Меню Затваряне

Трети, четвърти и пети ден на творението

Прот. Стефан Ляшевски

Продължава от: Първи и втори ден на творението

„Водата под небето се събра на местата си,

И се яви суша.“

(Битие 1:9)

„И произведе земята злак, трева,

що дава семе по свой род (и подобие),

и (плодно) дърво, що дава (на земята)

плод, чието семе си е в него според рода му…

Биде вечер, биде утро – ден трети.“

(Битие 1:12, 13)

Третият ден на творението

Особеността на библейското повествование за третия ден на творението е, че то се осъществява с два Божии творчески акта. Първият е разделянето на земята на суша и морета (океани). „ И рече Бог: да се събере водата що е под небето (т.е. водните пари – облаците) на едно място (т.е. в океаните), и да се яви суша“ (Бит. 1:9). През втория творчески акт на земята се появява растителният свят: „И рече Бог: да произведе земята злак, трева … и… дърво… Тъй и стана“ (Бит. 1:11).

Към първия творчески акт се отнася Архайската ера, а към втория – ранният Палеозой, т.е. Камбрий, Силур и Девон. В такава последователност и ще ги разгледаме.

Когато нашата планета се покрила с твърда кора – литосфера, първоначално не е имала никаква влага на своята повърхност, защото дори и да бяха паднали атмосферните валежи върху нажежената повърхност, мигновено биха се изпарили. С течение на времето, когато тя напълно изстинала, водните пари на атмосферата, непроницаеми за слънчевите лъчи, обкръжили земята в мощен слой. Тогава започнали да падат валежи да се образуват океаните.

Как забележително точно говори за това боговдъхновеният пророк:

„И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета“ (Бит. 1:9-10).

Това, което пророкът нарича „водата, що е под небето“ е водата, която се намирала в парообразно състояние над земята. Сега тя е слязла на земята в „местата си“, т.е. в океанските и морските падини и е наречена от Бога морета, а материците, чиито брегове те мият, Бог нарича земя.

Тази продължителна ера на земята в геологията носи името Архайска, т.е. първоначална, когато още не е имало никакъв органичен живот, а само могъщите сили на огнената магма, скрита под втвърдената кора, са предизвиквали вулканични действия. Така наречената кора се разтопявала и от пукнатините в литосферата се изливала разтопена магма, която покривала огромни пространства.

Литосферата се повдигала и спускала, движена от вътрешна клокочеща сила, земната кора „дишала“, океаните се оттегляли от континентите и отново настъпвали, заличавайки огромни части от сушата. Разрушавали се скалите, обливани от морския прибой, кората се циментирала и после отново пропадала, смесвайки се с други пластове. Така се създавали пластовете земна кора, наречените утаечни отлагания, пясъчници, глинести шисти и други, а по-късно когато във водата се появили различни видове ракообразни, тяхното натрупване образувало варовиковите пластове.

Материците, плаващи върху течна магма, се врязвали един в друг и образували огромни планински хребети. Тези пластове, които са били дъно на морета  океани, се издигали в процеса на планинообразуването и ставали върхове на планини, а земната кора се пропуквала и изригвала магма.

Описаните геоложки процеси продължили практически до появата на човека, т.е. до края на Ледниковия период, когато земята се успокоила, бреговите очертания на континентите се установили и се прекратили планинообразуващите процеси. Ставащите тук-там нищожни изменения, като появата на малки острови или тяхното изчезване, а също и бавния процес на издигането на Скандинавския полуостров, са остатъци от някогашните грандиозни изменения в живота на нашата земя.

Хиляди пъти 9/10 от територията на съвременните континенти ставали ту суша, ту дъно на океани и на епиконтинентални морета. В продължение на милиони години се натрупвали мощни пластове от многообразни утаечни отлагания, значителна част от които стотици пъти отново се размивали и преотлагали в различни комбинации.

Разместванията на земните пластове били толкова мощни, че само каменовъглените отлагания, лежащи един върху друг, биха образували слой с дебелина 40 км.

Само в някои места от земното кълбо са останали масиви, които нито веднъж не са били покривани от вода. Върху тях са се запазили онези скални пластове, които никога, през цялото време на съществуването на земята, не са били разрушавани от морета и не са се преотлагали в пластове. Това са гранитните масиви на финландския „щит“ и някои други.

Гранитът е основната маса на литосферата, продукт от охлаждането на магмата и представлява основен скален пласт.

И още много и много биха могли да се илюстрират творческите Божии слова:

„… да се събере водата що е под небето, на едно място, и да се яви суша“ (Бит. 1:11).

Това е първото Божие слово за органичния живот на земята. Първи са се появили водораслите и, изобщо, растенията. Тези първи водорасли са се зародили във водата – така съвременната наука представя възникването на органичната материя и едва по-късно се появяват мекотели, хранещи се с водорасли. Водораслите пък преминават в надземна трева, а гигантските треви – в тръбовидните дървета на Палеозоя.

Точно такъв ред описва и Моисей, говорейки в началото за злак, което ще рече водорасли, а след това – за трева и още по-нататък – за дървета. Пророкът подчертава, че всичко това не се е появило изведнъж, а „…трева що дава семе по свой род (и подобие), и … дърво що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му“ (Бит. 1:12), т.е. постепенно, от род в род и от вид във вид, чрез техните семена се развивало растителното царство. „Биде вечер, биде утро – ден трети“, т. е. това е било началото и краят на този период. Преминава „денят“, настъпва вечерта и с настъпването на утрото на новия ден, завършва предшестващият.

В този „трети ден“ оживяла мъртвата земя, раззеленили се необятните простори, които се покрили в края на „деня“ – (в Девонския период) с могъща растителност и се появил живот във водата във вид на дребни обитатели – трилобити и други.

Но гората била още мъртва, нито птици, нито зверове, нищо живо нямало в нея. Нищо не нарушавало мъртвата тишина – нито цвърчене на щурец, нито пеене на птици, не пърхали пеперуди и други насекоми.

Тогава климатът бил топъл навсякъде по земното кълбо, тъй като не съществували съвременните астрономически закони, нито небето, според нашето разбиране, със слънцето, луната и звездите, а всичко е било покрито с гъста, трудно проницаема мъгла. Водни пари в огромно количество обкръжаващи земята и само част от тях се втечнили и напълнили водните басейни на океаните. За това, какво количество водни пари имало в атмосферата, може да се съди по следната съпоставка. Площта, която заемат водните басейни на океаните, е две трети от цялата повърхност на земното кълбо, а средната дълбочина на водния слой е пет километра. Ако приемем, че в Палеозоя само половината количество пари се втечнили и покрили част от земята, то излиза, че в атмосферата е имало огромен двукилометров свой вода, който по степен на разреденост на водните пари по отношение на водата, би съставлявал стотици километри плътен слой от облаци около земното кълбо.

Земята се намира в студеното световно пространство, но тогава тя е била облечена в топла, непроницаема за студа обвивка от водни пари. През целия ранен Палеозой, включвайки и Карбонския период, е имало топлолюбива флора и фауна по цялата земя. На Шпицберген, на северния полюс и в Антарктида, навсякъде има залежи на каменни въглища – продукт на тропическите гори и навсякъде могат да се видят следи от топлолюбива морска фауна.

Лъчите на слънцето не прониквали непосредствено на земята, а се пречупвали под определен ъгъл през мощния обвивка от водни пари и осветявали земята по съвършено различен начин, отколкото сега – нощта е била не толкова тъмна и продължителна, денят – не така ярък. Не е имало нито зима, нито лято, защото не са съществували астрономически закони. Дърветата по това време не са имали годишни пръстени, а структурата им е била тръбовидна, както при тревите, а топлоизолационна обвивка от водни пари е запазвала топлината по цялата повърхност на земята.

Съвременната палеонтология вече достатъчно добре е изучила всички видове живи организми от Камбрий – около хиляда различни видове мекотели. Но има основания да се предполага, че все пак първата растителност и даже първите мекотели са се появили в края на Архайската ера, която също се отнася към третия ден на творението.

1481122398_0_559x
Нов вид двойнодишаща риба, открита днес.

В следващия период – Силур, количеството мекотели се е увеличило до десетки хиляди различни разновидности, а в Девона се появили и двойнодишащите риби, които нямали гръбначен стълб, но са били покрити с панцер (черупчеста обвивка), като преходна форма от мекотелите към рибите. Тези риби са дишали с хриле и с бели дробове, затова се наричат двойнодишащи. Те направили първия опит да се превърнат от обитатели на морето, в обитатели на сушата, тъй като двойният способ на дишане им давал тази възможност. Но не им се удало да осъществят тази велика мисия – да станат жители на земята.

Това сторили амфибиите от класа на гръбначните земноводни гущери. Първият представител на тези гущери – архозавърът, се появил в края на Палеозоя, т.е. вече в четвъртия ден на творението и продължил своето развитие в началото на Мезозойската ера през Триас. В Моисеевото сказание този период съответства на началото на петия ден на творението, от които пророкът и започва повествованието за гръбначните живи същества, известни на тогавашното човечество – риби, влечуги (рептили) и птици.

Проследявайки по такъв начин развитието на видовете от третия и четвъртия ден, ние няма да се връщаме към тях в повествованието за четвъртия ден, който изцяло е посветен на астрономическите закони.

Четвъртият ден на творението

„И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд,

(за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ

и да бъдат знакове и за времена,  и за дни, и за години…

Тъй и стана… и ги постави Бог на небесната твърд,

За да светят на земята, да управляват деня и нощта

и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това

е добро. Биде вечер, биде утро – ден четвърти.“

(Бит. 1:14,17-19)

Как би било възможно да се изрази това по друг начин при съвременните на Моисей представи на хората за земята и небесните светила? Трябвало да минат хилядолетия, докато човечеството стане способно да разбере и приеме известната ни космогония. А как би могло да се обясни по онова време, че земята е кълбо, че хората живеят върху него и отгоре, и отдолу, и не падат? И на какво се държи земята – за това е било нужно преди всичко да се познават законите на физиката. С други думи, три хиляди години никой не би могъл да разбере за какво говори Моисей, ако той се беше изразил по друг начин.

Но пророкът настойчиво твърди, че тези светила са се появили на небето, за да светят на земята, което означава, че до този момент тя е била осветявана някак си другояче, а не с тези светила, едното от които свети денем, а другото – нощем „да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена (изглежда става въпрос за годишните сезони), и за дни и за години“ (Бит. 1:14), т.е. годишният кръг и целият комплекс от явления са тясно свързани с астрономическите закони, които съществуват и до наше време, а тогава току-що са се били появили.

Тогава Моисей за първи път споменава за истинските ден и нощ в смисъл, който ние днес влагаме, за разлика от образните символически „дни-йомове“.

Да вземем сега логически обратната страна на този въпрос и да разгледаме това, което е съществувало до четвъртия ден:

  1. Светлината е била отделена от тъмнината.
  2. Слънцето не е управлявало деня, а луната – нощта, защото не ги е имало на небосклона.
  3. Не са се сменяли и сезоните – не е имало зима и лято, есен и пролет, а следователно и обусловените от тях климатични пояси.

Това е логическо следствие на казаното от пророка за времето, предшествало 4-ия ден на творението.

Как геологията потвърждава истинността на пророка и какви са неоспоримите геоложки данни за това?

  1. Пълното отсъствие на годишните кръгове на дърветата от Палеозойската ера, с изключение на последния Пермски период, когато се появяват за първи път.
  2. Изчезването по това време на всички тревовидни дървета с тръбовидна структура на ствола.
  3. Разпространението на тази тропическа растителност повсеместно по цялото земно кълбо, включително и на полюсите.
  4. Такава топлолюбива фауна е налице по цялото земно кълбо и полюсите.
  5. Образуването на огромно количество залежи от каменни въглища, в резултат от гибелта на тревовидните гори, неприспособени към преките слънчеви лъчи. Тяхното естествено овъгляване от лъчите е подобно на изгоряла трева при суша в горещо лято.
  6. Появата на климатични пояси: полярен, умерен и тропически, започвайки с Пермския период.
  7. Разпределението на растителния и животинския свят, приспособили се съответно към тези климатични пояси.

Тези данни са напълно достатъчни, за да се убедим във верността на такова обяснение, в противен случай гореприведените факти биха останали неразрешими загадки.

Съществуват и някои други обяснения на тези явления, но доколко те са убедителни, може да се съди по следното:

а) теорията за отклонението на земната ос категорично се опровергава от астрономите;

б) теорията за преместването на полюсите за сметка на плаващите върху разтопена магма материци (теорията на Вегенер) е напълно обоснована и вероятна, но пък е малко вероятно тяхното движение да е било противоположно на движението на земята – от полюсите към екватора и във всеки случа, то противоречи на физическите закони. Освен това, такава теория не обяснява нищо, тъй като флората и фауната по цялото земно кълбо през Палеозоя е била топлолюбива, почти тропическа. И по-нататък, как да се свърже подобно обяснение с отсъствието на годишните кръгове при всички дървета по цялата земя, завършвайки с Пермския период и т.н.

Ако трябва да се избира някоя от теориите, то горепосочената теория, основана на библейското повествование, ще бъде най-убедителна и ще се потвърждава от цялата група гореизложени неоспорими факти. Творческата Божия десница е видна в законите, които са заложени в едни или други прояви на живота на Земята, затова напълно естествено е да се заинтересуваме кое все пак е било оръдието в Божиите ръце при преустройството на астрономическите закони на Земята в четвъртия ден на творението.

В продължение на цялата си история земната кора е претърпяла три мощни катаклизми  и всички те са ставали на границите между отделните ери. Първият и най-мощен от тях е бил в края на Архайската ера, като в резултат се образувала каледонската нагънатост. Вторият е бил в края на Палеозоя, вече в Карбонския период – с него е свързана Варисцийската нагънатост и накрая последния, в Третичния период, при който се е появила Алпийската нагънатост.

Първият път, в края на Архайската ера, колосално количество въглеродни газове излезли от пукнатините на земната кора при вулканичните изригвания и станали катализатори за водните пари, които паднали на земята, образувайки първите водни басейни. Но все пак преобладаващата маса водни пари се е намирала още над земята, обгръщайки я с плътна обвивка.

Вторият катаклизъм – същото количество въглероден двуокис се изтръгнало от недрата на земята през Карбонския период, и отново огромна маса водни пари започнали да се втечняват и да падат на земята. Предполага се, че този път състоянието на атмосферата се приближило до сегашното. Небето за пръв път частично се изчистило и лъчите на слънцето започнали да проникват на земята.

В резултат от тези мощни ендогенни процеси се появили редица планински хребети и масиви, като например Уралският хребет, Донецкият рид, които в началото са били най-високите планини, после с течение на времето са се отмили, а Донецкият рид бил почти нивелиран.

За трети път мощни катаклизми разтърсили Земята в Третичния период и тогава се образували  и най-високите планински вериги в Европа и Азия – Алпите  Хималаите, а също така и Пиренеите, Апенините, Балканите, Кавказ и др.

Петият ден на творението

„И рече Бог: да произведе водата влечуги,

живи души: и птици да полетят над земята по небесната твърд.

И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги,

които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици

според рода им. Биде вечер, биде утро – ден пети“.

(Бит. 1:20,21,23)

Петият ден на творението съответства от началото до края на цялата Мезозойска ера, състояща се от три периода: Триас, Юра и Креда.

Никога вече земята, нито до този период, нито след него не е преживявала толкова величествен разцвет на животинското царство, както в Мезозойската ера.

gigantozavar
Гигантозавър

Това било царството на гигантите, пред които съвременният слон би изглеждал съвсем мъничък. Един от видовете рептили би могъл свободно да погледне през прозореца на шестия етаж, а дължината му от опашката до главата достигала до 50 метра.

Най-разнообразни, най-причудливи форми от класа на влечугите (рептилиите) напълнили земята: динозаври, напомнящи легендарни гигантски чудовища, различни от нашите зверове, диплодоци, гигантозаври, и много други. Моретата гъмжали от ихтиозаври и други китообразни чудовища. Въздухът бил пълен с летящи дракони – гладки, без пера или козина, с муцуна на животно, с крила като на прилеп, многобройни разновидности на птеродактилите.

Трябва да се отбележи, че целият клас насекоми, за които пророкът не споменава, се е появил още в края на Палеозоя, при това те са били много пъти по-големи, отколкото са техните потомци днес.

Изумителна картина представлява развитието на летящия свят на птиците през този период.

Разгръщайки страниците от историята на земята – пластовете на различните геоложки отлагания, съвременният човешки разум би прочел в тях богато илюстриран материал от изкопаеми останки от историята на развитието на птиците.

Това, което 3 хиляди години е било четено така: „… и птици да полетят над земята по небесната твърд“ (Бит. 1:20), сега може да бъде изобразено с истински картини от миналото – това са отпечатъците в пластовете на Юрския период.

А как е протекъл преходът от влечугите към птиците? Всяка твар се е подчинявала на словото на своя Създател, размножавала се и се видоизменяла.

„След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята“ (Бит. 1:22).

Живите организми се размножавали не само количествено, но и като най-различни видове. У някои птици се раждали пиленца със свои особености, които давали началото на нов вид. При тях пък на свой ред и в определено време, когато Бог благославял, се появявали пиленца със свои белези.

Така се е развивал многообразният свят на безбройните живи същества. А в творческите моменти, когато се появил класът на птиците, станали изумителни метаморфози. Палеонтологията познава много екземпляри от различните стадии в развитието на птиците: птеродактили, археоптерикси, съвършено развити птици и нито един междинен вид между тях.

Птеродактилите са полуптици, полурептили (полувлечуги – бел. ред.). Това са гущери, при които силно се развили пръстите на лапите, между тях се опънали ципи, както при прилепите и те полетели над земята. Но, вече следващата им генерация запазила тази дълга опашка като продължение на гръбначния стълб, от двете страни на която израснали красиви пера. Тялото и крилете се покрили с пера, но при раменната част на крилете останали нокти, с които археоптериксите се захващали за клоните.

arheopteriks
Археоптерикс

Главата на археоптерикса на била глава на птица, а муцуна на животно, т.е. на неговия предшественик – птеродактила, с големи остри зъби и меки устни и едва в следващото поколение отпада гръбначната опашка и главата се превръща в глава на птица с клюн. Такова е Божието творчество.

Но какво е това еволюция? Разбира се, само не такава, каквато я представя еволюционната теория – многомилионно постепенно развитие на видовете без признаци на каквото и да било чудесно, свръхестествено, явно видимо Божие творчество. Но фактите говорят друго – говорят за великите творчески Божии актове в целия органичен свят.

„И рече Бог … Тъй и стана“.

pterodaktil
Ихтиозавър

Какво означава – „И рече Бог“, и на какъв език Го е казал? Нима на Бога са нужни слова, нима Неговата непостижима за нашия разум воля не е закон на природата, познат или непознат за нас!

Ние познаваме природните закони само на седмия ден, когато „Бог … си почина от всичките Си дела“, след като е творил и създавал. Познаваме законите на статичното състояние на видовете и затова ни се струват удивителни законите на Божието творчество в дните на творението.

Еволюционистите са видели Божиите творчески процеси късогледо, с очи, за които Христос е казал: „прославям Те, Отче, … задето си утаил това от мъдри и разумни“ и „си посрамил мъдростта на този свят“.

Не е било нужно Творецът на света да произнася каквито и да било слова на някакъв език, тъй като това се е случило преди появата на човека. Ето защо всичко, което пише боговидецът Моисей, е нагодено към нашето човешко разбиране като някаква образна символична форма. За което пророкът пише:

„И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души, и птици да полетят над земята по небесната твърд … И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им… След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята” (Бит. 1:20-22).

Както виждаме, Бог не е произнесъл никакви слова, касаещи рибите, но веднага пророкът допълва: „… и сътвори Бог големи риби … и рече: множете се и пълнете водите в моретата“ (Бит. 1:21-22).

Следователно, не само тези видове същества, за които споменава пророкът, но и всички живеещи на земята и във водата, видими и невидими, знайни и незнайни за човека, онези безчислени дребни форми на Палеозоя, открити или неоткрити, от които произлезли първите организми – всички те са получили живот на земята по Божия воля.

И именно тук човешкият разум трябва да се смири пред Бога и да прослави Всемогъщия Творец не само на физическия, но и на духовния свят.

Едно може да се каже: както е разнообразен светът на живите същества, така е многообразен и светът на човешките души: велики и малки, мъдри и неразумни, духовни и недуховни.

Следва четвърта част

Превод: Ренета Трифонова, Иванка Софронова

Редактор: Веселин Митев

Източник: Прот. Стефан Ляшевски „Сътворението на света и древното човечество според съвременните научни открития“, София, 2000. 

Издание на храм „Св. Йоан Предтеча“ – гр. Габрово, 2000 г.

Използваните изображения са от сайта dinozavri.freebg.eu

Posted in Апологетика, Богословие

Подобни: