Християнство.бг
Спестявам византийските украси по Особеното мнение на митрополит Даниил и цитирам по същество: „… ние изразихме несъгласие с първа точка на решението относно казуса с храма-подворие „Св. Николай“, гр. София, а именно:
- Подкрепя напълно писмото и действията на Българския патриарх в качеството му на Софийски митрополит по отношение на храма-подворие „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в София, и изпращането на писмото до Московския и на цяла Русия патриарх Кирил.
От друга страна митрополит Даниил както не подкрепя действията на Българския патриарх в качеството му на Софийски митрополит, така и го подкрепя „вседушевно“. Но да не се закачаме в глупави детайли.
Митрополит Даниил твърди, че са нарушени 34 апостолско правило и членове 39 и 50 от Устава на БПЦ.
Да видим какво казват тези текстове:
Правило 34. „Епископите на всеки народ трябва да познават първия изпомежду си, когото да признават като глава, и да не вършат без негово разсъждение нищо, което превишава тяхната власт, а всеки да прави само това, което се отнася до епархията му и до подведомствените на нея места. Но и първият епископ да не върши нищо без разсъждението на всички епископи, понеже по този начин ще има единомислие и ще се прослави Бог чрез Господа в Духа Свети – Отец и Син и Дух Свети“.
Тук не е уточнено какво означава „да прави нещо“, но ние подразбираме „нещо общоцърковно“. Защото безспорно делата на всяка епархия са грижа на местния епископ и на никой друг. Руската църква в София се намира в Софийска епархия, а Митрополит на Софийска епархия е Негово Светейшество Неофит. Единственият начин това правило да е нарушено е – Видинският владика да не признава Негово Светейшество за митрополит Софийски. Защото както казва 8-мо правило на Първия вселенски събор „… не бива в един град да има двама епископи“.
Да видим сега Устава на БПЦ. Първо трябва да се изтъкне, че в Устава не присъства никъде понятието подворие.
Ето Чл. 39. „Българският патриарх представлява Българската православна църква – Българска Патриаршия и от името на Светия Синод влиза в отношения с: предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви; органите на държавната и местната власт в Република България; чужди държави и техни дипломатически представителства в Република България; международни организации и други вероизповедания в Република България и извън нея“.
Под кое от изброените може да се изведе служенето на руски свещеник в институция, наречена „подворие“ – която не фигурира като такова нито в Закона за вероизповеданията, нито в Устава на БПЦ? Горното ясно говори за външните връзки на патриарха с църковни и светски външни представители, а не за преотстъпване на юрисдикция на негова територия.
Следващият член, който митрополит Даниил смята, че е нарушен:
Чл. 50. „Българският патриарх/Наместник-председателят на Светия Синод няма право да решава или извършва нещо по общите дела на Църквата без решението на Светия Синод и Светият Синод няма право да решава или извършва нещо без мнението на Българския патриарх/Наместник-председателя на Светия Синод“.
Назначаването на свещеници в собствената му епархия не е общо дело на Църквата, а безспорна прерогатива на всеки митрополит. И Негово Светейшество Неофит, в качеството си на Митрополит Софийски има право да назначава когото заблагоразсуди.
През всичките тези много десетилетия руската църква/подворие е функционирало в сянката на закона.
То е регистрирано като представителство на друго чуждо лице (представлявана страна – Руска федерация, Руска православна църква, правна форма: Чуждестранно лице, нерегистрирано в България (юридическо лице).
Не е същото като местно поделение (ЮЛ) – както арменците – или като религиозна институция. Подворието не е регистрирано като „религиозна организация“, но в регистрацията му присъства дейност по чл. 94.91 „Дейност на религиозни организации“ от Класификация на икономическите дейности (КИД 2008).
При това храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ на адрес бул. „Цар Освободител“ №3 е вписан като храм от Софийска градска духовна околия. Което се вижда на страницата ѝ. Следователно това е юрисдикция на Негово Светейшество и не би могла да бъде никаква друга.
Съвсем законно би било Негово Светейшество да разпореди да се смени чуждия антиминс и на Великия вход да се споменава само неговото име.
А митрополит Даниил да се яви на поправка по канонично право.
(Оставям настрана факта, че в регистъра Александър Карягин е вписан от 1953 г., а той пристигна през 1998 г. (род. 1949 г.), а Исидор Минаев, който беше предстоятел между 2008 и 2009 г. въобще не е вписан).
За насочването към регистъра благодаря на доц. Костадин Нушев.
Булсатът на подворието е: 131027861 в Reports.bulstat.bg
———-
