Християнство.бг
Днес под мой пост във фейсбук видях следния коментар:
„За войната е ясно, че руснаците са агресорите, както и че излъгаха 1100 пъти. Ясно е кои страдат сега. Ясно е защо има толкова много бежанци.
Обаче е супер дразнещо, че един единствен път не чух някой украинец да каже нещо за техните националисти и действията им – сякаш не съществуват! И за Донбас – сякаш и това не се е случвало никога! (О, пардон, случило се е, ама има 5 убити цивилни!).
Ние си имаме една чудесна поговорка – „няма дим без огън“. Тъй че, да ме извинят украинците, ама как очакват руснаците да видят своите грешки, когато те самите не виждат своите?! Как очакват руснаците да се поправят, да действат различно, като те самите хич нямат намерение да се поправят (защото за да поправиш нещо грешно, първо трябва да го видиш в себе си, а после и да си го признаеш)?!
В съда се изслушват и двете страни. За да е обективно. Днес ние слушаме само едната (която си изберем, че е правилната) и си запушваме ушите за другата. Това правим. Къде е истината?“
Отговорът ми стана някак дълъг, затова реших да го оформя в този вид, за да го прочетат повече хора. И така…
Бежанците, които са дошли в България, са основно от районите в Украйна, където се говори руски или суржик, който е смесица от украински и руски. Тези хора нямат нищо общо с украинските националисти, и ако имат причина да се каят, то тя е в това, че навремето с техните гласове и руската пропаганда е бил избран за президент Виктор Янукович. Човекът, който е бил осъден два пъти – веднъж за грабеж и втори път за нанасяне на среднотежки телесни повреди. Да си избереш бандит и грабител за президент е равнозначно на това да застанеш на ръба на пропастта, в която падаш след едно леко побутване от страна на Големия брат или други доброжелатели. Както и стана, на което сме свидетели.
Ако говорим за украинските националисти, които имат своя история (в която има и много черни страници), а също така и за сегашните им непреки наследници в лицето на „Батькивщина“, „Правый сектор“, „Свобода“ и други (визирам националистическите им партии от последно време), то става ясно, че украинците сами са решили да определят политическата им съдба. На изборите през 2012 г. тези партии имаха общо около 30 %, през 2014 г. – 29%, през 2019г. – 8%.
ОСЕМ ПРОЦЕНТА е взела „Батькивщина“ на последните избори, а тя е най-умерената от всички, никоя друга от тези партии не е минала изборната бариера. Ако не беше Путин, през следващите избори парламентарното представителство можеше да им се размине поради петпроцентовата бариера. Отново подчертавам – ако Путин не беше започнал война. След тази война ясно е, че процентите ще бъдат други.
Ясно е, че средностатистическият българин не знае нищо за тези проценти и подробности, защото го мързи да вниква във фактите, но основно защото има средноевтини и купени медии, които години наред разпространяват руската пропаганда. Руснаците са лъгали 1100 пъти за войната. Нима само за войната са лъгали?
И ние си имаме в БГ фашизоидни партии, но народът сам ще ги прати в небитието. Една от тях е Атака, която се разгърна се в цялата си прелест. Отделно дойде и новото очарование – Израждането. Да, срамно и неприятно е да има такава партия в парламента, но Народното събрание затова се нарича „народно“, защото народът ще реши и кога и как да „погребе“ една или друга партия. Не защото някой ще хвърля бомби по този народ за вразумление и ще му изравнява с нищото градовете за наставление. Атака и Възраждане се лекуват с търпение и просперитет. С нормални граждански алтернативи, които да бъдат избирани от всякакви хора. Не е перфектно работеща машина, но засега друга не е измислена.
А всъщност … може като при Путин в Русия. Който иска да живее така, нека пробва, плодовете на такава политика обаче ги видяхме, особено от февруари 2022г. Партии няма, но цар има. Накрая обаче няма държава.
Сега за Донбас. Аз наистина не мисля, че украинците трябва да се каят за това, че Путин е финансирал през 2013 и 2014 сепаратистите, че им е раздал оръжие, и че през последните 8 години продължавал да ги въоръжава и обучава. Че е решил Донбас да бъде перманентна гнойна рана, която да не дава на Украйна шанс да влезе в ЕС и НАТО. Да, украинците са искали да бъдат в тези два съюза и да, това е тяхно право, както е право на ЕС и НАТО да решат дали ще ги приемат или не. И да, видяхме в БГ, че от влизането в тези две структури не се умира, освен ако не се намеси Москва.
Трябва ли украинците да се каят, че са направили опит да дадат отпор на проруския сепаратизъм и че са успели навсякъде, освен в отделни части на Луганска и Донецка област? Там успя да се установи бандитски режим, ръководен от Москва, а хората бяха подложени на всякакъв вид тормоз – на бомби, разстрели, изтезания по затворите, глад, нищета и липса на всякаква надежда. Който имаше възможности, успя да избяга оттам в голямата Украйна или в Русия. Останаха основно бедни пенсионери с хората, които се грижат за тях, а на пенсионерите Украйна продължи да изплаща пенсиите, но за да ги получат, бяха принудени веднъж на месец да пътуват до голямата Украйна.
Как е възможно полевите командири на тези две размирни области ДНР и ЛНР да бъдат ликвидирани от кремълските куратори? Отговорът е: заради прекомерната им жестокост. Знаем как са загинали Захарченко, Мозговой, Моторола и други. Дори и да не знаем, хората от тези райони знаят. Представете си Гестапо, което разстрелва своите за прекомерната им жестокост. Трудно е да го представим, нали? В нашата енория има човек, чийто роднина „попал на подвал“, тоест бил е хвърлен в затвора, цялото му семейство събирало пари, продавало имоти, коли, за да го откупи, защото роднините са били заплашвани, че този човек ще го изтезават. Това е станало през лятото на 2014 г. Нима там е имало украинци по кръв? Не, били са рускоговорящи бандити, събрани отвсякъде, включително и от местните, които са тормозели рускоговорящите в ЛНР и ДНР (а нерускоговорящи там почти няма).
Официалната версия на сепаратистите е: ние също искаме като Крим, да идем в Русия, където пенсиите са високи и въобще навсякъде вървим по манна небесна – като влезем в Русия, веднага ще се преборим с нищетата и другите проблеми. Но какво стана всъщност? Донецк беше проспериращ град, а сега е трагедия, не е сринат като Мариупол, но е маргинален град на доизживяване.
Да, Украйна не можа да си върне Донецк, да си върне ДНР и ЛНР. Да, имаше жестоки боеве с многобройни жертви, но ЗАЩО, когато конфликтът премина острата фаза (вероятно заради подписаните Мински споразумения); ЗАЩО, когато броят на жертвите сред цивилното население драстично спадна и се изравни с броя на жертвите от ПТП-та по пътищата на ДНР и ЛНР; ЗАЩО именно тогава Москва трябваше да удари Украйна? Да си зададем този въпрос и да си помислим, защото отговорите са няколко.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски спря 3 проруски телевизионни канала, тъй като основното им съдържание беше антиукраинско, след което проруската реторика и пропаганда взе да губи своята аудитория. Освен това налице са сериозни и вътрешноруски икономически проблеми, и европейски външнополитически такива. Изводът на Кремъл – необходимо е да подхвърлим малко зрелища на народа ни, за да се занимава той с чувството на гордост и на изпълнен братски дълг. И … „Поезд уходит, надо запрыгнуть в последний вагон“ – ето как се решават проблемите с бърза „братолюбива“ и победоносна война.
Означава ли това, че украинската политика изцяло е бяла и пухкава, че законът за езика не е създал напрежение с неумелото му конструиране и идиотското му прилагане, съчетано с антиукраинска реторика? Не, не означава. Има грешки, има бели, има престъпления, има в допълнение и руска пропаганда. Има страх и недоверие към украинската власт, и има защо след Янукович и други „заслужили“ дейци.
Ще дам един пример. Литовският народ прие такъв закон много отдавна, след който имаше десетгодишно недоволство, че русначетата трябва да учат литовски от самото начало, и че броят на часовете с преподаване на руски намалява след основното училище, а в последните класове децата учат всичко на литовски, освен руски език и литература. Някой да е умрял от това? Някой да е емигрирал от Литва в Русия заради тези „непоносими“ условия? Не. Такива русначета-билингви (владеещи 2 езика) са едни от най-успешните на пазара на труда.
Да не би рускоезичните литовски медии да са забранени в Литва? Не. Няма да се намери във Вилнюс човек, който няма да ти помогне, ако го заговорят на руски. Напротив, ще обясни колкото може, ако пък е млад и не говори руски език, веднага ще намери някой, който го говори, и така ще помогне. Целият този литовски национален кураж се смали за последните 20 години. Знаете ли защо? Защото от една страна, не може да се монетизира днес, а от друга страна, защото изпълни своята задача. Днес всички граждани на Литва говорят литовски, някои руснаци по-добре, някои по-зле, но всички живеят в СВОЯТА Родина, в Литва – и литовци, и руснаци, и поляци. Знам това със сигурност, а не от медиите, защото съм от Вилнюс, редовно ходя там и бях в Литва със съпруга си преди половин година.
Защо не оставиха Украйна сама да реши своите езиковите проблеми, дори и да е по най-нескопосания начин? Дори и да е на принципа „проба-грешка“. Защо не я оставиха на мира? Дали щеше да има толкова жертви и разруха, колкото сега?
Отговорът ще е същият, и когато задам въпроса: защо в Украйна всички полета са изорани, няма нефт и газ, а хората видимо живеят по-добре, докато в съседна Русия има нефт и газ, но ако пътуваш из руските равнини на петстотинкилометрово трасе, може да подминеш най-много една крава и една овца. И защо докато пристанищата на Монте Карло преливат от руските яхти, руското село тъне в масово пиянство?
И дали най-добрият отговор на този въпрос е да бъдат изпратени бомби, мини, и танкове и други „животворящи“ джаджи, след които да апелираш към украинската съвест и да чакаш украинците да се каят?
Много се надявам всички да се покаят. Аз лично ще се кая за моите грехове и на всекиго препоръчвам същото. В България ще можем в най-добрия случай да направим само това, всеки да се кае за своето. Междувременно можем да събираме за украинците памперси и бисквити, можем да ги регистрираме денонощно като бежанци, можем с часове да ги изповядваме и утешаваме, можем да ги караме от и за Дуранкулак или Кулата, можем да ги призоваваме към покаяние…
Но все пак, някак си мисля, че ако сме нормални, донякъде поне християни, по-честно ще е да ги оставим самите те да преценят за какво имат да се каят.
Особено сега, когато войната продължава.
