Днес, 24.02.2024 г., събота, Св. Синод в пълен състав под председателството на Великотърновския митрополит Григорий, откри извънредното си заседание във връзка с проведения избор за нов Сливенски митрополит на 18 февруари 2024 г.
Св. Синод разгледа Писмо с вх. № 115/23.02.2024 г. на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол, както и постъпили жалби от Сливенска епархия във връзка с избора за Сливенски митрополит.
Св. Синод се запозна с документите и касира проведения епархийски избор на основание чл. 89, ал. 2 от УБПЦ – БП:
Чл. 89. (1) Всеки участник в избора има право да подаде жалба по редовността на избора в тридневен срок от датата на провеждането му. (2) Светият Синод се произнася с мотивирано решение в тридневен срок от получаването на жалбата. Той може да потвърди избора или да го касира. Решението на Светия Синод е окончателно. (3) Когато изборът бъде касиран по реда на ал. 2, се провежда нов избор.
На следващо свое заседание в началото на м. март се очаква Св. Синод да определи дата за нов избор на Сливенски митрополит.
На същото заседание постъпи предложение с вх. № 120/24.02.2024 г., от Великотърновския митрополит Григорий, Плевенски митрополит Игнатий, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Старозагорски митрополит Киприан, Врачански митрополит Григорий и Доростолски митрополит Яков за приемане на Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити в бъдеще.
Предложението за Синодалната наредба е прието на основание на чл. 58 (т. 12): „Правомощията на Светия Синод в пълен състав са: да приема синодални наредби за устройството и управлението на Църквата в неотложни случаи и да ги внася за разглеждане в първия свикан след издаването им Църковен събор; във връзка с чл. 58 (т. 7): да ръкополага епископи и да извършва канонически избор на епархийски митрополити“ и във връзка с чл. 2 от Устава на БПЦ-БП:
Чл. 2. Основа на устройството и управлението на Българската православна църква – Българска Патриаршия са: Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и настоящият Устав.
„За“ приемането на предложението за Синодална наредба са гласували: Великотърновски Григорий, Плевенски Игнатий, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан, Русенски Наум, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий и Доростолски Яков.
Против приемането на предложението и с особено мнение са гласували: Ловчански Гавриил, Неврокопски Серафим и Видински Даниил.
Според текста на предложението за Синодалната наредба, Св. Синод е принуден да я приеме, тъй като за втори пореден път митрополитите се изправят пред необходимостта да касират избор за епархийски митрополит поради:
…факти, които сочат на това, че епархийските избирателни събрания, съставени паритетно от клирици и от миряни, извършват избор на двама кандидати по такъв начин, че последващяят избор на Светия Синод да бъде насочен в определена посока. Тоест, архиереите — членове на Светия Синод биват поставяни в ситуация на предпоставен избор, което не може да бъде определено другояче, освен като недопустима интервенция и разрушавапе на йерархичния ред в Църквата. Нама как това да не се отдаде на въздействието на външни за Църквата фактори и на съображения, разпични от това епархийеките избирателни събрания да избират и предлагат на Светия Синод най-достойните от достойните кандидати“.
В предложението за Синодална наредба са посочени някои правила:
„Така например Правило 12 на Лаодикийския събор предписва, че „… епископите трябва да се поставят за църковно началстване по решение на митрополитите и на областните и при това такива, които са изпитани във времето и в словото си за вярата, и в живота си съобразно правилното слово“. Йоан Зонара, в тълкуването си на правилото отбелязва, че в древност епископи са избирани от събрапия на граждани, но понеже при това са възниквали смущения, гласуването за поставяне на епископи е било предоставено на епископите от съответната област. По същия повод Валсамон казва, че правилото забранява на народа да избира епископите и определя те да се поставят от митрополитите и от епископите. В тълкуването си на същото правило Аристин казва: „Cera не действа това, че избирането на епископа се извършва от клириците и първите граждани на града, но се правят от митрополитите и епископите…“
„Правило 13 на Лаодикийския събор е още по-категорично: „Да не се позволява народна тълпа да избира ония, които предстои да бъдат ръкополагани в свещенетво“, което в още по-голяма степен следва да се отнася за интронизярането на митрополит, който в крайна сметка ръкополага свещениците“.
Правило 13 на Картагенския събор предписва: „Епископ да се поставя от събор на много епископи. При нужда и по заповед на първенствуващия пък нека се поставя от трима епископи, събрани в кое и да е място заедно. …“. Това правило е в съзвучие и с Правило 4 на Първия вселенски събор, което предписва епископ да се поставя или от „много“ епископи в областта, или при необходимост — от трима, при това под „поставяне“ — хиротония — се разбира, според Зонара, не ръкополагането и посвещаването, а самият избор.
Наред с известните ни Канони и меродавнпте мнения на признатите от Църквата канонисти, не можем да не цитираме и още един авторитетен глас, а именно на блаженопочившия Патриарх на Москва и цяла Русня Сергий, който още като архимандрит по повод състава на поместните събори е писал:
„Може ли, стоейки на строго канонична позиция, да твърдим, че клириците и миряните имат права наравно с enucкonume да участват с решаващ глас в областните събори. Отговорът може да бъде само отрицателен. Това, че клирици и миряни задължително трябва да присъстват на събора, а някои от тях да вземат и най-активно участие, това е истина… Но да твърдим, че такъв е бил църковният, задължителен за всички закон, който изискват правилата на св. aпocmonu и св. вселенски и поместни събори… е невъsможно. Книгата на правилата не съдържа никакви закони за участието на клир и миряни в областните събори, дори напротив — навсякъде, където се говори за събори, става дума единствено за епископи и никога за презвитери, клирици и миряни”.
Заради съгласието и църковния мир патриарх Сергий е смятал за допустимо да се призоват за участие в Събора клирици и миряни:
„Това участие обаче — отбелязва той — трябва да бъде така поставено, че да не разрушава… основная принцип на каноничния строй.” Тук става дума за участието на духовенството и на миряните в църковни събори, но в колко по-голяма степен същото трябва да се отнася и прилага при избора на членове на висшата църковна йерархия?!
Известно е, че в почти всички поместни православни църкви изборът на митрополити се извършва от митрополитите, също както изборът на клирици от черното духовенство, достойни да бъдат ръкоположени за епископи се извършва само и единствено от митрополитите.
Църковната традиция и днешната църковна практика в останалите поместни православни църкви допуска представители на духовенството и на миряните да присъстват при избора на митрополити, но не и да vчастват в него с активно избирателно право. Българската Православна Църква в своята традиция е допускнала широко участие на миряни в нейните управителни органи и при взимането на важни за църквата решения, включително за избиране на митрополити, но опитьт ни недвуемислено говори, че отстъпването от каноните и внасянето на осъвременявания в тях по популистки подбуди води до неблагоприятни резултати, както впрочем всяко отстъпване от свещените канони има като последица нанасянето на вреда на Църквата.
Смятаме, че е време каноничните постановления, касаещи избора на митрополити да бъдат приложени в практиката на Българската православна църква no акривия, поради което и предлагаме Светият Синод да приеме и издаде необходимата Синодална наредба, проект за каквато прилагаме към настоящото писмо“.