Християнство.бг
Престъплението от омраза на Джендем тепе в началото на месец август, груповото насилие и прояви на садизъм, довели до убийство, предизвикаха оправдан обществен интерес, смут и шок сред много наблюдатели и коментатори, родители, журналисти, психолози, педагози и представители на държавни институции. Арестите на извършителите, разследванията на предишни техни хулигански прояви на насилие срещу мигранти, както и данните от съдебното дело, разкриват една уродлива картина на садистични прояви на групово насилие от непълнолетни (неонацисти) извършители с психопатични характеристики и нов тип насилие над жертвите – филмирано надлежно и излъчвано в тик-ток канали и социални мрежи. Нов тип неонацисти със своя символика, жестове, флагове и идентичност, практикуващи нов тип онлайн насилие, продукт на кибер-пропаганда, насочено срещу лица, обявени от тях и обвинени като „педофили“, които заслужават да бъдат наказани чрез саморазправа, а не предадени на властите! Модел на поведение в подражание на практиките на руски неонацисти, подражаващи на нашумелия гуру Тесак, който създава нова вълна на пропаганда на омраза и насърчаване на публично насилие чрез своята кампания „Окупирай педофилите“.
Като реакция на органите на реда на потресаващото убийство последва арестуване от МВР в Пловдив на група привърженици на движението „Кръв и чест“, известни като скинхед, неонацисти, националисти и футболни хулигани, като в хода на разследването предстои да се установи какви са връзките и зависимостите между тези стари прозападни неонацисти и скинхед, с тяхното радикално крило Combat 18, от края на ХХ век и невръстните пoследоватeли и имитатори на новия руски радикализъм с неговите неонацистки групи, нарекли се Format 18, специализирани като онлайн „ловци на педофили“. Има ли връзка – идейна, организационна или генеалогична между старите прозападни неонацисти и скинхед групи от края на 80-те години на ХХ век и сегашните руски националисти, радикални неонацисти и „ловци на педофили“?
Новите неонацисти – групово насилие и кибер-пропаганда
Кое е общото и кое е различното между тези две поколения радикални и екстремистки групи от неонацисти – само различни поколения ли са или имат и различна идеология? Познатите скинхедс и футболни хулигани записват ли на видео своите престъпления и публикуват ли ги в социалните мрежи или се сблъскваме с изцяло нов феномен на онлайн радикализиция на младежи и подрастващи, която е продукт на хибридната война и кибер-пропаганда?
Моделите за поведение на пловдивските насилници от Джендем тепе и техните автентични аналози са продукт на крайните неонацистки и фашизоидни партийни формации и групи от кремълската „империя на злото“ – лимоновци, дугиновци и националистите на Жириновски, които се радикализириха след краха на комунизма и разпадането на СССР и предизвикаха хаос и бандитизъм в условията на ганстерската война на различни престъпни кланове из руските градове, а след това и епидемия от агресия, насилие и липса на човечност в новата онлайн вълна на кибер-пропаганда, рекламираща животинско насилие срещу беззащитни хора.
Феноменът „лов на педофили“ с публикуване на видео с антихуманно съдържание – насилие и физическо третиране на жертвата, тормоз, унижения и екзекуции на „педофили“, групово нечовешко изтезание и филмиране на агонията на жертвата, не са част от арсенала на старите скинхед неонацисти, възникнали като антикомунистическа крайнодясна идеология около хеви метъл музиката през 80-те години на ХХ век. Те са екстремисти и националисти и са в списъци на радикални групи с криминални прояви в много европейски държави. Тийнейджърското онлайн насилие на последователите на руския неонацист Тесак са ново поколение престъпници, чиито мрежи са продукт на кремълската кибер-пропаганда на омраза и хибридна война на разделения и вътрешни конфликти срещу Европа и демократичните европейски общества.
Възможно е пловдивската група около движението „Кръв и чест“ да е изиграла ролята на инкубатор на новото поколение от неонацисти като в поколенческо отношение се вижда от профила на задържаните при обиска на техния клуб, че съотношението би било като между бащи и синове. Но тази идеологическа група на „Кръв и чест“ (Blood & Honour), която възниква във Великобритания през 1987 г. около хард рок и хеви метъл изпълнители като Иън Стюарт Доналдсън и групата Skrewdriver, е с друг характерен профил и други отличителни черти. Това е международна неонацистка и расистка мрежа, първоначално силно свързана с т.нар. white-power музика (RAC – Rock Against Communism), която има крайнодесни и националистически възгледи и е насочена срещу мигранти и представители на цветнокожи от други раси.
В Русия това движение още през 1995 г. прониква и влияе на младежките субкултури и там е създадена московска секция, след като са установени контакти между руски скинхед групи и берлинската неонацистка секция на Blood & Honour на международен white-power концерт в Будапеща. Руската Blood & Honour група – Combat 18, впоследствие се превръща в част от местната неонацистка сцена, като се свързва с други местни идеологически течения. През 2012 г. Върховният съд на Русия признава международното обединение Blood & Honour за екстремистко и забранява дейността му в Русия.
Как възниква новото поколение руско неонацистко движение!?
След отшумяването на руските неонацистки и неофашистки групи от 90-те години на ХХ век и началото на официализирането на идеологията на Дугин от новата власт на Путин в Кремъл започва идеологическо преориентиране и организационно преструктуриране и в неонацистките движения и групи. Появяват се нови лидери и нови идеолози и пропагандатори на нови екстремистки прояви на неонацизъм. Такъв и идеологът на „лов на педофили“ – Максим Марцинкевич (Тесак), който израства и се оформя в московската неонацистка среда след 2000-та година. Негов наставник е Семьон Токмаков („Бус“), а около него се развива движението, наречено Format 18. Източници за руската крайнодясна сцена от екстремистки и радикални движения поставят Format 18 редом с организации като ОБ-88 и руската Blood & Honour.
Има конкретни сведения за контакти между руската и други неонацистки групи, включително между украинския клон на Blood & Honour и други руски организации като Националсоциалистическо общество и Format 18. Но, Тесак прави нещо ново спрямо класическия skinhead модел на радикален активизъм и класическият Blood & Honour модел на неонацистки екстремизъм и това е много важна трансформация. Той превръща традиционния неонацистки уличен активизъм в своеобразен медиен спектакъл – използва филмиране на насилието и пропаганда чрез видео клипове в интернет и онлайн мрежи на действията по наказание и саморазправа с лица, набедени че са педофили.
Именно затова изследванията за неонацизма на руския радикал Тесак го определят като нов тип особено успешен медиен пропагандатор и манипулатор в руската неонацистка среда. Той се насочва към нова аудитория като таргетира предимно млади и неукрепнали в психическото си и емоционално развитие хора – младежи от новото онлайн поколение, като обработва тяхното съзнание с кибер-пропаганда на насилие и търси последователи в социалните мрежи. Тесак използва темата за наказание на педофили, която може да привлече много хора далеч извън неонацистката субкултура. Така той се стреми да разширява движението и създава своеобразна „входна врата“ за радикали и извън скинхед и традиционните неонацистки групи, които традиционно атакуват мигранти, роми и други етноси или се ангижарт с футболно хулиганство.
Именно тази способност да се вземе и експлоатира една обществено чувствителна тема, и да се използва тя за привличане и ангажиране на нова публика и набиране на нови последователи, отличава идеологията и практиката на новия руски неонацизъм на Тесак от по-старото поколение skinhead организации. Той дори постепенно започва да се отдалечава и разграничава от чистия skinhead неонацизъм и да изгражда по-широка концепция за руски радикален национализъм, в която антиимигрантската, криминалната и „моралната“ тематика се смесват именно в проекта за „лов на педофили“ и борбата срещу западното либерално „гей-общество“ и културно влияние.
Новите кибер-неонацисти са подрастващи от ново поколение и са вече доста различно движение, което е плод на новото network society – радикални групи онлайн, които не са напълно идентични с групите на десни екстремисти и националисти от старата школа на „Кръв и чест“. Между тях са възможни преплитане и взаимно влияние, но са налице и принципни различия. Независимо от общите идеи и практики за омраза към мигранти и насилие над лица, заклеймени и определяни като гейове и педофили, налице са организационни и тактически различия в проявите на екстремизъм и уличен активизъм. Те прилагат новия модел на Тесак за примамване на жертви, филмиране на насилието и униженията, извършвни групово над жертвата и публикуване на видео клипове в интернет и социални мрежи за документиране на престъпленията като оправдание и пропагандиране на своето групово, но престъпно, „самоправосъдие“.
Насилниците от Джендем тепе са планирали, подготвили и реализирали своето престъпление точно следвайки този алгоритъм за действие и поведение и са постъпили според рецептата за малтретиране на набелязания от тях „педофил“. Според разследващите тази група е имала и списък с още 5 жертви, които са били набелязани за подобна саморазправа. Арестите на участниците в убийството на Джендем тепе са предотвратили следващите им планирани действия и нови престъпления с особена обществена опасност.
Новата неонацистка пропаганда и нови онлайн престъпления от омраза
Старите неонацисти у нас са свързани с печатни пропагандни материали – книги и други традиционни форми на нацистката пропаганда от ХХ век, докато новите неонацисти са онлайн групи, базирани на кибер-пропаганда. Неонацистката пропаганда има дълга история и тя се проявява не само с новите нелегални или тайни издания на класическия текст на книгата на Адолф Хитлер „Моята борба“, която родните скинхедс групи от международната мрежа „Кръв и чест“ обичат да четат и разучават. Към неонацистката литература на български език от последните десетилетия има и някои родни български примери. Така например в полезрението на МВР през 2008 година попада книгата „Основите на националсоциализма” (190 стр.) с автор д-р Емил Антонов. Тя е издадена през 2004 година от Издателство „Лаков-прес” и след сигнал до прокуратурата за нейното нацистко и неонацистко съдържание, което проповядва расова омраза и подтиква към насилие, е образувано дознание по чл. чл. 162А, ал. 1 от Наказателния кодекс и Дело № 187/2008 г. от Дирекция „Противодействие на организираната и тежка престъпност“ на МВР.
В хода на дознанието беше възложена петорна съдебна експертиза за установяване на съдържанието и основанията за инкриминиране на книгата като проповядваща расова омраза и подтикваща младежи към прояви на агресия и насилие. Експертизата беше извършена върху съдържанието на книгата и посочени от прокуратурата пасажи, които имат отношение към визираните престъпления – от специалисти по история, философия, психология, политически науки и теология. Книгата „Основи на националсоциализма“ и материалите по делото, съдържащи постановленията на прокуратурата и свидетелски показания на автора и издателя бяха разгледани и детайлно проучени от вещите лица и експерти от Софийския университет и други научни институти. По своето съдържание, характер и жанрови особености книгата беше типичен пример за пропагандна антисемитска литература от неонацистки тип (с.с.125-132).
Основната цел и задача, която си поставя и претендира да постига авторът на книгата, е да „разкрива“ и „разбулва“ скритата история на „тайни“ и премълчавани факти от „хилядолетен заговор” на евреите, насочен срещу свободата на „арийските” народи (с.с. 95, 124, и други). Самата идейна постановка и гледна точка на автора бяха тясно свързани с расистката „арийска” идеология и затова книгата като цяло носи белезите на тази неонацистка идеология на расизма.
В основата на идеологията на неонацизма и на представената от автора гледна точка както е известно, се поставя разделението и противопоставянето на „арийска“ и „еврейска“ раса, които се намират в непримирима вражда (с.с. 10, 124). Авторът на тази книга, както и много други идеолози на националсоциализма и на неонацизма, си поставят амбициозната цел и непостижимата задача да систематизират и представят в актуализиран и осъвременен вариант тази известна от историята на националсоциализма конспиративна теория, която е свързана с расистката и антисемитска идеология, като интерпретират чрез нейната псевдорелигиозна парадигма, и анализират през нейната идеологическа и пропагандна призма, множество въпроси от областта на историята на религията, политиката и съвременните икономически и международни отношения. Неонацистката литература, която е инкримирана или се разпространява нелегално, съдържа обикновено конспиративната теория за „еврейския заговор срещу човечеството“, върху която се изграждат внушенията за омраза срещу еврейския народ и класическата антисемитска пропаганда.
Книгата „Основите на националсоциализма“ от този български автор беше точно такова компилативно съчинение, което интегрира в своя текст известните антисемитски идейни и пропагандни постановки, представени в авторски прочит и интерпретация на фона на множество актуални теми. Според свидетелските показания на автора, приложени към делото, в основните пунктове на своята антисемитска и антиеврейска идеология той се придържа към мненията на други автори, но тъй като не ги цитира изрично и не ги посочва надлеждно под линия, лансираните тези следва да се приемат като негова лична позиция и убеждения. Авторът се беше опитал да изгради една почти цялостна и завършена идеологическа система на своите расистки възгледи, която обслужва основните пропагандни антисемитски и неонацистки тези и се стреми да изглежда убедително и наукообразно.
Точно в това се състои и вредната съблазнителност и примамливост на този тип книги за незапознатите с историята на юдаизма и християнството, с историята на Европа и националните държави и историята на националсоциализма през времето на Третия райх и Втората световна война. По този начин такива книги стават източник за индоктринация и манипулация за по-неукрепналите в интелектуално и емоционално отношение младежи, за склонни към радикализация или безкритично възприемащите основните пропагандни внушения читатели. Избраният от автора на книгата „Основите на националсоциализма“ расистки – идеологически и пропаганден – подход към интерпретацията на историята на еврейския народ и общата история на европейските народи, е ненаучен и некритичен. Това създава заблуди и подмяна на историческите факти и превръща книгата в чисто пропагандно съчинение, което претендира за наукообразност, но в своята аргументация борави с тенденциозно и спекулативно смесване на отделни факти с недоказуеми твърдения или прибягва към фалшифициране и митологизиране на историята на юдаизма.
Чрез този расистки идеологически дискурс на арийството, съчетан с елементи на дуалистичната религиозно-философска традиция, историята и цивилизацията на човечеството се представят като непрестанен сблъсък и непримирима война, апокалиптична и есхатологична борба за надмощие между „арийската“ и „еврейската“ раси, което разделя и противопоставя принадлежащите към тях и ги представя като непримирими врагове. В този смисъл книгата проповядва една враждебна идеология, подклажда към расова вражда и подтиква към расова омраза. Някога, преди около две десетилетия, неонацистите пишеха книги и тяхната пропаганда се четеше от техните последователи, а днес тя се гледа и слуша в онлайн клипове, чатове и платформи в интернет.
Ако неонацистите от по-старото поколение, за да усвояват постулатите на своята идеология трябваше да употребяват известно интелектуално усилие и да четат подобни пропагандни книги и антисемитска литература за „световния заговор“, то в днешно време чрез интернет пропагандата и улеснението на социалните мрежи, новите поколения радикализиращи се младежи дори не прилагат това интелектуално усилие на четенето. Те гледат основни видео клипове в различни платформи, слушат чужди пропагандни речи и апокалиптични проповеди, гледат видеа с насилие и комуникират в закрити чатове и тайни групи в различни платформи.
В епохата на кибер-пропаганда и и социалните мрежи новите неонацисти не се нуждаят и от физически места и пространства за своите сбирки, както предишните радикални и екстремистки групи от неонацисти. Те се организират и планират акциите си хибридно или онлайн и се срещат физически в уречения час и на избраното място, където са подмамили жертвата, за да извършат своя групов ритуал на насилие и да заснемат агонията и униженията на изтерзания или умиращ от техните удари човек. Те се скупчват като глутница и в груповото колективно насилие дават израз на своите животински инстинкти, садистични импулси или психопатични изяви, отприщени от интернализираната идеология на омразата и липсата на елементарна емпатия и чувствителност към страданието на друго човешко същество.
Жертвата е дехуманизирана от пропагандата и идеологията, от омразата и жаждата за насилие и отмъщение, а съзнанието за законност и ред, за предаване на случая на разследващите органи или на правоохранителните институции е потиснато и замъглено от изкривената идея за саморазправа и „самосъд“ – една от основните престъпни идеи на руския неонацист Тесак. Доверието към държавата отсъства, авторитетът на правоохранителните органи и институции на правосъдието е подкопан и заличен в съзнанието на тези неукрапнали в своята зрялост и емоционална устойчивост младежи, но те са приели върху себе си отговорността да въздават възмездие и наказание към набелязаните от тях „педофили“. Движението „окупирай педофила“ се превръща в лозунг и идеология за окупиране на правосъдието и правораздаването, за окупиране на закона, правото, правосъдието и държавността. Тази идеология, както всеки неонацизъм, е деструктивна за съзнанието на младите хора и може да се превърне в източник на престъпно поведение за подрастващи момчета и момичета без родителски контрол и възпитателен надзор в процеса на формиране на тяхната личност.
В деня на погребението на жертвата в храма в гр. Кричим чухме утешителни пастирски слова на Пловдивския митрополит Николай за жертвата и прочетохме църковен призив по повод деня на заупокойната молитва от Светия Синод на Българската православна църква. Архиереите призоваха християните и българските граждани: „Да се противопоставим на нарастващата вълна от насилие, безразличие и духовна нищета, които разяждат моралните устои на народа ни, и да се върнем към християнските ценности на милосърдието, братолюбието и взаимното уважение!“
Убийството на Джендем тепе е време да разтърси обществото и съвестта на гражданите, да насочи умовете и сърцата към молитва, размисъл и покаяние с грижа за нравствената устойчивост срещу злото и личностното израстване на младите хора в доброто и за духовното състояние на Родината.
Изводи и заключение
1. Неонацизмът може да идва от различни източници и посоки на света – от изток или от запад, но при всички случаи това е антихуманна и враждебна на обществото и правовия ред идеология, която подтиква към насилие и проповядва расова и национална омраза. Този точно неонацизъм, който е предизвикал груповото насилие над жертвата на Джендем тепе и доведе до убийство и престъпление от омраза, идва от изток – от руския неонацист Тесак, който учи тийнейджъри да търсят „педофили“, да ги подмамват и залавят, да се саморазправят с тях и да филмират насилието и униженията над такива „заловени“ и набедени „педофили“ като публикуват видео клиповете с насилие в интернет. Целта е пропаганда и разпространяване на това агресивно поведение и „героизъм“ сред други техни връстници. Западните традиционни неонацисти проявяват агресия и отделни актове на насилие срещу мигранти и цветнокожи заради расизъм и ксенофобия, но не си снимат престъпленията и не ги рекламират в интернет, а се крият от полицията. Поколенията и пропагандата и на двата вида нацизъм са престъпни и обществено опасни, но са различни по своя начин на извършване –едните са от ветерани с бръснати глави от аналоговата ера, а тези са от агресивни онлайн групи – тийнейджъри от епохата на деструктивна и престъпна кибер-пропаганда.
2. Злоупотребата със свободата на словото и плурализма на мненията, която се използва за неонацистка или расистка пропаганда и насаждане на омраза, накърнява обществената атмосфера на толерантност и сигурност в демократичната държава, общественото пространство и провокира разделения в публичната среда. Пропагандата на омраза разрушава културата на общуване и съжителство и нарушава конституционните и международно-правни норми за отричане на расизма и гарантирането на мирно, равноправно и толерантно съвместно съществуване в обществото между лицата и българските граждани, независимо от тяхната религиозна или расова принадлежност и различна културна идентичност. Новите форми на онлайн пропаганда и кибер-неонацизъм са особено разрушителни и опасни за подрастващите в процеса на тяхното личностно израстване и търсене на идентичност и затова семейството, училището, медиите и обществото имат дълг да подкрепят младите хора в този процес на съзряване като пълноценни личности и отговорни граждани.
3. Убийството от Джендем тепе е тревожен сигнал за цялото общество и симптом за морална и духовна криза в обществото. Това престъпление явно е дело на организирана престъпна група от младежи с изявена идентичност на неонацисти, а някои от тях дори и сатанисти. Сатанистките култове сред младежите са свързани с окултни идеологии и практики, групово насилие към по-слабите и култ към тъмната сила, чрез който се търси индивидуална и групова идентичност, безконтролна свобода за отприщване и изява на тъмни животински инстинкти, жестокост и агресия. Това не е просто идеологията на свръхчовека на Ницше, а подражание на масови убийци с изявена сатанистка идентичност, чиито пример е издигнат в култ.
В интервюто на майката на един от участниците в убийството тя говори за нощни сбирки на секти, сатанисти и неонацисти с употребата на дрога, алкохол и насилие! Явно мястото – Джендем тепе, е превърнато в култово средище за групи от различни поколения неонацисти, избрано е и от тази група с маргинална младежка субкултурна идентичност или приятелска компания, функционираща в този случай като радикална контракултура, генерираща системни криминални, антисоциални и противообществени прояви сред непълнолетни. Кулминацията на това индоктриниране с идеология на насилието, език на омразата, неонацизъм и оскотяване води до тежко огрубяване на нравите и групово убийство на подмамена за целта жертва по особено жесток начин. С унижения, нечовешко третиране и гавра, с филмиране, заснемане и публикуване на насилието, униженията и агонията.
Степента на обществена опасност както на деянието, така и на проповядваната неонацистка идеология онлайн е висока и безпрецедентна в условията на кибер-пропаганда, хибридна война и нестихваща пропаганда на насилието, които трябва да събудят съпротивителните сили на обществото за активна съпротива на злото и подкрепа за най-уязвимите групи от наши съграждани.
Източници:
- Костадин Нушев. Духовни и възпитателни причини за агресията и насилието сред подрастващите. – в: „Двери на Православието“, 15 ноември 2006. (https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100662/id,3093/view,article/)
- Костадин Нушев. ЗАКЛЮЧЕНИЕ от изпълнена Религиозна и научно-теологична експертиза по ДОЗНАНИЕ № 187/2008 г. по описа на Дирекция „ПОТП“ – МВР, гр. София (Задачи на експертизата: След запознаване с приложените по дознанието материали да се отговори на въпросите книгата „Основи на националсоциализма“ (2004) проповядва ли или подбужда ли към расова или национална вражда или омраза?), 14 май 2009 година, гр. София.
