Щелян Димов
Щелян Димов
„Постът е време за съзерцание“ – това казваме най-често около поста, но какво значи съзерцание? Да погледнем всичкото сътворение Божие и да разберем нашата връзка с всичко това. Нима е възможно? Да не забравяме, че за Бога всичко е възможно, но това е частта, която ние Му даваме от себе си – участието в благословения период на Великия пост. Когато разберем това за нас, Бог ще ни даде Своята милост.
Ние, българите сме свикнали да отричаме всичко. Сега отричаме Доброто в ежедневието, ученето за Бога, отричаме свещениците, но с настъпването на постния период се доближаваме до момента, в който трябва да се отречем не е от нещо друго, а от себе си. Колко страшно звучи!
Да, в началото е трудно да се отречем от месото и от млечните храни, от лошите мисли, а и от самолюбието. Трудно е да се отървем от нетърпението, както и от бездействието при възможност да помогнем на другия, който е в нужда, но това е минималното, което Бог иска от нас. И ако в часа по „Религия“ учителите ни преподават за Бог, който ще ни възнагради благодарение нашето въздържание; за Бог, който винаги обича хората и им дава възможност да намерят себе си; за Бог, Който учи хората да се обичат, както и Той ни обича, ние рано или късно ще станем отговорни граждани и победители в живота.
През този период си спомняме, че Бог умря и възкръсна за нас и че всеки човек е призван първо да се опознае себе си и Божията воля. Чак след това е призван да приеме възкръсналия Бог в живота си, да се труди и да живее по Неговата воля. Някога свети апостол и евангелист Йоан написа, че Бог е Слово и тези, които пазят Словото му ще имат живот вечен:
„Който пази словото Му, в него наистина Божията любов е съвършена: по това узнаваме, че сме в Него“ (1 Йоан 2:5)
Вярата не може да се предаде с прости думи, затова и за съвременните учители има специални програми, по които да преподават, за да разбира ученикът по правилен начин понятията, свързани с вярата и религиите. Оттам започва всичко, което се отнася до възпитанието на детето. С него идва и вършенето на добро – да бъдем услужливи, братолюбиви и така да сме Господни. Практикуването на доброто ще ни научи много повече от теорията на простото знание. Тогава със сигурност ще имаме и по-добра „небесна оценка“.
Прав е Сенека, който ни казва „Не за училището, а за живота учим“.
Затова нека си припомним, че със загърбване на вредните навици, ние не загърбваме ежедневието, а го усещаме истински, ставаме част от него, от истинския живот, който е самият Господ Иисус Христос.
