Християнство.бг
Случаят с унищожените стенописи в строящия се храм „Св. Мина“ в Костинброд продължава да предизвиква обществен интерес. Вместо да внесе яснота, публичната комуникация на институциите през последните дни очерта поредица от взаимно противоречащи си обяснения.
Първоначално представители на Община Костинброд определиха случилото се като „Божия намеса“. По-късно беше заявено, че извършителят на унищожаването е неизвестен. В последващо Становище кметът Трайко Младенов посочи, че през шест от осемте години по стените е имало единствено очертания на изображенията, а едва през последната година те били оцветени и тогава станало ясно какво представляват.
Това твърдение обаче влиза в противоречие с публикувани от художника Диан Костов фотографии, които показват, че стенописите в купола са били завършени още през 2015 г. През 2020 г. в предаването „Вяра и общество“ с водещия Горан Благоев бяха показани кадри от стенописите, част от които бяха изцяло завършени (Вярата и съвременната църковна живопис – размисли на зографа Диан Костов – БНТ).
Тези снимки и кадри автентично отразяват състоянието на храма към онзи момент и поставят въпрос как твърдението, че дълго време са съществували само контури, се съотнася към видимото на фотографските доказателства.
Друг важен въпрос е свързан с официалните документи. Представени са констативни протоколи от 8 юли, 5 август, 8 септември и 12 октомври 2022 г., удостоверяващи приемането на извършената работа без възражения и с подписите на участващите страни. Според художника всички изискани корекции са били изпълнени, а работата е приемана поетапно.
На този фон остава без ясен отговор въпросът на какво правно основание впоследствие е било допуснато унищожаването на вече изпълнена и приемана художествена работа. Ако след приемането са възникнали нови основания, те следва да бъдат ясно посочени и подкрепени с официални документи.
Официалното становище на кмета на Община Костинброд поставя акцент върху това, че произведенията не отговарят на православните канони и последователно ги определя като „рисунки“. Именно тази терминология също поражда въпроси. Първият е: каква експертиза има г-н Трайко Младенов да окачествява стенописи (свещени изображения) като рисунки? В православната традиция стенописът не е просто декоративна рисунка, а част от литургичното пространство. Освен това, богословската литература и решенията на Седмия вселенски събор не предписват един-единствен художествен стил, а поставят акцент върху идентичността на изобразявания светец и неговия надпис. Съвременни православни автори като Лазар Маркович посочват, че развитието на църковното изкуство е естествен процес и че творчеството не противоречи на традицията.
А известният съвременен мисионер проф. протодякон Андрей Кураев припомня, че съгласно постановленията на Седмия вселенски събор за освещаване на иконата служи изписването на името на оня, който е изобразен на нея, което означава, че е кощунство да се премахват завършени и надписани вече свещени образи.
До този момент Софийската митрополия не е излязла с официално публично становище по случая. Липсата на коментар оставя без отговор редица въпроси, които обществото и най-вече гражданите на Костинброд очакват да бъдат изяснени.
В подобни случаи най-силният аргумент не са взаимните обвинения, а фактите. Фотографиите, официалните протоколи и другите документи представляват обективни доказателства, които могат да бъдат сравнени с публичните изявления на институциите. Именно те, заедно със съдебното производство, следва да дадат отговор какво се е случило със стенописите на Диан Костов и на какво основание са били унищожени по време на действаща съдебна забрана.
Публикуваме текста на Диан Костов от неговата страница днес:
Първото изявление на община Костинброд беше, че унищожаването на стенописите е Божия намеса, след това смениха тезата, че извършителят е неизвестен. Последно казаха, че през 6 от 8-те години на стените е имало единствено очертания на стенописите, едва последната година те са били оцветени и тогава видели за какво става дума.
Но следите остават, ние имаме снимки от 2016 г. на купола.
Остава въпросът как и на какво основание се допуска разрушаване на стенописите, след като от представените документи е видно, че всички изискани корекции са били извършени.
Софийския епархийски съвет е одобрил нарисуваните до момента стенописи, а впоследствие с Констативен протокол от 08.07.2022 г.; 05.08.2022г 08.09.2022г; 12.10.2022г. извършената работа е официално приета без възражения, удостоверено с подписи на страните.Това поражда основателния въпрос: кой, на какво правно и фактическо основание, си е позволил да разруши вече приета и удостоверена с официални документи художествена работа? Ако е имало нови основания за това, те следва да бъдат ясно посочени и документално обосновани..
Фактите говорят. Документите остават. Изводите са за всеки. Когато фактите са подкрепени с документи, истината не се нуждае от тълкуване.
Подписите, печатите и документите говорят повече от всякакви думи.
Преценете сами!
