На 19 март 2023 г., Кръстопоклонна неделя, в катедралния храм „Св. Троица“ в престолния град Русе беше отслужена празнична света литургия от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум и Негово Преосвещенство Главиницкия епископ Макарий. Съслужиха им: ст. ик. Илия Тонков, архиерейски наместник за Тутраканска духовна околия, ст. ик. Георги Георгиев, архиерейски наместник за Разградска духовна околия, ст. ик. Валентин Лазаров, архиерейски наместник за Поповска духовна околия, прот. Светослав Анчев, свещ. Недялко Димитров и дяконите Илиян Тошков и Димитър Ангелов.
В края на богослужението митрополит Наум произнесе проповед за празника. След отпуста еп. Макарий поздрави владиката с изпълването на 16 години от епископската му хиротония и 9 години от избирането му за Русенски митрополит, пожелавайки му здраве и многолетно благодатно служение на Българската православна църква.
Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум със светско име Наум Андонов Димитров, е роден на 19 октомври 1968 г. в гр. Варна в семейството на Андон и Станка Димитрови.
Дедите му по бащина линия са българи от Костурско, които в края на Първата световна война били принудени да потърсят убежище в свободна България. Първоначално и средно образование Наум Димитров получава във Варна, а след отбиване на военната служба, той постъпва в паралелния курс на семинарията в Черепиш. През есента на 1990 г. е приет за студент в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, който завършва през 1994 г. Още в началото на своето следване в Богословския факултет, на 22 февруари 1990 г. бъдещият владика приема монашество от ръцете на Браницкия епископ Герасим, под духовното старчество на новия Варненски и Преславски митрополит Кирил, а пострижението му става в манастира „Св. ап. Петър и Павел“ край с. Златар, Преславско.
На Неделя Православна през 1991 г. е ръкоположен за йеродякон от митрополит Кирил в катедралния храм „Успение Богородично“ във Варна, а на 26 юли 1992 г. – за йеромонах в старинния храм „Св. Параскева“.
От 10 септември 1992 г. до 15 юли 1996 г. отец Наум е ефимерий и учител в Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“. През 1997 г. по решение на Св. Синод йеромонах Наум бива изпратен на езикова специализация в Гърция в манастира „Успение Богородично“ („Ано Ксения“) край гр. Волос, където усъвършенства владеенето на гръцкия език.
По решение на Св. Синод на 20 декември 1998 г. в храма „Св. архангел Михаил“ във Велики Преслав йеромонах Наум е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Кирил, като остава на служение там и дава своя принос към предприетите действия за възстановяване и обновяване на одържавения след 1944 г. манастирски храм „Св. св. Кирил и Методий“.
На 1 април 2004 г. архим. Наум е назначен за главен секретар на Св. Синод на БПЦ и председател на църковното настоятелство Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Младият архимандрит е един от най-близките сътрудници на патриарх Максим, който беше особено стриктен по отношение на църковните въпроси и своята кореспонденция.
Поради проявените качества на послушание, църковна прилежност и добра богослужебна подготовка, на 17 март 2007 г. в Патриаршеската катедрала архим. Наум е хиротонисан за епископ с титлата „Стобийски“ от Негово Светейшество Българския патриарх Максим и членовете на Св. Синод.
След смъртта на патриарх Максим и каноническия избор на нов предстятел на БПЦ – Русенския митрополит Неофит, Русенска епархия остава вакантна и на 24 март 2014 г. Стобийският епископ Наум е избран с пълно единодушие за нов Русенски митрополит.
„Изборът на Ваше Високопреосвещенство за Русенски митрополит беше голяма отговорност и Вие я поехте в пълнота, което личи от укрепването на църковния живот в епархията, която обгрижвате с оглед на нейните нужди, но и от социалната и мисионерска дейност, която насърчавате „на време и не на време“ (2 Тим. 4:2) – пише с обич в Христа Румънският патриарх Даниил през 2018 г.
„Със сигурност знаете – обръща се към Русенския митрополит Наум Вселенският патриарх Вартоломей в свое поздравително писмо по повод на неговия 50-годишен юбилей – че годините на вашия живот по човешки идват и отминават, но нашата света Църква, „Новото чудо“ в света, претворява чрез своите тайнства времето и представата за Последните дни и за предвкусването на вечните блага и безконечни дарове на Царството Божие. Чрез епископа на Православната църква, първенстващ в светата Литургия, неговото служение във времето, представляват свидетелството за неизказаното Божие човеколюбие и призоваването на човека да се богоуподоби, както и да обожестви по благодат. Това свидетелство, особено днес в епохата, в която властва „човекобогът“, придобива особена тежест, като изповед и напомняне на истината на Богочовека, единственият, Който ще спаси човека и света“.
––––-
Източници: Страница на Русенски митрополит Наум, „Достоен архипастир на своето време“ (Юбилеен сборник), 2018 г.