може да се види в придружаващото видео.
За тази нелепа „бананова“ ситуация съобщиха гръцките и британските журналисти от Би Би Си (ВВС), които заснеха и как се влиза нелегално в Света гора. Страната ни става обект на подигравки в международен план, тъй като от тези репортажи британската общественост разбира, че държавата ни не може да защити Атон, който освен място за молитва, е и хилядолетен жив музей и обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Тази приказка на окупаторите – „ние живеем в Гърция“ означава, че те се чувстват комфортно да правят каквото си искат, тъй като законът не ги засяга, и повдига много въпроси – не само заради случая с оскверняването на Света гора, но и за бъдещето на страната ни. Когато всякакво понятие за правен ред е унищожено, правото на собственост и правото на религиозна свобода не са защитени, а страната ни се превръща в анархична джунгла, където преобладават ярост и бандитизъм, когато обществената солидарност се разпада, тогава се създават много опасни условия, от които враговете на страната ни очакват да се възползват!
Държавата безучастно наблюдава разиграващата се драма и явните правонарушения. Тя за съжаление на практика демонстрира, че не действа на базата на закона и принципите на правото, а действа като „партийна държава“. Крайнодесните партии си присвояват „защитата“ на националния интерес, сътрудничейки с окупаторите, които на свой ред си присвояват религиозната вяра. Левите партии се надяват на сътрудничество с крайната десница за формиране на коалиционно правителство, както преди с Панос Каменос, също зилот-старостилец и поддръжник на окупаторите.
В тази държава, в която няма равенство, а бандитизъм и постоянни съперничества, сякаш гражданската война никога не е свършвала. Може би хората у нас искат гражданската война никога да не свършва, може би искат да продължат да се поляризират, страстите да бушуват, те да се избиват един друг и никога да не им бъде потърсена отговорност, докато държавата ни не бъде напълно разбита. Враговете на страната потриват доволно ръце от „хала“, на който се намираме. Държавата е инвестирала милиарди във военно оборудване и много малко в създаване на социална кохезия. Положението е трагично…„живеем в Гърция“!
Надяваме се, че неотдавнашните изявления на гръцките парламентаристи, че „най-накрая ще се прекрати злоупотребата с правоприлагащите органи“, ще допринесат за скорошното идване на „пролетта“ на Атон след десетилетия на потисничество и лишаване от религиозните свободи на светогорските отци!
–––––-
Превод: архим. Никанор (Мишков)
Източник: Orthodox Times