„Слезе от небесата, и се въплъти от Дух Свети и Дева Мария, и стана Човек“

Д-р Свилен Спасов

(Полемично)

Протичащата пандемия показа като своеобразен социален лакмус, дехуманизацията на постиндустриалните общества, наред с очевидния разпад на обществата и липсата на общностно мислене, солидарност и съпричастност. Също така, през последните месеци наблюдаваме и проява на неогностицизъм, завоалиран в псевдогрижа и псевдодуховност.

Какъв е проблемът и за какво иде реч?

В Символа на нашата вяра ние ясно изповядваме Въплъщението на нашия Господ Иисус Христос – аксиоматично верую, което дава началото на спасителния и домостроителния план на Триипостасния Бог – Отец, Син и Св. Дух.

Средоточието на нашата вяра е именно ипостазирания или въплътен Син Божи, който стана Човек, за да можем ние, синовете човешки, да станем синове Божии според думите на св. Ириней Лионски. Обожението или теосисът, който можем да постигнем чрез вяра, бе разкрит ясно в пътя от Рождествената ясла през Голгота, достигнал своята кулминация при Божието възкресение .

В Божия спасителен план, за разлика от други учения, е, и бе включена цялата психосоматична ипостас или цялата ни същност – дух, душа и тяло. Именно гностицизмът в многото му превъплъщения игнорира тялото като част от този план и се фокусира в чистия гносис (дух).¹Гностиците вярват, че гносисът е чисто духовно знание, което идва с откровение от Бога без „посредници“. Те са учили и учат, че човешкото тяло на Иисус Христос не е било истинско, а само е „изглеждало” такова, че Св. Дух слиза върху Него по време на водното Му кръщение, но Го оставя точно преди Неговото разпятие. Този възглед отхвърля не само истинската човешка природа на Христос, но обезсмисля Христовите страдания и изкуплението на човека. Христос е не само истински Бог, но и истински Човек, който действително е пострадал и умрял на кръста и чрез Него става възможно нашето обожение и възкресение за вечен живот. Бел. ред. Църквата през вековете отделя много време и енергия за борба с това пагубно учение, което ясно се противопоставя на делото Христово.

Но каква е връзката на това с днешната ситуация, поставила нашите общества на предела на силите ни – както в духовен, така и в икономически план?

Нашите тела са храм на Св. Дух, казва св. ап. Павел към ефесяни²„Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?“ (1 Кор. 6:19). Бел. ред., затова и ние сме призвани да се грижим за нашите тела, като даваме всичко необходимо в тази грижа. Същевременно сме призовани да не слугуваме на плътта с нейните страсти, и за много от нас това е своеобразен анахронизъм, който през вековете именно дава началото на различни интерпретации, като повечето от тях обличат древния гностицизъм в християнски одежди. По темата е изписано много и ние ще спрем дотук, за да насочим нашите разсъждения към случващото се днес.

Създадени по образ и подобие на Св. Троица, ние сме призвани да се обожим със и в своите тела, като телос и тропос на Божията спасителна благодат. Нашите тела биват потапяни в кръщелния купел, чуваме спасителната проповед на Евангелието чрез нашите уши, изповядваме Символа на вярата, приемаме св. Тайни и проповядваме чрез нашите устни. Грижата за нашите тела във всичките аспекти на това понятие е богоугодна.

Характерна реплика, която се хвърля в дебата за това, което се случва днес е, че „така било писано“. Въпросът тук е, ние православни вярващи ли сме или швейцарски калвинисти? Или още по-зле: вярваме ли в кармата „дали е било писано“ да загинат над 50 служители на БПЦ и още много миряни и обикновенни хора, на които не знаем точния брой? Господ  благоволи в смъртта на човека, още повече в смъртта на светиите. Св. пророк и цар Давид не възкликва ли „ще Те слави ли прахът?“³„Каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? Ще Те слави ли прахът? Ще възвестява ли той Твоята истина? (Пс. 29:10). Бел. ред.  А на друго място не четем ли, че намеренията на човека загиват с неговата смърт?⁴„В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа“ (Притчи 19:21). Бел. ред. Още повече, че Господ прибавя дори дни на праведните. Дали бе писано или някой тук лукаво „дописва“!?

Планът на противника на Бога обаче и бил, и е именно физическото унищожение на избраните, затова и той смяташе, че с кръстната смърт на нашия Спасител е постигнал победата. Този план днес е толкова явен, че дори децата от детската градина разбраха, че ще умрем от ваксината. Но мисля, че по-скоро е именно обратното, тъй като хитростта на Луцифер е пословична. Преправяйки се на светъл ангел, той иска да ни заблуди, защото мъртвите не могат да бъдат спасени, за да разпространяват Божието слово.

От друга страна, да, телесните болести и страдания са част от нашия земен път. Мъченическата смърт на светиите е била своеобразен катализатор за разпространението на Евангелието и по-късно – за разпространение на Църквата Христова. Едва ли обаче светиите са насърчавали липсата на грижа, апатията и безотговорността към здравословното състояние на своите братя и сестри. Не, точно обратно, милосърдието и състраданието към болките на хората води до създаването на първите болници и лечебници – именно това прави и св. Василий със създаването на селището „Василиада“, което е било своеобразен болничен кампус.

Нещата са се променили и днес това, което имаме като здравна система е с много недостатъци, но въпреки това, без тази система, обществото ни няма да оцелее. Ето защо твърдения като: „вирусът няма да ме убие“ или „не ви искам ваксината“, са проява на неогностицизъм, завоалиран в псевдогрижа и псевдодуховност.

Да, всички ще умрем, скъпи приятели, но въпросът е как! Затова се молим на всяка литургия за безболезнена и лека кончина. Смятате ли, че интубираните пациенти умират безболезнено? Да, те са под наркоза, но пътят до достигането на това терминално състояние е съпроводен с много болка. Или смятате 40-дневният престой в болница за зимна почивка?

Всеки носи своя кръст, това е ясно, но къде отиде съборният характер на нашата вяра? Или добре се вместваме в максимата: „човек за човека е вълк“? Моля да не обиждаме вълците, дори те живеят в глутница, грижейки се за всички в нея…

Ако солта обезсолее, тя се изхвърля. Не станахме ли съвкупно непотребни, неспособни да осолим и осмислим случващото се? Къде остана вярата, надеждата и любовта!?

Думите на Господа Иисуса Христа звучат стряскащо днес: „Ще намеря ли вяра на земята“⁵„Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“ (Лук. 18:8). Бел. ред., а отговорът към днешна дата е: не, Господи, те вярват на  „∞“…

Ще завърша с думите на моя дядо Георги, видял ужасите на Втората световна война. Той казваше: „Щом няма умрели хора, всичко ще се оправи“.

Колко наши познати и приятели трябва да изгубим, за да разберем, че имаме проблем!?   

–––––  

Бележки:     

• 1
  Гностиците вярват, че гносисът е чисто духовно знание, което идва с откровение от Бога без „посредници“. Те са учили и учат, че човешкото тяло на Иисус Христос не е било истинско, а само е „изглеждало” такова, че Св. Дух слиза върху Него по време на водното Му кръщение, но Го оставя точно преди Неговото разпятие. Този възглед отхвърля не само истинската човешка природа на Христос, но обезсмисля Христовите страдания и изкуплението на човека. Христос е не само истински Бог, но и истински Човек, който действително е пострадал и умрял на кръста и чрез Него става възможно нашето обожение и възкресение за вечен живот. Бел. ред.
• 2
  „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?“ (1 Кор. 6:19). Бел. ред.
• 3
  „Каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? Ще Те слави ли прахът? Ще възвестява ли той Твоята истина? (Пс. 29:10). Бел. ред.
• 4
  „В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа“ (Притчи 19:21). Бел. ред.
• 5
  „Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“ (Лук. 18:8). Бел. ред.