Ани Вълева
Аудио запис, в който преп. Софроний Есекски съветва чедата си да пазят своя ум.
Днес бих искал да говоря по-общо. Всяка мисъл, която не съответства по дух на заповедите е грях, и ние трябва да го избягваме. А как да го избягваме? Когато се появява той в нашите действия, мисли всякакви, тогава да викаме:
Господи, изцери моя ум! Господи, изцери моето сърце! Господи, изцери ме целия! Ти виждаш как се терзая, ти виждаш как мен, твоят раб, мъчат безсмислени мисли… Моля те, защити ме!
Ти знаеш, че аз нямам друго желание, освен да живея по Твоите заповеди!
Твоята заповед е най-висшият закон за цялото ми битие – и временно, и вечно.
Ти ми даде да обикна Твоите заповеди, Ти ми даде да видя Светлината Ти, за да видя красотата на божествения живот, и сега ме спаси от властта на страшната похот!
Как може да започнем беседа с Бога против страстите?
Понякога това може да бъде монолог, друг път приема формата на диалог. Пример за ней-редките диалози в живота на Вселенската църква е когато Силуан се държал от нападенията на враговете.
Когато бил съкрушен от атаките на враговете, с цялата сила на душата си искал да се моли Богу с чист ум, казал на Христа:
„Ти виждаш, че аз искам да Ти се моля, но враговете ми пречат”.
Господ казал: „Гордият винаги така страда”.
И последвал диалог:
„Господи, научи ме как да се смирявам!”
И кроткият, но действително трагичният и свърхтрагичен отговор бил: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай!”
Това се отнася към науката: как ние можем да преживеем ден или нощ без грях. Всяка човешка страст, доколкото тя принадлежи към тварния свят, има своя форма, свой образ и своя енергия. И когато говорим за Върховния Ум, Който ни ръководи с помощта на Божията благодат в тази невидима бран с враговете, получава се така, че с такава молитва – монолог или диалог, ние излизаме от беседата с врага и започваме беседа със Самия Бог.
Този преход от беседата с врага към беседата с Бога – ето това е важно. И ако ние през цялото време беседваме с Бога, разбира се, че Бог ще стане съдържанието на нашия живот. А Той Самия, чрез Себе Си, е вечният живот, който никога не намалява, и е без значение с каква страст се борим, независимо дали е плътска страст, дали е сребролюбие, дали е властолюбие или сластолюбие и т.н. е без значение.
Принципът по същество остава един и същ: „Не предавай ума си на врага!”
Превод: Ренета Трифонова
