Християнство.бг
Слово на Българския патриарх Даниил на вечернята на празника на св. ап. Вартоломей, по повод на имения ден на Вселенския патриарх Вартоломей
Ваше Светейшество, възлюбени в Христа брате и съслужителю,
Ваше Светешейство патриарх Даниил,
Ваше Високопреосвещенство, архипастирю на тази богоспасяема епархия,
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, възлюбени в Господа братя архиереи,
Всечестни отци,
Достопочтени представители на властта и обществеността,
Благословени народе Божий,
Преди няколко месеца осъществихме нашето първо мирно братско посещение във Фенер, в дворите на светата Константинополска Вселенска патриаршия. По този повод пристигнахме в Цариград заедно с нашите възлюбени братя – Високопреосвещените митрополити от светата Българска православна църква, за да изпълним свой свещен и църковен дълг към Константинополската църква, която исторически е наша майка, от която нашите предци приеха спасителната светлина на православната вяра. Това посещение, по признание на всички, се оказа благословено и плодотворно. Дойдохме в дух на любов и мир и намерихме същата любов и същия мир. Прославяме Всеблагия Бог, Който благоволи тогава да ни дарува мигове на истинско общение в Христа, на братолюбие и църковно единство, които ще останат незаличими и дълбоко запечатани в нашата памет.
По време на един от нашите разговори, Ваше Светейшество, с присъщата Ви братска сърдечност, благоволихте да поканите наше смирение да присъствам тази година на остров Имброс по случай това двойно радостно тържество: паметта на св. славен апостол Вартоломей, в чийто ден чествате своя имен ден, както и юбилея на Вашето тридесет и петгодишно патриаршеско служение на Константинополския престол. Тогава Вие ми споделихте, че бихте се радвали особено, ако отбележим заедно това двойно изпълнено с радост тържество с нашия възлюбен брат, Негово Светейшество Румънския патриарх Даниил. И когато впоследствие изпратихте в България патриаршеска делегация, придружавана от местния архипастир – Високопреосвещения митрополит на Имброс и Тенедос Кирил, аз побързах да отговоря, че за мен участието в днешното тържество ще бъде особена радост и чест.
И ето, днес, заедно с нашия събрат Неврокопския митрополит Серафим, се намираме тук – във Вашето родно място, в прекрасния остров Имброс, събрани в този великолепен храм на свети Георги, във Вашето родно село Свети Теодори, за да почетем паметта на св. апостоли Вартоломей и Варнава, но и за да покажем нашето уважение и лично към Вас, Ваше Светейшество.
Преди малко на великата вечерня чухме вдъхновения химн на Църквата: „С мрежата на своя език, богогласни апостоле, ти изведе от бездната на суетата и тежкото безбожие краищата на света и ги приведе чрез вярата към Христа Бога…“. И ние, отхвърляйки чрез вярата суетата и безбожието на настоящия свят, с едни уста и едно сърце възнасяме молитви към Всеблагия Бог за здравето, дълголетието и утвърждаването по Бога на Ваше Светейшество, за това свещено и благословено място и за неговия благочестив народ – православните християни на Имброс, за Вашите сродници и за всички онези, които Ви обкръжават с любов, уважение и синовна преданост.
Днес се намираме на острова, на който сте се родили, където за първи път сте вкусили радостта от участието в светата божествена Литургия и където сте се научили на четмо и писмо. Не е случайно и това, че се намираме тъкмо в този свят храм, в който на 8 май 1940 г. сте приели светото Кръщение с името Димитриос и сте се облекли в Христа и сте се приобщили към съвършените блага на нашата непорочна православна вяра.
Тук сте получили първите уроци по църковен живот и благочестие от Вашите благоговейни родители, приснопаметните Христо и Мерòпи, и от блаженопочиналия отец Астерий. Вечна и незабравима да бъде паметта на всички тях! Тук, вярваме, за първи път са посѐти и възпитани онези добродетели, които и до днес отличават Вашата личност: простотата, гостоприемството, непринудената любов към ближния и дълбоката преданост към вековното предание на Църквата. Затова с пълно основание Вие изповядахте в едно свое интервю: „Аз съм потомък на Имброс и тялом, и духом“ (27 юни 2011 г.). И действително, това признание не е просто спомен за родния край, а израз на дълбока духовна връзка с мястото, хората и традицията, които са белязали първите стъпки на Вашия жизнен път.
Тук, в този свят храм, преди точно шестдесет и пет години, на 12 август 1961 г., е извършен Вашият монашески постриг. На следващия ден, по време на дяконското си ръкоположение, получавате името „Вартоломей“.
Един от най-видните Ваши сънародници, чието име приснопаметният Ваш старец промислително Ви е дал при ръкоположението Ви, ученият архимандрит Вартоломей Кутлумушки, пише в своето „Историческо описание на остров Имброс“ следните забележителни думи: „Народът на Имброс… е даровит, благонравен и възприемчив към всякакъв вид образование“ (Константинопол, 1845, с. 69). Това свидетелство, записано преди близо два века, сякаш намира особено красноречиво потвърждение във Вашата личност. Защото природните дарования и добродетели на народа на о-в Имброс, които кутлумушкият монах описва подробно, у Вас се съчетават с християнско възпитание, църковна образованост и многогодишно дейно служение на Църквата. Така този малък остров в Егейско море, който през вековете е дал на Православието и на народа достойни клирици, учени и благодетели, се удостои да подари на славната Константинополска църква нейния патриарх, пръв по чест сред боголюбивите предстоятели на Поместните сестрински православни църкви.
Така, на 22 октомври 1991 г., след преставянето в Господа на Вашия блаженопочивш предшественик, патриарх Димитрий (избран за патриарх като митрополит на Имброс и Тенедос), Светият Синод Ви избра на Константинополския патриаршески престол. Още от самия този момент Вие ясно съзнавахте, че патриаршеското служение не е привилегия, а кръст, жертва и отговорност. Затова и във Вашето слово при интронизацията подчертавате: „Приемаме кръста на св. Андрей Първозвани като продължение на възхода към Голготския хълм, за да се съ-разпънем с Господа и с Неговата съ-разпъната Църква и да пазим светлината на Възкресението“ (2 ноември 1991 г.). Поемайки отговорността за управлението и кормилото на духовния кораб на великата Христова Църква, Вие добре съзнавахте трудностите, изкушенията, предизвикателствата и бремето, които неизменно съпътстват служението на Константинополския патриарх. И все пак, уповавайки се на Божия промисъл и на благодатта Господня, приехте с усърдие този тежък кръст на патриаршеското служение и в продължение на тридесет и пет години служите на Църквата с преданост, постоянство и неуморна грижа.
Добре известни са думите на преподобни Паисий Светогорец, който, когато узнал за Вашето избиране, казал: „Бог избра подходящия човек за подходящото място в подходящото време“. Тези думи, прости по своя израз, но дълбоки по своето съдържание, по особено сполучлив начин изразяват чувствата и надеждите, които мнозина православни вярващи свързваха с Вашия избор.
И понеже споменаваме за един съвременен светец на Църквата, позволете ми да споделя още една мисъл. Ако някой би ни запитал кое считаме за най-значимото постижение на Вашето тридесет и петгодишно патриаршеско служение, наред, разбира се, с многобройните и добре известни Ваши заслуги, бихме отговорили, че едно от най-ценните духовни наследства на този период е признаването и съборното прославление на множество нови светци на Православната църква, като новопросияли и светозарни звезди на нейния духовен небосклон.
През тези тридесет и пет години на Вашето патриаршеско служение към месецослова на Църквата бяха причислени повече от шестдесет новопросияли Божии угодници. Мнозина от тях са особено известни и тачени и от благочестивия български народ, който обича светостта: преподобните Порфирий Кавсокаливит, Паисий Светогорец, Яков Цаликис, Никифор Прокаженият, Софроний Сахаров, Йосиф Исихаст, Ефрем Катунакски и мнозина други, чието молитвено застъпничество с твърдо упование в Бога просим. Защото светците са най-ценният плод на живота на Църквата. Храмове, институции, инициативи и различни дела безспорно имат своето значение; но именно светците са онези светозарни пътеводители – или по-точно, „небопоказателители“, – които във всяка епоха свидетелстват за живото присъствие и благотворно действие на Светия Дух в тялото на Църквата. Затова разпознаването на Божието свидетелство за тях, прославянето им, молитвеното общение с тях, подражаването на вярата им и на техния начин на живот, служат за нашето лично приобщаване към Божията слава и утвърждаването ни в Богочовешкото тяло на Църквата, която е родител на святост. Ние сме убедени, че този светоизбран сонм от съвременни светци, прославени и признати от Църквата през годините на Вашето светолюбно патриаршеско служение, непрестанно се моли пред Господа за Ваше Светейшество, укрепява и подкрепя Вашето многотрудно и отговорно служение, а също така закриля и цялата земна, воинстваща Църква в нейния път през настоящия тежък и изпълнен с изпитания век.
Ваше Светейшество,
Позволете ми от дълбините на сърцето си да Ви благодаря за братската покана да бъдем днес тук, на този благословен остров, заедно с нашия възлюбен брат, Негово Светейшество Румънския патриарх Даниил, и да споделим радостта на местната Имброска църква и на Вашите духовни чеда.
Нашето присъствие тук е не само израз на уважение към Вашата личност. То е преди всичко свидетелство за единството на Православието, за братското общение между светите Божии Църкви и за нашия общ път чрез „връзките на мира“ (Еф. 4:3). А утре, събрани около общата Чаша на светата Евхаристия, ще прославим Триединния Бог по повод светоносната памет на светите апостоли Вартоломей и Варнава, като същевременно обновим връзките на нашето общение в Христа и общото свидетелство на нашите Църкви пред съвременния свят.
Молим Всеблагия Бог, по молитвите на Пресветата Негова Майка, на Вашия небесен покровител – свети апостол Вартоломей, на свети апостол Варнава, на свети Лука, архиепископ Симферополски, и на всички светии, да Ви дарува крепко душевно и телесно здраве, непрестанна радост и духовно ликуване в Господа, мир, свободен от всякакви смутове, духовно просвещение и сила свише, та още дълги години да продължавате своето благословено служение за благото на Константинополската църква и за всеправославното единство.
За много, благословени, мирни и доброплодни години, Ваше Светейшество!
Храм „Св. Георги“, с. Св. Теодори, о-в Имброс
10 юни 2026 г.
Източник: Българска патриаршия
