Меню Затваряне

Какво представляват дните на творението?

Прот. Стефан Ляшевски

Част първа

Какво представляват „дните“ на творението? Шестте дни на творението в светлината та съвременните геоложки данни

Книга Битие. Особености на нейното написване

Когато се сравнява библейското повествование със съвременните научни представи за сътворението на света, обикновено се обръща внимание само на противоречията между тях, като съвършено се игнорират времето и мястото на написването на книга Битие.

Ако боговидецът Моисей живееше в наши дни, той би записал откритото му от Бога със съвсем други понятия. Книга Битие е написана на езика на своето време – език на пастирски народ, чиито понятия и реч са били доста ограничени. Семитският език от началото на второто хилядолетие пр. Р. Хр. Е бил толкова беден, че често една дума е изразявала няколко понятия. Например, думата „йом“ е означавала и „ден“, и „период от време“. Освен това, религиозният език на Изтока, дори до евангелско време, е бил език на символи и образи, което нагледно е отразено в евангелските притчи – едва ли можем да бъдем толкова наивни, че под евангелските „таланти“ да подразбираме златни монети, под пшеницата, която сее сеячът – житни класове, и т.н. Нима езикът на Апокалипсиса не е изключително език на символи? Езикът на египетските йероглифи е също език на символи. Няма нищо чудно в това, че и Моисей пише на езика на своето време, още повече, че израилският народ току-що е напуснал Египет, където животът е бил препълнен със символи.

А и самият боговидец Моисей не е считал упоменатите „дни“ за астрономическите 24 часа, тъй като въпросът за деня и нощта в съвременния им смисъл възниква едва в четвъртия ден на творението. „И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ … по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта…“ (Бит. 1:14,16). Тук ясно се говори за появата на ден и нощ. Следователно употребата на дума „ден“ при описването на първите три дни, а също и думите „вечер“ и „утро“ са само символични изрази, за което ясно свидетелства св. Йоан Златоуст в тълкуванието си на книга Битие: „Затова е казано, че е било утро и вечер, за да знаеш, че всичко не се е появило мигновено, а че е имало начало, среда и край на този период“. И св. Василий Велики в своя „Шестоднев“ пише: „Дали ще кажеш ден или век, ще изразиш едно и също понятие“.

Никой от св. Отци на Църквата, писали тълкувание на книга Битие за дните на творението, не е разбирал думата „ден“ в буквален смисъл. Обяснение на този символ се е срещало в богословските трудове и в учебниците по Закон Божий, но някои въпроси, като например, появата на слънцето в четвъртия „ден“ на творението и всичко, свързано с това, са били пропускани от нашата богословска мисъл и запълването на тази празнина днес се явява съществена необходимост.

Изобщо, въпросът за космогонията е твърде сложен, защото ако Моисей бе писал на езика на съвременната космогония, например, в духа на Кант-Лапласовата система, то, в продължение на три хилядолетия, никой не би бил в състояние да го разбере. Но, пророкът е считал за необходимо да покаже, че съвременните астрономически закони са се появили в средата на живота на Земята, много след нейното сътворяване и създаване най най-богатото растително царство – ето защо това разделение на годишни „времена, дни и години“, той описва в четвъртия „ден“ на творението. И подчертава: „за да осветляват земята“ (Бит. 1:14), т.е. по отношение на Земята. Когато пророкът говори за появата на слънцето луната и звездите, се има предвид, че небето се очистило от мощните водни пари и лъчите на слънцето проникнали на земята за първи път едва през Карбонския (каменовъгления) периоди овъглили тревистата гигантска растителност, непривикнала към тях.

Следователно, думите „И създаде Бог двете големи светила“, трябва да бъдат разбирани относително, а не абсолютно, т.е. да се нагодят към тези представи на хората за земята и слънцето, които са съществували в продължение на три хиляди години.

За голямо съжаление, у мнозинството съвременни образовани хора, познанията в тази област остават такива, каквито са бил в детството, т.е. в такава примитивна форма, която, разбира се, никак не може да удовлетвори потребностите на възрастния човек. Това разногласие, този прелом, става точно тогава, когато се формира човешката душа и, прекършена, вярата съвсем се изгубва. Само в някои избрани души тя остава, въпреки привидното противоречие, усилено пропагандирано от атеизма. Така се осакатяват младите души поради недоразуменията, които остават „камък за препъване“ за дълги години, а понякога и за цял живот.

Многочислените ми беседи с младежи и възрастни хора показват, че с отстраняването на това недоразумение, безверието пада като окови и душата леко се понася на крилете на вярата, увлича човека в богатата съкровищница от духовна литература, която преобразява атеиста в богословски образован член на Църквата.

Възгледът за миналото на земята, към който се придържа съвременната наука

Геологията е сравнително млада наука. Преди две столетия образованото човечество не е имало понятие за произхода на земята и историята за възникването на живота на нея.

В средата на XIX век, когато палеонтологията, науката за древните организми, тепърва започнала да набира сили, Дарвин издигнал своята еволюционна теория, която сложила началото на спор, дори вражда, между науката и религията, между знанието и вярата. Оттогава изминали повече от сто години и възгледите на науката за произхода на живите организми много се променили. Сега вече можем да обобщим всички знания на човека за миналото на Земята, от които произтичат удивителни, твърди и неоспорими положения:

  1. С пълна достоверност можем да кажем, че почти всички видове живи същества, населявали Земята през различните геоложки периоди, вече са изучени. Ако бъдат открити още разновидности, те няма да внесат абсолютно никакви изменения в общата структура на видовете.
  2. Цялата последователност в произхода на живите организми от низши към висши се намира в поразителна хармония с последователността на геоложките периоди, в чиито отлагания се срещат техни отпечатъци или вкаменелости.
  3. Вън от всяко съмнение е, че развитието на видовете растения и живи същества е в пълна приемственост от един вид в друг, при което новите видове запазват родовите признаци на тези, от които произхождат. Така например, първата птица – археоптерикс, запазва главата на звяр, гръбначната система и остатъците от нокти на крилете от своя предшественик – птеродактила. При следващите видове птици всички тези признаци изчезват. А копитните запазват четири пръста от петпръстната лапа на своя предшественик и т.н.
  4. Последователността в появата на различните видове организми е напълно установена и по-нататък не може да бъде подложена на никакви съществени изменения.
  5. Тази последователност е представена в следния ред: растения, дребни обитатели на морето, панцерни риби, амфибии, рептили или влечуги, птици и животни.
  6. На лице е статичност на видовете в днешно време, т.е. невъзможност да се появят нови видове във всичките четири царства: растения, риби, птици и животни.
  7. Пълното отсъствие на междинни звена между отделните видове е в такава степен на противовес на еволюционната теория, че довежда до издигането на друга теория – не за постепенната еволюция, а за мутация, т.е. скокове в произхода на видовете.
  8. Тропическият климат по цялото земно кълбо до Пермския период свидетелства за съвършено други астрономически закони на Земята в онова далечно време, когато не са съществували студени полюси и изобщо климатични пояси, не е имало дори сезони, т.е. лято и зима.
  9. Продължителността на геоложките периоди безспорно се измерва в милиони години.

Това са основните общоприети положения. От тях се правят различни изводи и се издигат различни теории за обяснението на едни или други явления. Съществуват такива хипотези, които се опитват да опровергаят или да оспорят тези положения, тъй като последните никак не се съгласуват с нечии теории. Трябва да отбележим, че изобщо не съществува нито една теория, която би обяснила всички тези, понякога противоречиви факти и би дала стройна представа за произхода на света, без да бъде оспорвана от противоположна хипотеза.

Как богословската мисъл се отнася към откритията на съвременната геология

Дойде време, когато богословската мисъл трябва да се разпростре и в тази област, макар че богословието е наука за духовния свят и своите съждения за външния свят изказва неохотно, предоставяйки, по думите на св. Василий Велики, на езическите мъдреци сами да се опровергават един друг.

И в Библията боговидецът Моисей само с най-кратки изрази говори за произхода на света, тъй като Бог е предоставил на човека, царя на всяка твар, сам да опознае света и цялата негова история. Като го удостоил с божествения дар на разума, Бог му открил истината за произхода на земята и живота на нея чрез своя избраник Моисей, който запечатал тази истина на първите страници на книга Битие. В нея той е записал с такава поразителна последователност събития, за които хората не са имали никакви знания и едва в последните столетия са могли научно да се уверят в правотата на написаното от него. А въпросът за четвъртия ден на творението, където се говори за слънце, луна и годишни времена, стана понятен едва в наши дни.

И така, богословската мисъл не може вече да се отклони и да не изкаже своето мнение по посочените основни положения в геологията, а отговаря с цялата си категоричност: да, богословската мисъл напълно признава всички тези факти, като не намира в тях никакво противоречие с библейските сказания. И още повече – в тях тя вижда потвърждение за богооткровеността на сказанието за „дните“ на творението, което ще послужи като предмет за изследване на всеки „ден“ поотделно в следващите глави на този труд.

Налагало ми се е да слушам наивните възражения: как може да се съвмести многомилионното съществуване на земята с твърдението на Църквата, че от сътворението на света досега са изминали 7500 години? Тук общоприетият термин „от сътворението на света“ е погрешен, защото в действителност летоброенето започва от сътворяването на Адам, т.е. годината на сътворяването му се счита за първа година на летоброенето.

Освен това, цифрата 7500 не е църковен догмат и този въпрос ще разясним във втората част на нашия труд „Първите хора“.

А относно това, колко време е изминало преди сътворяването на Адам, в книга Битие нищо не се споменава, освен символичните библейски „дни“ – „йомове“, т.е. периоди, а периодът, разбира се, може да продължи и милиони години.

Еволюционната теория и нейните грешки

Ще проследим, по какъв начин са направени изводите на еволюционната теория и на какво се основават. Дарвин установил две основни безспорни положения:

  1. Изкопаемите форми безусловно са приемствени, т.е. преминаващи от вид във вид (трябва да се отбележи, че такива възгледи са били изказани още преди Дарвин от основоположниците на геологията – Кювие и Ламарк).
  2. Всички опити и експерименти да бъде получен изкуствено нов вид, не дали положителни резултати, а се получавали само най-разнообразни породи от един и същ вид (напр. кучета или гълъби).

Двете положения безусловно са верни, но изводите на Дарвин от тях не се потвърждават от по-нататъшното развитие на палеонтологията. Според Дарвин, палеонтологичните колекции тогава били непълни и отразявали само общите периоди от развитието на организмите, а след време, твърдял той, ще бъде намерено безбройно множество от междинни звена. По-късно това не само не се потвърдило, но било установено, че междинни звена няма. Например, каквото и множество отпечатъци от птици да откривали след Дарвин, те били или на птеродактили с различни размери, или на археоптерикси, или на съвършено оформени птици, сред които не бил намерен нито един междинен вид.

Вторият извод също бил неправилен: ако, разсъждавал Дарвин, сега не се получават нови видове, то е само защото за това е необходима еволюция в продължение на милиони години.

В действителност се оказало, че в развитието на живите организми има огромни скокове, а не бавна еволюция. Тези скокове (мутации) изобщо не се съгласуват с познатите ни закони на биологията. А доколкото в днешно време всичко се намира в статично положение, това така и си останало неразрешена загадка за съвременната наука.

Но толкова е просто да бъде обяснена тази загадка от гледна точка на богооткровеното учение, вярвайки, че всичко в света е сътворена от творческата Божия десница. „Да произведе земята … трева, … дърво, … чието семе си е в него според рода му“, „да произведе водата влечуги, живи души …“ – така, по словото Божие се осъществявала метаморфозата. Птеродактилът, летящият дракон без пера, раждал птиченца, на които израствали пера, но запазвали родовите признаци на родителите: нокти на крилете, опашка – продължение на гръбначния стълб, мека, пълна със зъби муцуна и др.

А когато завършили дните на творението и Бог починал от Своите дела на седмия ден, тогава престанали да се повяват нови видове. В този седми ден, когато се е прекратила появата на нови видове, живеем и ние.

Кой би могъл да открие на Моисей тайната за произхода на света и живите същества, ако не Сам Бог – Творецът на света? Само този, който познава космогониите не само на съвременните на Моисей вавилонска и египетска култури, а също и на европейците до дните на Кювие и Ламарк, само той може да оцени разликата им с Моисеевото сказание.

Как е могъл Моисей три хиляди години преди повяването на геологията да напише своето безсмъртно творение с такава поразителна яснота, че по-късно, геоложките периоди станали блестяща научна илюстрация към това богооткровено повествование.

Вселената и човекът като част от безкрайния Божи свят

Сътворяването на света и човека не е началото на Божия свят, а е само част от него. То е било предшествано от подобното на вечността творение на света на Ангелите и тяхното царство, скрито за човека и недостъпно за неговото земно съзнание.

В първите глави, при описанието на рая, се споменава за древния изкусител – змията-дявол и за огнения Херувим, поставен при вратите на рая след изгонването на Адам и Ева от него.

Човешкият материален свят е бил предшества от света на безплътните сили с неговата велика йерархия: Ангели, Архангели, Начала, Власти, Сили, Господства, Престоли, шестокрили Херувими и Серафими. Следва отпадането на част от Ангелите, Божият съд над тях, лишаването от ангелското им достойнство и вид и превръщането им в духове на мрака и злото. Това е всичко, което ние знаем за този изумителен свят от небожители, чието царство предшествало появата на човешкия род. Земният свят и човекът са само част от непостижимия Божи свят, вечния свят, който е съществувал преди всичко, ще съществува и след свършека на света.

Всемогъщият Бог, проявяващ Себе Си в творението на безплътните Ангели, е проявил и цялото Си всемогъщество и великолепие в творението на материалния свят, който съществува в продължение на милиони години, безкраен в пространството на необятната вселена. Свидетели и съзерцатели на този свят са били само Ангелските войнства, докато не се появил Божият Адам, който станал не само съзерцател, но и цар на всяко земно създание. Адам е имал божествен, богопросветен разум и в съвършенство са му били открити всички тайни, знаел по име всяка твар.

Безсмъртният Адам бил по същество по-близо до безсмъртните Ангели, отколкото до смъртните хора и едва след грехопадението станал смъртен човек като нас.

Но да преминем към съзерцанието на величествените „дни“ на творението, тайна, открита ни чрез великия Божи дар – човешкият разум.

Следва втора част

Превод: Ренета Трифонова, Иванка Софронова

Редактор: Веселин Митев

По темата виж още:

Еволюционната теория, Дарвин и религията

Цел и значение на книга Битие

Теистичната еволюция – път за помирение ли е между религия и еволюция?

Креационизмът – опит за сциентификация на истините на Откровението


Източник: Прот. Стефан Ляшевски “Сътворението на света и древното човечество според съвременните научни открития”, София, 2000. 

Издание на храм “Св. Йоан Предтеча” – гр. Габрово

Posted in Апологетика, Богословие

Подобни: