Меню Затваряне

Разрушаването на габровския девически манастир „Св. Благовещение“

Записки на монахиня Рахила, свидетел на 7-дневното събаряне на манастира – килиите, камбанарията, черквицата, чешмата, където е било скривалището на Левски, музея на Цанко Дюстабанов…

На 31 юли 1959 г. в 1 часа, след обяд, както се хранехме на общата трапеза, дойде с. Олимпиади и ни каза, че о. Стефан, майстор в тамянджийницата ѝ казал, че в 2 ч. ще дойде бригада да руши оградата на манастира. Казали му от съвета. Ние се почудихме може ли това да става като нямаме никакво съобщение, а само слухове? Аз, монахиня Рахила, поисках разрешение от тогавашната ни игуменка мон. Зиновия да запитаме архиерейския наместник о. Иван Поптодоров, който заместваше о. Никола Дримсизов.

Отивам при Дримсизов, той се почуди [как ще] събарят като не сме предупредени. Връщам се и що да видя: един камион с кирки и бригадири, почват да рушат голямата порта. Аз ги запитах с кое разрешение вършат това, а те ми казаха – с позволението на кмета на града Българенски. Аз се разсърдих и казах: „Това ли е Републиканската България, където се коват законите и ги прилагате да се изпълняват?”

Църквата на манастира през 1932 г. Държавен архив – Габрово

Отивам при игуменката и другите сестри да им кажа, по-скоро по телефона о. Дримсизов да съобщи на владиката. Оградата почва [да събаря] една бригада. Ние мислим, че само оградата [ще събарят], а те почнаха и килиите и то не наред, едни в единия край, други пък в средата. [Ние] сестрите се изплашихме, едни перат дрехите си, други шият и пр. и се чудят какво става, що се чупят плочите и събарят. Молим да спрат, но сме заглушени, не можем да си приберем дрехите под развалините, ще ни изпотрепят, няма милост и помощ.

Към 5 часа идва митрополит Софроний, търси Българенски, казали, че бил в Севлиево, [а не в] Габрово и той си замина за Търново, като каза: „никъде няма да ходите“, докато не ни съобщи. Замина и в София при Кючуков, като се надяваше, че ще помогне, но то става всичко на местна почва.

Две нощи багажа ни беше на двора, дъжд вали и ние не знаем къде да се приберем. Най-после получаваме съобщение да отиваме на Соколския манастир. Старите сестри заминаха с багажа, аз останах с младите в артиката [предверието] на черквата. Гледахме как се руши историческият ни манастир от 1836 година. Гледахме как разрушиха хубавата ни камбанария, където за радости и скърби е събирала християните, гледахме и с глас плакахме. Хубавите градини с цветя, лози, хасми, плодни дръвчета и др., – всичко се изкореняваше и то с голяма бързина. Имаше и лоши хора, които само ограбваха. Страшно, много лошо беше, като че ли бяхме най-големите престъпници.

Изпратиха ни на Соколския манастир. Там – колония курортисти, багажа ни седи на двора и поляната дълго време. На 2 август – Илинден имахме литургия, за последно се служи в хубавата ни масивна черквица, препълнена с богомолци, като че ли знаеха, че за последен път ще се служи. Всички плачеха и се прощаваха с нея.

В понеделник на 3 август дойде двойна бригада. Почнаха пак наново да рушат килиите до чешмата, където е било скривалището на Левски и военната болница на руските войници в 1872 г., също и музея с черепа на Цанко Дюстабанов, сабята и пръстена му, ножчето ва В. Левски и мн. др., – едва можахме да ги приберем.

На 7 август сестрите научили, че и църквата ще разрушат. Идват в артиката, плачат с глас, как и църквата ще разрушат. Идва Дим. Байкушев и пита що плачат, аз излязох и казах: „Научили, че и църквата ще бъде разрушена. Верно ли е?” Каза, че още утре ще [трябва да я] изпразните и почваме тогава. В ужас бяхме [за] тази наша светиня. Казах му: „Що да не плачем? Плачем, че сме се кълнали за нея, както и виe за партията“.

На заден план – южният вход на манастира, гледан от ул. „Априловска“. Държавен архив – Габрово

Сутринта сестрите почват да изнасят икони, полюлеи и пр. Аз заминах на Соколския манастир с багажа, чаках за камион доста време. Дим. Байкушев ме извика да извадя от гробницата костите на въстаниците и др. Аз му отказах. Той каза: „Страхуваш ли се?“ – „Не“ – казах, „от умрели не се страхувам, а от живи, като вас”. И [той отиде] с Олимпиада да ги вади. На храмовия празник Успение на пр. Богородица на 15 август [става дума за Соколския манастир], след отпуста на св. Литургия, излизам, виждам на двора много хора събрани. Питам какво е това. Казаха, че Райко Дамянов [е тук]. Отивам при него и казвам: „Вие ли сте Райко Дамянов, който идвахте в манастира без да ни се обадите, и ви приехме като официално гости, но сега разбрахме какво е било намерението ви. Защо съборихте историческия ни манастир?”

Снощи за първи път чухме да бият камбаните, донесени от Габровския девически манастир „Свето Благовещение” тук [в Соколския манастир]. Плакахме и те – изгнаници като нас, където са събирали хора за радости и скърби. Разговаряхме много, но ще си заминем с мъка. Хунско време изживяхме!

монахиня Рахила

30 август 1959 г.

Монахини от манастира. Седнала вдясно – последната игуменка Зиновия Пеева. Държавен архив – Габрово

Кратка история на манастира

Девическият манастир е основан през 1836 година по идея на архимандрит Йосиф Соколски със съдействието на видния габровец Петър Хаджихристов. Султанският ферман, узаконяващ манастира, е издаден през 1839 година. Основният елемент в манастриския архитектурен ансамбъл е църквата „Благовещение Богородично“. Нейното строителство завършва през 1846 г. Две от иконите са изписани от Захари Зограф.

На около 10 метра южно от църквата е изградена ниска каменна камбанария, за която кожарят Тотю Антипов подарява камбана. Под купола на камбанарията се намира костница, в която са съхранявани костите на монахини от манастира. Практиката в православните манастири е 10 години след кончината на преподобните монаси и монахини, техните кости да бъдат ексхумирани и съхранявани в костниците.

В началото на 40-те години на XIX век архим. Йосиф Соколски открива килийно училище в девическия манастир. Васил Априлов гостува в манастира при своята последна визита в Габрово през 1847 година. Той съдейства да се дари земя за манастира. При посещението си в Габрово през 1871 година Феликс Каниц е впечатлен от гостоприемството на първата игуменка на манастира Ефросиния, от чистотата и красивата градина, поддържана с голяма любов от монахините, от шаечната фабрика.

Васил Левски намира подслон в девическия манастир през 70-те години на XIX век, когато обикаля България и полага основите на Вътрешната революционна организация. По време на Априлското въстание през 1876 година монахините месят хлябове и тъкат шаяци за навуща за въстаниците от четата на Цанко Дюстабанов. По време на Руско-турската война (1877-1878) манастирът е превърнат във военна болница. В нея са лекувани генерал Михаил Драгомиров и подполковник Алексей Куропаткин. През 1902 година по случай тържествата на връх Шипка, вече като генерал, Куропаткин посещава отново манастира и прави голямо дарение в знак на благодарност.

В двора на манастира са погребани двама руски воини, починали от раните си – Краховецки от 55 пехотен полк и Николаев от 56-и пехотен Житомирски полк.

През периода 1907-1908 плановете на Габровската община предвиждат постепенно отчуждаване на част от манастирските имоти, за да бъде оформена улица „Юрий Венелин“ за построяване на театрално-библиотечна сграда и пощенска станция. През 1903 година габровският фабрикант Васил Карагьозов посещава Атон и Зографския манастир. Оттам донася житието и литургията на св. Онуфрий Габровски и ги дарява на девическия манастир.

На 8 декември 1952 година Габровският градски комитет издава обявление № 393, с което решава да премахне манастира и на негово място да направи квартална градинка-парк за трудещите се. По това време манастирът е обявен за паметник на културата, съгласно Постановление № 1608 от 1951 година на Министерския съвет. Специално назначена министерска комисия изрично забранява неговото разрушаване и събаряне. На 31 юли 1959 година работници с кирки, чукове и лопати започват да премахват оградата, върху която са изобразени кръстове. На 6 август 1959 година вече са премахнати оградата, камбанарията и килията, в която е отсядал Левски, превърната в скромен музей. На 7 август 1959 година започва разрушаване на църквата. Монахините са изместени в Соколския манастир, заедно с целия архив на светата обител.

Създателят на Габровския девически манастир „Св. Благовещение“

Създателят на Габровския девически манастир „Св. Благовещение“ е архим. Йосиф Соколски, светско име Иван Марков (роден ок. 1780, според други източници между 1765 – 1792, Нова махала, Габровско – поч. на 30 септември 1879 г., Киев, Русия) – висш български духовник (архимандрит), общественик и дарител, радетел за духовното ограмотяване на българите.

Ранни години и монашески живот извън Габрово

В продължение на около две години учи четмо и писмо при габровски свещеник. Деветгодишен е изпратен от баща си в Сопот, за да учи занаят при майстор-басмаджия. Замонашен е под името Йосиф на 14 август 1806 г. в Троянския манастир, където е послушник от 1802 г. Вероятно през 1808 г. е ръкоположен в чин йеродякон. В края на 1819 г. Йосиф пристига в Света гора и година след това получава йеромонашески сан. В Хилендарския манастир йеромонах Йосиф преписва „Житие”-то на великомъченик св. Онуфрий Габровски. Когато през май 1820 г. се завръща за кратко в Габрово, той донася преписите на службата и житието на канонизирания за светец габровец. По пътя на духовното му израстване в края на същата или в началото на следващата 1821 г. е удостоен с архимандритски сан. В следващите години е игумен на Тетевенския манастир „Св. Илия” (1820 – началото на 1821 г.), на Гложенския „Св. Великомъченик Георги Победоносец”(1821 – 1822 г.), на Калоферския мъжки манастир „Свето Рождество Богородично” (1826 – 1832 г.).

Соколски и Девически манастир в Габрово

Важен етап в неговата духовна дейност е създаването на двата габровски манастира – Соколския „Св. Успение Богородично” (1833 г.) и Девическия „Благовещение Богородично” (1836 г.), за напредъка на които посвещава близо 30 години от живота си. Тъй като султанското правителство разрешавало само възобновяване на стари манастири, той си служи с хитрост и успява да издейства два фермана (1 август 1833 г. и 15 август 1833 г.) за новооснования Соколски манастир. Същите методи прилага за получаването на ферман и за Девическия манастир (август 1839 г.). Негово дело е и организирането на строежа на манастирските църкви и жилищни постройки (килии).

Каноничното право забранява участието на духовни лица в политически акции. Но вярата и чувството за дълг към отечеството са основанията на архимандрит Йосиф да даде благословията си в Соколската света обител да проведат своите заседания съзаклятниците от Велчовата завера през 1835 г. А в 1856 г. Никола Филиповски (Дядо Никола) нарежда въстаниците от околните габровски села да се съберат в манастира, откъдето изисква и голямо количество хранителни продукти.

Дарителска и просветителска дейност

Архим. Йосиф Соколски съдейства за опазване и развитие на българската духовност като спомоществовател на училищна книжнина. Той предоставя и волна помощ от 500 гроша за българската църква в Цариград. Подкрепя с пари и храна български младежи, издейства им стипендии, съдейства за настаняването им в учебни заведения – сред тях са Тодор Икономов, на когото помага да завърши духовно образование, Райчо Каролев, който през 1863 г. постъпва в Киевската духовна семинария, а след това завършва Духовната академия. Около средата на 30-те години на ХIХ в. създателят на Габровския манастир открива в светата обител килийно училище за подготовка на послушници. Замислено като етап от създаването на духовна семинария, в него е привлечен за учител йеромонах Неофит (Хилендарски) Бозвели.

Глава на българските униати

През 1860 г. Йосиф Соколски е спечелен за каузата на униатските дейци, които разчитат на папската намеса за разрешаване на църковния въпрос. С нарочен акт от 18 декември 1860 г. българска делегация от повече от 100 души връчва на апостолическия викарий в Цариград архиепископ Павел Брунони молба за уния, за признаване каноническата власт на папапа в Рим. В представителството се включват духовници с висок сан, редови духовни лица, светски дейци – мнозина млади и стари интелигенти, търговци и занаятчии, българи от Балкапан хан. Сред тях е и габровецът архимандрит Йосиф Соколски.

В началото на февруари 1861 г. Соколски е избран за глава на униатската българска община. Тържественият обред по ръкополагането на Соколски е извършен лично от папа Пий IХ. Завърнал се в Цариград, новият български архиепископ е утвърден със султански берат. Много скоро уморен и отегчен от бляскавите церемонии, от оказаните му почести, Йосиф Соколски започва открито да изразява своето недоволство от „принуждението” да изповядва католическата вяра. Под влиянието на Петко Р. Славейков, който е натоварен с нарочна мисия от руската дипломация, Соколски напуска Цариград с руски параход към Одеса. Наложено му е да се установи в Киево-Печорската лавра, манастир в околностите на Киев, където живее 18 години до края на живота си.

Книга за Габровския девически манастир

През 2018 г. излезе от печат книгата на Веселин Димитров „Габровският девически манастир „Св. Благовещение“. Това е първото изследване на драматичната 120-годишна история на манастира, чието унищожаване през юли-август 1959 г. все още се помни като лично преживяване в спомените на по-възрастните габровци. Книгата е написана на базата на проучени и анализирани голям брой документи, съхранявани в Държавен архив – Габрово и Велико Търново. Използвани са множество публикации в централния и местен печат. Включени са спомени на съвременници, както и личните  впечатления на автора, посещавал многократно манастира (една от монахините е роднина на неговото семейство). Книгата е абсолютно безпристрастна в политическо отношение, макар в общественото съзнание виновникът за края на манастира да е категорично посочен – „взривен по времето на тоталитарния режим”.

Текстът е богато илюстриран (около 70 илюстрации) със снимки на самия манастир от различни периоди и множество снимки на монахините, пребивавали там. Представени са и факсимилета на важни документи, свързани с историята на манастирската обител. Веселин Димитров е издирил имената на всички монахини, които са били в манастира. Има кратки биографични данни за голяма част от тях, което до този момент не е правено от други автори. Проследена е дейността на игуменките през годините, заслугите им за развитието на образованието през Възраждането, както и подробната история по построяването на Девическия пансион и биографията на неговия автор – архитект Олеков. Има списъци на многобройните дарители на манастира през годините, дейността на руската военна офицерска болница през Руско-турската война (1877-1878) и впечатленията на чужденци, посетили Габрово през ХІХ век.Трагичните за манастира дни от юли-август 1959 г. са описани подробно като са използвани официални доклади и спомените на преките участници в тях.

Трагичните за манастира дни от юли-август 1959 г. са описани подробно като са използвани официални доклади и спомените на преките участници в тях. Дарители за издаването на книгата са двама родолюбиви габровци – Мариян Михайлов и Димитър Дренски, и изключителното съдействие и подкрепа на Държавен архив – Габрово.

Използваните снимки в публикацията са от посочените източници под текста. За повече автентични фотографии, вижте в-к „100 вести“, където има снимки на монахините, живели в обителта преди нейното разрушаване.

————-

Публикацията подготви: Ренета Трифонова

Източници:

В-к „100 вести“ (в онлайн изданието можете да видите още снимки)

Габрово Daily: „Разрушаването на Девическия манастир в Габрово в записките на монахиня Рахила“

Онлайн енциклопедия на Габрово

Дарик Габрово

Девически манастир „Св. Благовещение“ Габрово

Благовещение Богородично (Габрово)

Posted in Другата България, Памет
error: Content is protected !!