Меню Затваряне

Учението за човека в духовното творчество на св. Григорий Богослов. Жизнен път на светеца

Свещ. Георги Гугов

Свещ. Георги Гугов

,,О, Григорие, ти, бидейки човек с тяло, показал си се ангел, защото твоя- та уста като един от серафимите прославя Бога и просвещава вселената с проповедта на правата вяра!

Затова приеми и мен, който падам пред тебе с вяра и любов, и ми бъди учи- тел и просветител!”!1

Св. Кирил Славянобългарски

Христологическите и тринитарните въпроси през IV век, наречен още „века на троичността“, определя до голяма степен съдържателния обхват на цялостната богословска дейност на светите Отци от този период. Това е времето, когато живеят и творят тримата кападокийци – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов (Назиански) и св. Григорий Нисийски, които заедно със св. Ириней Лионски, св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст, преп. Максим Изповедник и св. Йоан Дамаскин имат изключителен принос за формирането на светоотеческото предание през епохата на Вселенските събори (IV-VI в.). Ереста на Арий, лъжеучението на Аполинарий а след това и на Македоний, който отричал божественото достойнство на Светия Дух, породили догматически спорове и борби, които застрашавали единството на Христовата Църква. Въпросът за двусъставната природа на Второто Лице на Св. Троица  – Иисуса Христа, заема фундаментално значение в системата от догматически истини на Православнето. Христологията е неотделимо свързана с тринитарния въпрос и затова възникналите ереси и противоборства изисквали решителен отговор от страна на боговдъхновените Отци и учители на Църквата от IV век, които със своята силна вяра, богословска ерудиция и голям авторитет са успели да съхранят висотата и автентичния смисъл на Христовото благовестие. Безспорен принос в това отношение има св. Григорий Богослов, който със своя съзерцателно-аскетичен дух оказва впоследствие голямо влияние върху преп. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин, а по-късно и върху славянския първоучител и просветител св. Кирил Философ, който го приема за свой учител и с дълбока признателност отправя към него молитва – възхвала2.

Жизнен път

Св. Григорий Богослов е роден около 330 г. в имението Арианс до град Назианз, област Кападокия, Източна Мала Азия. От най-ранна възраст той е бил възпитан от своите родители св. Григорий, епископ Назиански Старши и св. Нона в дух на християнско благочестие. Детските и юношеските си години св Григорий прекарал в патриархална семейна среда, в която получил първоначалното си образование под опитното ръководство и духовни наставления на своя баща. След това продължава образованието си в Кесария Кападокийска, където се запознава със св. Василий Велики и Кесария Палестинска. За кратко време се установява в Александрия, където по-малкият му брат Кесарий изучавал медицина, а през есента на 350 година, след като завършил най-авторитетните за това време училища, св. Григорий заминал за Атина. Малко по-късно там пристигнал и св. Василий Велики, с когото изучавали философия, литература и реторика. В центъра на елинската философия, наука и култура той намира повече, отколкото е търсил и очаквал да получи. „Аз търсих там красноречие, а намерих щастие, защото там намерих Василий. Аз заприличах на Саул, който търсил ослици, а си намерил царство (1 Цар. 9:3,10). Случайната придобивка се оказва по-висока, отколкото главната цел.”

Св. Григорий и св. Василий Велики били свързани с взаимно доверие и привързаност към изучаване на античната мъдрост. В светската и изпълнена с порочни нрави Атина двамата приятели знаели и следвали само два пътя: единият ги водел към християнските храмове, а другият –  към учителите на външните науки. Затова те могли да кажат за себе си ,,У нас всичко беше общо и с единомислие ходихме в Божия дом (Пс. 54:15)3.

Съблазните на „душегубителната Атина“ не ги смущавали, защото повече от всичко те отстоявали името си на християни. ,,И двамата имахме едно упражнение – добродетелта, и едно усилие – до заминаването оттук да живеем за бъдещето, ограждайки се от тукашното“4.

По време на обучението в Атина св. Григорий Богослов се запознал с бъдещия император Юлиан Отстъпник, с когото по-късно влиза в непримирим конфликт заради въведените законодателни промени, с които били ограничени правата на християните. Подобно на своя приятел св. Василий Велики, той възприема аскетическия идеал на безмълвието и съзерцателното богомислие. По молба на своите преподаватели и приятели св. Григорий останал за кратко време в Атина като учител по реторика, след което през 359 г. се завръща в родния си дом. На 30-годишна възраст приема свето Кръщение от своя баща, който след това против волята му го ръкополага за презвитер. Отклонява желанието на св. Григорий Старши за издигане в сан епископ и тайно напуска семейството си, установявайки се в уединение при своя брат св. Василий Велики в Понт.

В 379 година след смъртта на император Валент (364–378), привърженик на арианите, императорския престол заема Теодосий I Велики (379–395), известен с ревностното налагане на християнството и решителна забрана на всички езически религии и ереси в империята. Същата година последователите на православната вяра в столицата Константинопол се обърнали към св. Григорий с настойчива молба за подкрепа, на която той откликнал, и с изключително усърдие и ревност започнал възстановяването и утвърждаването на църковния живот в престолния град.

Междувременно неговата сестра Горгония и по-малкият му брат Кесарий били вече починали и св. Григорий е бил принуден по силата на обстоятелствата да се върне отново в Назианз, за да подпомага баща си в отговорното обгрижване на повереното му паство. В 372 г. св. Василий Велики го ръкополага за епископ на малкия град Сасим, където поради съпротивата на арианите, на практика не успява да заеме отредената му катедра като архиерей на вярващите християни. Продължава да помага на своя баща до неговата смърт в 374 година, а след избора на новия епископ на град Назианз в 375 година св. Григорий се оттегля в манастира „Св. Текла“ в Селевкия Исаврийска.

,,Приканиха ме да стана помощник на народа, защитник на Словото, да орося със струите на благочестието изсушените, но все още зеленеещи души, с хранителността на елея да засиля светлината в светилниците, да разкъсам с твърдото учение паяжините – тези гнили вериги на многосръчните словоплетници, които са смешни за крепките, но впримчват лекомислените“5.

В Константинопол всички храмове били превзети от последователите на арианската ерес затова св. Григорий започнал да служи и проповядва в частен дом, превърнат впоследствие в православен храм под името „Анастасия“ като символ на „Възкресението“ на истинската християнска вяра. Благодарение на боговдъхновените му слова и неуморна пастирска дейност в края на 380 година всички църкви в Константинопол били върнати на православните християни. В храма „Св. Анастасия“ светителят произнесъл забележителните „Пет слова за богословието“, чрез които той разкрил и изповядал неизречимите тайни на Божественото триединство. Именно заради тези слова св. Григорий бил удостоен със званието „Богослов“ като признание за неговата богоозарена мъдрост и победа над изпадналите в заблуда еретици6.

На втория вселенски събор, открит през месец май 381 година под председателството на Мелетий Антиохийски, св. Григорий бил утвърден за Константинополски архиепископ, а след неговата смърт назианският богослов бил избран и за председател на събора.

При така създалата се ситуация светият трябвало да понесе нови изпитания. Някои от участниците на събора оспорвали избора му за архиепископ на Константинопол, използвайки като apryмент обстоятелството, че той бил избран преди това за епископ на Сасим и затова нямал право да заеме повторно столичната катедра. Ръководен единствено от желанието да се запази мира в Църквата, св. Григорий без колебание се отказал от оказаната му висока чест, след което произнесъл трогателно прощално слово пред участниците на събора. „Както и да завърши моето дело, заявил св. Григорий Богослов, макар и да ме осъждате несправедливо, това не заслужава вниманието на такъв събор. Вие, които Бог е събрал за съвещание върху богоугодни дела, смятайте моя въпрос за второстепенен. Насочете мислите си към това, което е по-важно, съединете, заздравете най-после взаимните връзки на любовта. Поставете началото на своето единомислие, а след това се занимавайте и с други неща. Това за мен ще се обърне в слава. Аз не се радвах, когато заемах престола и сега слизам от него доброволно. Аз имам един дълг – смъртта; всичко е предадено Богу. Моята грижа е единствено за Тебе, моя Троица! Прощавайте и спомняйте за моите трудове“7.

През юни 381 г. св. Григорий се завърнал в Назианз, където временно управлявал овдовялата епархия до избора и ръкоположението на новия епископ. В 383 г. св. Григорий Богослов се установил в бащиното си имение в Арианс и там прекарал остатъка от живота си, отдаден изцяло на аскетическо-съзерца- телно богомислие и поетически занимания, в които той намирал и своето истинско призвание. Починал в края на 389 или началото на 390 година.

Свещ. Георги Гугов е преподавател по Патрология в Православната духовна академия „Св.св. Кирил и Методий“, гр. Пловдив. Тематичният обхват на монографията „Учението на човека в духовното творчество на свети Григорий Богослов“, която излезе под печат през 2020 г. разкрива догматично-нравствените измерения в духовното творчество на св. Григорий Богослов. Възгледите за човека на кападокийския светител допълват неговия цялостен продуктивен принос в утвърждаването на православната антропология и учението за богопознанието като определящи предпоставки при формирането на църковното Предание. Свещ. Георги Гугов е автор и на сборниците „Социално-етически възгледи на проф. архимандрит Евтимий”, „Екзарх Стефан I Български” и „Социално-етическите възгледи на патриарх Кирил” от поредицата „Християнска социология”.

————

Източник: Свещеник Георги Гугов „Учението за човека в духовното творчество на свети Григорий Богослов“, Пловдив, 2020 г.


1 Емил Георгиев, Кирил и Методий, История на българската литература, т. I, Старобългарска литература, София, 1962, с. 49.

2 Проф. д-р Илия Цоневски, Патрология, София, 1986, с. 260.

3 Жития на светиите, Левкийски епископ Партений и архимандрит д-р Атанасий (Бончев), София, 1991, с. 65.

4 Протойерей Георги Флоровски, Източните отци от IV век, том I, 1992, с. 141.

5 Жития на светиите, пос. съч., с. 66.

6 Жития на светиите, св. Димитрий Ростовски, Света Гора, Атон, 2001, с. 997.

7 Цит. по: Проф. д-р Илия Цоневски, пос. съч., с. 259.

Posted in Жития на светиите, Святост

Вижте още:

error: Content is protected !!