Християнство.бг
Тъжно, срамно и недостойно е, че дори в църковната общност ние, българите, не можем да се обединим – даже ако става въпрос за нещо толкова основополагащо като Символа на вярата.
Отново се разразиха спорове и обиди: кой разбира повече, кой „усеща“ по-правилно, кой бил прелъстен, кой – „вълк в овча кожа“, кой – истински православен и т.н.
Типично по нашенски.
Картината започва да става наистина жалка, а най-тъжното е, че от това страдат най-вече „най-малките“ – онези, които търсят истината.
Ще изложа фактите така, както ги знам и както съм ги видял.
Научих Символа на вярата от Църковното календарче на БПЦ за 1985 г. В него – както и във всички календарчета до началото на XXI век – деветият член гласеше: „В една, света, вселенска и апостолска Църква.“
Така се произнасяше от вярващите на български език.
Постепенно обаче, в първите години на новия век, думата „вселенска“ започна да се заменя със „съборна“. Кой започна да извършва тази промяна и поради каква причина – не знам!
По-късно започнаха да се печатат и календарчетата с този нов вариант.
За около две десетилетия се стигна дотам, че днес мнозина са убедени, че „съборна“ е правилният и традиционен израз и дори смятат, че „вселенска“ е някакво новаторство, което идва да се наложи и да изкорени изконното.
Само че е точно обратното.
Какво всъщност се случи? Защо се получи така?
Символът на вярата е преведен от гръцкия си оригинал на църковнославянски език.
Ключовата дума в оригинала е καθολικὴν (katholikēn) – „католична“, в смисъл на „вселенска“, „всеобща“, „всеобхватна“, „притежаваща пълнотата“.
За да се избегне объркване с названието „Римокатолическа църква“, преводачите не са използвали директно думата „католична“, а търсят най-близкия по смисъл израз. Така се спират на думата „соборную“.
Важно е да се разбере обаче, че в стария църковнославянски език „соборную“ не означава просто „събрана“. Тази дума е носила много по-широк смисъл – на „всеобща“, „вселенска“, „обхващаща всички“, „принадлежаща на цялото“, „притежаваща пълнотата на истината и благодатта“.
С други думи, старата църковнославянска дума „соборную“ е най-близка до превода на гръцката дума „καθολικὴν“.
В съвременния български език обаче думата „съборна“, която толкова прилича на думата „соборную“ вече има съвсем по-тесен и различен смисъл. Тя е свързана със събор, т.е. събиране на хора. И този си смисъл никак не предава идеята за всеобщност и вселенскост.
Да, Църквата е събрание. Но тя е и нещо повече – тя е за всички хора, навсякъде и във всички времена и притежава цялостната пълнотата на вярата.
Затова най-точният превод на „соборную“ на съвременен български език е именно „вселенска“, а не „съборна“.
Поради възникналите спорове, Светият Синод на Българската православна църква разгледа този въпрос през 2017 година. Установено беше, че в богослужебни книги с краесловния „ъ“, преди езиковата реформа от 1945 г., навсякъде се използва думата „вселенска“. И е така чак до първите години на 21 век, за което вече стана въпрос по-горе.
След проучване на традицията, историческата семантика и цялостния смисъл, на заседание на Светия Синод на БПЦ от 09.06.2017 г. (протокол №10) се взема съборно решение с пълно единодушие, че правилното произнасяне на думата е „вселенска“. Това е решението. А ако някой някъде не спазва това решение, трябва да бъде попитан каква е причината, за да не го спазва.
Светият Синод е органът, който има задачата да пази и правилно да тълкува вярата на Църквата. Той не създава нови учения, а следва Свещеното Писание, Свещеното Предание и утвърденото през вековете християнско учение. Когато възникнат въпроси или спорове, именно Синодът дава ясен отговор, за да се избегнат объркване и разделение.
По този въпрос той вече се е произнесъл – и то отдавна.
Съобразяването с решенията на Св. Синод означава да пазим единството и да останем в истинската вяра, а не да се водим от лични тълкувания или внушения.
Не знам какво има да се коментира повече от това…
Всичко това може да бъде проверено за истинност и да стане повод и основа за разсъждения и изводи за мнозина, които ги е грижа и обичат Христовата Църква. Това е обаче лично решение и желание на всеки – да подходи с разум, грижа, отговорност и любов или да служи, дори без да разбира и иска това, на съвсем други интереси и кроежи.
И тъй, да внимаваме само да не се окаже, че уж си мислим, че защитаваме православието и чистотата на вярата си, а всъщност правим точно обратното – разединяваме се, съблазняваме другите и губим духа на истината.
Към текста на отец Симеон прилагаме снимки на поредното фототипно издание на „Часослов“ от 1982 г., което още се използва в много храмове в страната, църковни календарчета със Символа на вярата от 1989, 1991, 1992, 1995 и църковен календар на Зографския манастир от 2001 година. Снимали сме това, което имаме като личен архив за читателите, които не са от БПЦ и спорят за църковното предание, включително и за тези, които стигат дотам да обвиняват цялата БПЦ в нарушаване на „светоотеческото учение за деветия член на Символа на вярата“. Всички тези календарчета носят белезите на хора, които вероятно вече са покойници, но усърдно са чели Символа и молитвите от тях. След единодушното решение на Св. Синод от 2017 г. се надяваме този въпрос повече да не повдига разделения сред вярващите.
