Ренета Трифонова
Починалият в затвора в Хага генерал Ратко Младич беше погребан днес на Топчидерското гробище в Белград. Преди това в храм „Св. апостол и евангелист Лука“ в Кошутняк беше отслужено опело, което оглави сръбският патриарх Порфирий. На богослужението присъстваха членове на семейството, духовници, представители на политическия живот и голям брой граждани.
Младич беше една от ключовите фигури във войната в Босна и Херцеговина и командваше армията на босненските сръбски сили по време на конфликта. След падането на Сребреница силите под командването на Младич извършват масови екзекуции на повече от 8000 босненски мюсюлмани – предимно мъже и момчета. Международният трибунал в Хага за бивша Югославия определя престъпленията в Сребреница като геноцид. Издадена е заповед за ареста на Младич, който се укрива в Сърбия до 2011 г., когато е арестуван.
Прокурорът Лорел Бейг заявява пред трибунала, че Младич е ръководил операцията в Сребреница и носи отговорност за извършените престъпления. Младич отхвърля обвиненията и заявява, че трибуналът е политически мотивиран. През 2017 г. той е осъден на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и нарушения на законите и обичаите на войната. Присъдата е потвърдена окончателно през 2021 г.
Погребението беше предшествано от няколко дни, през които тленните останки на Младич бяха изложени за поклонение. Хиляди хора преминаха през храма, за да се простят с него. Сред тях имаше ветерани от войната в Босна, негови привърженици и хора, които го възприемат като защитник на сръбския народ.
Този начин на изпращане на Младич има значение за оценката на събитието, тъй като то не остана в рамките на семейно погребение, а се превърна в публична церемония, свързана с начина, по който част от сръбското общество възприема неговото наследство.
Българският журналист и анализатор на Балканите Николай Кръстев заяви пред SIR, че „Ратко Младич беше противоречива фигура приживе и продължава да бъде такава дори след смъртта си“, като определя позицията на белградските власти като „неприемлива за европейския и демократичния свят“. Според него „да хвалиш човек, осъден за геноцид и военни престъпления, и да му отдаваш честта на държавно погребение“ е проблематично.
По думите му президентът Александър Вучич е бил един от доверените хора на Слободан Милошевич и днешното отношение към Ратко Младич показва, че идеята за Велика Сърбия и свързаният с нея радикален национализъм не са напълно останали в миналото.
Николай Кръстев коментира, че „Младич е отговорен не само за геноцида в Сребреница, при който са убити над 8000 мъже и момчета, но и за хърватските жертви в Сръбска Крайна“ и описа Младич като „свиреп“ военен командир, убеден, че хърватите и босненците не трябва да имат свои национални държави, като посочва, че неговата военна политика е изключвала компромиса. Според Кръстев организирането на държавно погребение за Младич „отдалечава Сърбия от европейската перспектива“ и поставя допълнителни въпроси за това доколко белградските власти действително желаят пълноправно членство в Европейския съюз.
В същото време той изрази надежда, че младите сръбски студенти, които не споделят прославянето на Младич, могат да променят посоката на страната, тъй като „сръбският национализъм в радикалната си форма не е от полза за обикновените хора, защото създава очаквания, които не съответстват на реалността“.
Пред агенция „Фокус“ Николай Кръстев коментира, че евентуалното превръщане на погребението на Младич в масово националистическо събитие показва, че в сръбското общество все още има силно желание за реванш за събитията от 90-те години: „Отново сърбите са електризирани, отново те искат да се потърси реванш на станалото през 90-те години.“ Според журналиста отношението към Ратко Младич е част от по-широк процес на исторически ревизионизъм и отказ от пълно изправяне пред престъпленията по време на войната в Босна и Херцеговина.
Какво каза патриархът
На този фон особено внимание привлече словото на патриарх Порфирий. В беседата си патриархът говори за Ратко Младич като за християнин. Той посочи, че през последните години Младич се е изповядвал и причастявал и че е починал с кръст на гърдите.
Порфирий заяви също, че името на Ратко Младич ще остане дълбоко вписано в паметта и молитвите на голяма част от сръбския православен народ:
„Знаем, че името му ще остане дълбоко вплетено в паметта и молитвите на по-голямата част от нашия сръбски православен народ, който изпитва и храни дълбока благодарност към него, защото го вижда като войник и командир, който в едно трудно и трагично време застана начело на армията на своя народ, понесе голяма отговорност и бреме, направи жертва и положи живота си за свободата, защитата и оцеляването на своя народ.“
В края на словото патриархът спомена и жертвите на войната. Той каза, че молитвата за душата на Младич включва молитва „за всички онези, чиито животи са угаснали в тази война“, и призова към покаяние, мир и помирение. В същото време, в дните на поклонението, не бяха назовани конкретно престъпленията, за които той е осъден – геноцид, нито беше направена пряка оценка на установената от международния съд отговорност.
Молитва за покойния и оценка на живота му
От християнска гледна точка опелото е молитва за починалия, а самото му извършване не означава одобрение на живота и действията на покойника. Църквата може да се моли за човек, извършил тежки грехове, като оставя окончателния съд над него на Бога. Същевременно публичната беседа за човек с подобно минало има и друго измерение.
Когато предстоятелят на Църквата говори за историческа личност пред голям брой вярващи, думите му неизбежно участват и във формирането на обществената памет за тази личност. Тъкмо тук възниква въпросът дали е възможно да се говори за Младич като за православен християнин и национален военен лидер, без едновременно ясно да се посочи, че той е осъден за геноцид и други тежки престъпления.
Другият въпрос е свързан с мащаба на самото изпращане. Покойният можеше да бъде погребан като частно лице, в присъствието на семейството и близки хора. Вместо това Сърбия изпрати Ратко Младич, наричан „касапинът на Балканите“, с военни почести, а преди погребението беше организирано публично поклонение на десетки хиляди сърби. Църквата участва в това събитие чрез публичното опело, отслужено от патриарха, и чрез слово, изграждащо образ на национален герой.
Затова въпросът не е защо е било извършено опело, а защо човек, осъден за геноцид и военни престъпления, беше изпратен с почести, а в църковното слово прозвучаха оценки, които го представят в положителна светлина. При човек с такова минало е необходимо ясно да се разграничи молитвата за покойния от публичното утвърждаване на неговия образ. Тази граница е особено важна при личности, превърнали се в символи на национални конфликти.
Остава да се види дали Сръбската православна църква и сръбското общество ще направят своята равносметка за Югославските войни и как тази памет ще бъде предавана на следващите поколения.
