Кръстен ход в Москва

Иля Аронович Забежински

Питат ме: защо е така? Защо едно време комунистите при съветската власт се опитваха да имитират християнските обреди, а днес Църквата сама започна да копипейства съветската власт?

СССР – това бяха прекрасните години за Владимир Михайлович Гундяев. Преследвания? За него не е имало никакви. Кариерата му неизменно вървеше нагоре. Имаше и чудесни командировки в чужбина. Пагони… За пагоните също не бива да забравяме. Прекрасен живот беше. А сега е още по-прекрасен.

Помните пророческите думи на Черномирдин:

– При нас от всичко се получава КПСС.

Е, оказва се, че и от Църквата може да се направи КПСС – с комитети, комисии, отчети, заседания на Политбюро. А ето, че вече имаме и празнични манифестации.

„Църквата – нашият кормчия!“

При съветската власт нещата стояха така. Някой отиваше на манифестация доброволно – да се повесели с компанията, да покрещи, да пийне. На някого му даваха почивен ден срещу това да носи транспарант или портрет на вожда. Но като цяло присъствието се определяше с бройки – кое предприятие кого и по колко души трябва да изкара на манифестацията.

В днешната Църква всичко работи по същия начин. Спускат се бройки. Епархийските началници разпращат по храмовете окръжни писма с указания колко души от всеки храм трябва да бъдат изведени на такива „доброволни“ кръстни ходове. Председателят на храма определя кои задължително трябва да дойдат – клирът, служителите – и се обръща към енориашите с молба да се присъединят.

Разбира се, никой няма да си признае, че е дошъл по нареждане на свещеника – така ще натопи любимия си отец. А и какво толкова? Мнозина и без това идват доброволно: да се повеселят, да покрещят, а се надявам, че и традицията да се пийне не е забравена.

Мечти за прекрасната съветска действителност, спомени за младостта и юношеството у едни, мечти да намерят бъдещето в миналото у други…

Когато аз тепърва започвах да ходя на църква, нашите лели – истински християнки – се събираха около свещопродавницата, а в живота си по онова време много силно се групираха около старците. Край Петербург това бяха, да кажем, най-известните и влиятелни – Николай Гурянов и Любушка Сусанинска.

И ето, спомням си една леля, която в първите ми дни като новоначален се опитваше да се грижи за мен. Тя ме дръпна настрани и пламенно ми прошепна:

– Вчера ходих при стареца и той каза: „Трябва да се ходи на кръстни ходове. Всички ходете на кръстни ходове.“

И ето, ходят.

И при съветската власт беше подобно. В Афганистан има война, тече кръв, „двухсотните“¹ ги разкарват из цялата страна. А из цялата страна се провеждат манифестации, сякаш никаква война няма.

Разбира се, сегашната война не може да се сравнява с афганистанската – там бяха ручеи, а тук са морета от кръв.

Което не пречи в столицата да се проведе празнична многолюдна демонстрация. След няколко дни такава ще има и в Петербург. Там, знам със сигурност, че ще бъдат докарани гимназисти, студенти, учители, преподаватели и всякакви служители от бюджетната сфера.

Защото при нас има единство между Църквата и народа.

И всичко това – по старите съветски методички.

1. Загинали военнослужещи при бойни действия. Терминът идва от съветския военен код „товар 200“ – обозначение за транспортиране на тленните останки на загинал военнослужещ (бел. ред.). ↩︎