Меню Затваряне

„Сръбският свят“ срещу Вселенската патриаршия заради Охридската архиепископия

Панайотис Андриопулос

Вече е факт (за съжаление!), че Сръбската църква си играе с името „Македония“ и с Македонската православна църква, претендирайки за ролята на „пазител“ на това име, но в действителност експлоатирайки чувствата на гражданите на Северна Македония и подхранвайки техния национализъм.

Това ясно се вижда и от поведението на Руската църква, която побърза да приеме „сръбската автокефалия“ на архиепископията на Охрид, главно, за да атакува Вселенската патриаршия.

В скорошно интервю от 26 януари 2023 г. за YouTube канала, наречен „NovAsnom“ (за който е известно, че открито разпространява руско-сръбска пропаганда в Северна Македония), д-р Александър Ракович, сръбски църковен историк, с активна роля в сръбската църковна политика, бивш съветник на президента Вучич и теоретик на т.нар. „сръбски свят“, по аналогия с доктрината на „руския свят“, се обърна яростно срещу Вселенската патриаршия и лично срещу Вселенския патриарх Вартоломей, с цел да предизвика отвращение и омраза и да отклони Охридската архиепископия от нейната посока към Църквата-майка в Константинопол.

Всъщност целта е да се постави под въпрос първенството на Вселенската патриаршия и нейната привилегия да приема апелации (жалби). Ракович излъга, твърдейки, че Сръбската православна църква е първата, която е започнала преговори с „Македонската православна църква“ и ѝ е предоставила „легитимен томос“. На практика той обвини Вселенския патриарх за единствено отговорен за църковната ситуация в Украйна, характеризирайки я като „катастрофа“.

Александър Ракович в своето интервю скри факта, че в продължение на седем години Сръбската църква напълно игнорираше призивите и молбите на Охридската архиепископия за започване на преговори, а също така напълно премълча това, че Архиепископията още през 2018 г. се е обърнала към Вселенския патриарх с молба за еклитон (апелативна жалба, бел. ред.), с официално писмо от нейния Свети Синод, в което синодалните архиереи декларират съгласие да се използва името „Охридска архиепископия“ за Църквата в Северна Македония.

Интересно е, че изразителят на идеята за „сръбския свят“ Александър Ракович, за да дискредитира епископа на Охридската архиепископия Атананийски Партений, измисли една сатанинска лъжа: Ако Архиепископията получи томос за автокефалия от Вселенската Патриаршия, тогава епископ Партений, неговият манастир с братството и метосите му ще преминат под юрисдикцията на Патриаршията и той ще стане неин екзарх в Северна Македония. Причината за тази атака е, че епископ Партений от самото начало беше изразител на православната еклисиология, с поглед, насочен към Вселенската патриаршия, за разрешаването на въпроса за Скопската църква. Всъщност такова искане – за създаване на ставропигия – нито е имало, нито е обсъждано. Но целта е очевидна: желанието да се посее съмнение (поне!) за епископ Партений и неговото братство, а също и за всяване на страх у всички, които се стремят към Вселенската патриаршия. В края на краищата подобни нападки и клевети от лица и структури, близки до този пропагандист, са отправени и срещу архиепископ Стефан, който също гледа към Вселенската патриаршия.

Въз основа на писмата, които изпрати до Константинопол и проповедите, които произнесе в Скопие, Белград и Цариград, предстоятелят архиеп. Стефан е обвинен в „продаване на името на Църквата“. Така сега сърбите се явяват в ролята на „спасители“ на името „Македонска православна църква“ и го правят нарочно, за да подхранват вреден национализъм в Северна Македония.

Александър Ракович умишлено си играе с чувствата на гражданите на Северна Македония, за да дискредитира Първопрестолната Константинополска църква в техните очи – че уж тя иска да отнеме тяхната национална идентичност и тяхната поместна църква. Прави го открито, за да подхранва национализма и етнофилетисткият дух, като всъщност следва линията на сръбската политика в Северна Македония, всявайки раздор между народите на Северна Македония и Гърция. Всичко това много добре личи от факта, че Ракович ясно заявява: Ако „Македонската православна църква“ би била „принудена“ да предаде своята диаспора на Вселенската патриаршия, тогава Сръбската църква ще приеме тази диаспора под своя закрила, за да запази македонската национална идентичност!

————-

Превод: архим. Никанор Мишков

Източник: Fosfanariou.gr

Posted in Публицистика, Църква и политика

Вижте още: