Ренета Трифонова
Бившият министър-председател на Черна гора Здравко Кривокапич призова за възстановяване на Решението от май 2006 г., което определя т.нар. Православна църква в Черна гора. На стената си в социалната мрежа Х на 28 май той пише:
„Въпреки че разполагах с многобройна информация за избора на Патриарха на Сръбската православна църква, сега имаме ясно свидетелство за нечестиви действия, проектирани от „Господаря на всички сърби“. Винаги трябва да се казва истината: този, който не е избран от Светия Дух, не е достоен. „Не може да се служи едновременно на Бога и на мамона.“ Затова трябва незабавно да бъде възстановено Решението от май 2006 г., с което беше определена Православната църква в Черна гора.“
Кривокапич има предвид приетото решение от Архиерейския събор на Сръбската православна църква (АС № 95/зап. 208) на 26 май 2006 г., под председателството на покойния патриарх Павле, което постановява, че Православната църква в Черна гора включва Черногорско-Приморската епархия, Будимлянско-Никшишката епархия, както и части от епархиите Милешевска и Захумско-Херцеговинска.
С изявлението си Кривокапич на практика се дистанцира от настоящата йерархия на СПЦ начело с патриарх Порфирий и едновременно напомня за наследството на покойния митрополит Амфилохий Радович, когото дълго време възприемаше като духовен авторитет. Не е случайно, че в неговия профил в социалната мрежа X има илюстративна снимка с Амфилохий с надпис:
„Покойният митрополит Амфилохий беше велик човек. До великите и малките стават велики. Сега вече е ясно кой кой е“.
Призивът му за връщане към решението от 2006 г. се тълкува като настояване за възстановяване на модела, при който е съществувала „Православна църква в Черна гора“ и е функционирал Епископски съвет на СПЦ в страната като координационен орган между епархиите.
Приживе митрополит Амфилохий носеше титлата „архиепископ Цетински и митрополит Черногорско-Приморски“, която подчертаваше историческата традиция и особената роля на митрополията. Паралелно с това действаше и Епископски съвет като координационен орган на епархиите в Черна гора. След смъртта му през 2020 г. този модел постепенно бе променен, а съветът – премахнат три месеца след избора на патриарх Порфирий с решение на Архиерейския събор на СПЦ от май 2021 г., с което епископските съвети бяха закрити като временни органи.
Според редица наблюдатели това довежда до по-силна централизация в рамките на Сръбската православна църква и до отслабване на специфичния статут на Черногорско-Приморската митрополия. Част от критиците на този процес посочват ролята на Велибор Джомич като един от ключовите участници в правното оформяне на новия модел, включително при изготвянето на Основния договор между СПЦ и държавата Черна гора, подписан през 2022 г. В него вместо акцент върху историческата самостоятелност на митрополията, е използвано единствено наименованието „Сръбска православна църква“. През 2021 г. Здравко Кривокапич отказа да подпише този договор със Сръбската патриаршия.
На този фон Кривокапич заявява, че „този, който не е избран от Светия Дух, не е достоен“, и настоява, че решението от 2006 г. трябва да бъде възстановено. В публичното пространство това изказване може да се тълкува и в контекста на разследванията на журналиста Азхар Каламуич от Центъра за разследваща журналистика (CIN), в които се поставят въпроси за възможни нерегламентирани влияния около избора на патриарх Порфирий.
Реакциите около изявлението показват, че дебатът в Черна гора вече не се свежда само до противопоставяне между различни национални идентичности, а засяга и вътрешния баланс на власт в самата Сръбска православна църква – между централизацията в Белград и по-старите модели на автономно регионално устройство.
Снимката, която е публикувал на стената си в Х Здравко Кривокапич е на Андрия Мандич и Милан Кнежевич – двама от най-известните проруски и просръбски политици в Черна гора. И двамата са част от т.нар. бивш опозиционен „Демократичен фронт“ (Demokratski front) – политически блок, който дълго време се противопоставя на управлението на Мило Джуканович, на независимостта на Черна гора от Сърбия (2006 г.) и на членството на страната в НАТО. Те са особено известни с участието си в политическите процеси около спорния „опит за преврат“ през 2016 г., когато бяха обвинени (по-късно оправдани окончателно) в участие в заговор за дестабилизация на страната с цел спиране на евроатлантическата ѝ ориентация. (N1 Info RS)
В политически план Мандич и Кнежевич обикновено се свързват с идеята за по-тесни връзки между Черна гора и Сърбия и с по-широката концепция за „Сръбски свят“, докато критиците им ги определят като ключови фигури на тази линия в черногорската политика.
