Тота Венкова Чехларова, позната като д-р Тота Венкова, е първата всеобщо призната жена лекар в България. Родена е през пролетта на 1855 г. в гр. Габрово по време на османската власт. Родителите ѝ са Мария и Венко Чехларя. Тота остава сирак отрано и отива да живее при семейството на своята сестра – Радка и Нестор Миневски. През 1871 г. Женско благотворително дружество ,,Майчина грижа‘‘ поема издръжката на бъдещата лекарка в Главното девическо училище, при условие, когато завърши обучението си, да стане учителка, където ѝ се посочи. След като завършва с отличие образованието си, Училищното настоятелство я назначава на работа от 01.08.1873 г. Младата учителка преподава в петкласното девическо училище. Там продължава да работи до 01.08.1878 г., като получава заплата в размер на 2 520 гроша за седем месеца.
Междувременно през 1876 г. след избухването на Априлското въстание, Главното девическо училище е затворено. По време на Руско-турската освободителна война всички училища в града са превърнати в болници. Тота Венкова става доброволка във военния лазарет, открит в днешната Априловска гимназия. Грижи се за ранените руски войници и офицери. С човешкото си отношение към тях им вдъхва надежда за скорошно оздравяване. Докато е самарянка в нея укрепва желанието ѝ да помага на страдащите. В грижата си към по-слабите и болните тя открива нов смисъл в живота си. Това нейно убеждение се подсилва и от едно лично емоционално преживяване. През зимата на 1877 г. Тота Венкова се запознала с пациента Иван Янчич, който е млад лекар. Той е настанен във военната болница след раняване в крака и младата милосърдна сестра се грижи за него. От военния лекар тя научава подробности за тази хуманна професия и се насочва към нея. Двамата се влюбили, но любовта им била краткотрайна. Кракът на д-р Янчич гангренясал и бил отрязан до под коляното. Два дни по-късно мъжът умира от инфекция. До края на живота си Тота Венкова остава неомъжена и вярна на любовта си. По същото време в дома ѝ е настанен руският лекар Пясецкий. Той забелязва нейния потенциал и настоява пред близките ѝ да продължи образованието си в Русия.
Тота Венкова изпраща молба до Санктпетербургското дамско благотворително дружество и моли да ѝ бъде отпусната стипендия за медицинското ѝ обучение. Още същата година, на 15.09.1878 г., тя получава отговор. От дружеството са ѝ отпуснати 300 рубли и поемане на пътните разноски. Бъдещата лекарка заминава на обучение в Русия, но след една година ѝ се налага да се завърне в България, понеже се разболява тежко от белодробно възпаление. Пет години по-късно, след като здравето ѝ се стабилизира, тя заминава да довърши своето обучение. Стипендията, отпусната от Русия, е изпусната, но Министерството на народното образование в България ѝ отпуска средства.
Дипломира се през 1886 г. и се завръща като ординатор в Русенската първокласна болница. След това работи в болниците в Търново, Варна и София. Тя продължава своето обучение в Петербург и Виена. По-късно работи и като училищен лекар при Софийска девическа гимназия. Поради здравословни проблеми на четиридесет и шест годишна възраст се оттегля от държавната лекарска служба и преминава на частна практика.
Тота Венкова умира на 23 декември 1921 на 65-годишна възраст. Самата тя не е създала семейство, но подкрепя своите роднини. Помага с парични средства племенниците си, като им осигурява добро образование. В завещанието си тя дарява всичко, което притежава, на българския народ – на Софийския университет завещава 40 000 лв., на Габровското девическо училище – 500 000 лв., а на Искрецкия санаториум за гръдно болни „Фердинанд Първи“ – 500 000 лв., за да се обзаведе павилион с четиридесет легла за лечение на туберкулозни деца. На 12 май 2005 г., по случай сто и петдесет години от рожденият ѝ ден, тя е обявена за почетен гражданин на Габрово, окръжната болница на града носи нейното име, а през 1997 г. тленните ѝ останки са пренесени в родният ѝ и обичан от нея град. И, както надгробният ѝ паметник гласи, Тота Венкова винаги ще остане ,,Лекарка на болните, приятелка на бедните, майка на безприютните!…“.
Изгледайте и специално изготвеното за пътеводителя видео за д-р Тота Венкова.
Източник: Дарителите на Габрово