Меню Затваряне

Размисли и страсти за църковните контрасти

Борис Цацов

Борис Цацов

Странно нещо са времената, мислим че с тяхното отминаване хората помъдряват, а в наши дни, оказва се, че и оглупяват. Навремето, както казваше дядо Максим, всеки се съобразяваше с порядките, а най-вече с върховното управление на БПЦ – Св. Синод. Патриархът никога не си позволяваше да прави „обръщения” за каквото и да било, още повече със съдържание под чуждо авторство, без затова да е имало синодално решение! Но сега патриаршеското обкръжение е видно провинциално, а „обръщенията” му са лековати, да не кажем елементарни.

Какво да говорим пък за обстоятелството, че в ПКСХП „Св. Александър Невски”, за да служи литургия някой синодален митрополит или архиерей от периферията, преди винаги трябваше да има ако не решение, то поне съгласуваност между синодалните архиереи. А сега е лесно – реши си някой да си направи пиар, да го видят по телевизията и другаде, и хоп – в Катедралата. Както казват хората, покаже се като въшка на челото, да го разберат, колко е важен. Хубаво, ама безсмислено…

Стигнахме и до ситуацията, когато в митрополитската катедрала „Св. Неделя”, някой си епископ прави Велик вход с митра, като си въобразява, че изглежда като Александрийски патриарх. Но разбира се, затова той има „благословение” от Софийския митрополит, който едва ли е наясно с всичко заобикалящо го. И все пак, всичко в Софийска митрополия се прави с „негово благословение”, а „плодовете” му ще се берат някога от някой друг…

Жалко за БПЦ и жалко за липсата на дядо Максим, когото мнозина обвиняваха в инертност, но сега съжаляват, че го няма! Да не говорим за дядо Кирил, който е твърде висока топка за сегашните ритнитопковци…

Новото време не се оказа печелившо за БПЦ, жалко!

Да живее парвенющината!

Posted in Публицистика

Вижте още: