Атанас Димитров – АтаДим
Всички православни християни помним датите 18 януари и 2 май. Но добре е да знаем, че датата 18-и, не е рождената дата на светеца. За св. Атанасий се знае единствено, че е роден през 295 година, но точната дата не е установена. Успението му се отбелязва всяка година на 2 май. Заради празника на празниците Възкресение Христово, който тази година се пада на 2 май и е тридневно празнуването му, Българската православна църква ще отбележи паметта на светителя на 5-и май. На същия ден ще почетем и паметта на св. цар Борис-Михаил – покръстител на българите.
Защо 18-и януари? На 18 януари св. Църква е установила съвместно честване на двамата александрийски архиепископи Атанасий и Кирил († 444), които главно са спасили православието от двете ереси – арианството и несторианството. Целия си живот св. Атанасий отдава на служение Богу, бидейки избран млад първо за дякон, а след това за епископ на Александрия.
Няма да се спираме на житието на светеца, само ще посочим това, че този велик Божий угодник е бил в пределите на нашите земи, в днешна София на Сердикийския събор. Ние имаме привилегията такава личност, заедно с още над 300 епископа, да посети точно земите на българите. Сякаш светецът постила пътя на християнството и благославя тази земя. Представете си молитва от над 300 епископа от целия свят в Сердика.
Сердикийският църковен събор е проведен през 343-344 г., скоро след Първия Вселенски събор в Никея (325 г.). Той е бил замислен като голям вселенски събор, който да възстанови мира в Църквата след разкола, причинен от арианите, и на него присъствали 318 епископи от цялата Римска империя. Авторитетни участници в него били домакинът-епископ на Сердика Протоген Сердикийски и св. Атанасий Велики – по това време все още изгонен от арианите от Александрийската катедра.
Сведения за работата на събора дават историците Сократ, Созомен и Блажени Теодорит. Съборът бил свикан от синовете на св. Константин Велики, управляващи разединената вече империя – източният император-арианин Констанций II и император Констанс (Констанц). Сердикийският събор утвърдил православното учение за Света Троица и Символа на вярата, приети на Първия Вселенски събор. Въпреки че съборът останал в историята като поместен, значението му за Църквата е огромно. По предание на мястото, където се е състоял Сердикийският събор през 343 г., е построен храм „Света Троица“ (на хълма над днешната ул. „Гео Милев“).
И така, от всичките 47 години на своето епископско служение, св. Атанасий прекарал 15 години в изгнание. Трябва да се знае. Обясняваме си всички какво е изгнание и как врагът е търсел възможности как да сломи достойния. Многобройни съдилища, постоянно лъжи и клевети на враговете се опитвали да накърнят името на великия епископ. Но той и за миг не се отказал от служението си, от защитата на Истината. Добре е да се знае, че на него светата Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.
Основни догматически съчинения на св. Атанасий са „Четири слова против арианите“ (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя, както и книги с нравоучителен характер и проповеди. Все пак основното в богословските трудове на св. Атанасий остава учението за божествената природа на Божия Син. За нея в „За въплъщението на Словото“ той казва: „Заради спасението ни Бог ни обикна толкова, че дойде и се роди в човешко тяло. Никой друг освен образът Божий не би могъл да възвърне Божия образ в човека. Никой друг освен нашият Господ Иисус Христос, който е самият живот, не би могъл да възстанови загубеното от човеците безсмъртие. Тъй като дългът, който са дължали всички хора (заради греха) трябвало да бъде платен (със смърт), Той дойде между нас и предаде Своето тяло на смърт, за да ни освободи от нея.“
В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76-годишна възраст. Възхищаваме му се дори само за това, че е бил истински монах. А това, че е наречен с титлата Велик, говори за светостта, благовестието и богословието на личността Атанасий. Молитвите му да имаме.
