На последната права приемането на реформата в училищното образование, инициирана от правителството на Росен Желязков, не се осъществи. Законопроектът, който беше на второ четене в ресорната парламентарна комисия, отлежаваше няколко месеца и няколко опита за одобрение и внасяне за гласуване в пленарна зала се провалиха по различни причини. Дори след оставката на кабинета „Желязков“ комисията не успя да финализира гласуването.
Красимир Вълчев, бивш министър на образованието и основен инициатор на реформата, обясни пред Клуб Z, че до края на този мандат на Народното събрание няма техническо време за приемане на поправките. По думите му, законопроектът е обемист — около 80 страници — и изисква сериозно време за обсъждане както в комисията, така и в пленарна зала.
Реформата включваше редица значими промени:
- Въвеждане на политики за детско благополучие и равен достъп до качествено образование.
- Разширяване на езиковата подкрепа за деца и ученици, които не владеят добре български език, включително бежанци и лица с временна закрила.
- Уредба на ранното детско развитие и грижи.
- Създаване на нови видове училища — математически, природоматематически и класически гимназии.
- Учредяване на Национален център за кариерно ориентиране.
Най-спорната част от законопроекта бе предложението за задължителен предмет „Добродетели и религии“. Той предизвика оживени обществени дебати, протести и контрапротести. Красимир Вълчев уточни, че това решение засега отпада и остава за разглеждане от следващия парламент. По думите му, религията в българската образователна система вече съществува като избираем предмет от 1997 г., а реформата предвижда час по възпитание в човешки добродетели с възможност за алтернативна програма „Религия“. Това означава, че където има поне шестима желаещи ученици, ще се предлага изборът между добродетели и религия, а в останалите училища ще се следва основната програма по добродетели.
По отношение на провала на реформата Вълчев посочи няколко причини: отлагане на заседания на комисията поради продължителни пленарни сесии, липса на кворум при гласувания, както и прекратяването на мандата на правителството и Народното събрание предсрочно. Той добави, че по почти всички текстове e има.f подкрепа и в работната група, и в първо, и във второ четене, и изрази увереност, че в бъдещи състави на парламента голяма част от предложенията ще бъдат приети.
Красимир Вълчев също подчерта, че управляващото мнозинство не се е пропукало. Споровете са се водили предимно по отделни предложения, но не по въпроса за религията, която според него е била предмет на спекулации и манипулации. Той обясни, че сложността на управляващото мнозинство — което често е работело в режим на малцинство и е зависело от подкрепата на други парламентарни групи — също е оказала влияние върху процеса на гласуване.
В заключение, реформата остава на пауза, а темата за „Добродетели и религии“ ще бъде решавана от следващия парламент, като основният фокус на законопроекта върху детското благополучие, равния достъп до образование и модернизацията на училищата остава валиден и вероятно ще се възобнови в бъдещи инициативи.
