Повече от хиляда души подписаха призив към патриарха на Москва и цяла Русия Кирил с искане да отмени решението на Синода на Руската православна църква за отстраняване от служение на архиепископа на Гродно и Волковиск Артемий (Кищенко). „Ние сме против използването на Църквата за политически цели. Това носи изкушение и разделение сред чедата на Църквата, разрушава доверието към Църквата в обществото“, се казва в призива на православните християни в Беларус.
Решението на патриарх Кирил се очаква на 17 юни – след като Синодът на Руската православна църква даде положителното си решение по този въпрос. 69-годишният беларуски архиепископ вече е „в покой“ от началото на юни с решението на Беларуската православна църква, която изпрати до Руската православна църква писмо, в което това решение се обяснява със здравословното състояние на архиепископа, но много православни християни са убедени в политическия му подтекст.
Архиепископът на Гродно, един от първите църковни йерарси на Руската православна църква, започна да говори за ситуацията в Беларус и да осъжда насилието на силите за сигурност, когато след президентските избори миналата година започнаха протести срещу диктатора Лукашенко заради съмнения във фалшификация на изборния процес.
В самото начало на протестните действия през август 2020 г. архиепископът на Гродно остро осъди насилието. В своя проповед, заради която се предполага, че е отстранен от поста си, той заяви:
„Не можете да си играете с истината, изкривявайки и накъсвайки я в името на политическата целесъобразност. Кръвта на жертвите и тежките страдания на хората в наши дни е на съвестта на онези, които съзнателно са убивали или са принуждавали другите да убиват заради истината“.
В проповедта си той обясни причините, поради които възприема протестите, започнали миналата година, без църковни забрани:
„Ние не казваме каква е политиката, какъв е политикът, каква се властта. Ние казваме, че се извършва беззаконие. Нашите хора се превърнаха в зверове и мъчат своите братя. Те идват при нас, свещениците, и разказват със сълзи на очи „какво правят с моята дъщеря“. При нас идват, разказват възрастни хора – седели на пейка, а били бити, унижавани. А те са давали живота си за нашето Отечество. И много такива примери… Затова в посланието си казваме:
„Спрете! Вие не постъпвате според Евангелието! Вие вдигнахте ръка срещу Христос и за вас няма да има прошка! И вашето дело никога няма да устои!“
През септември миналата година стана известно, че игуменката на манастира „Рождество Богородично“ в Гродно Гавриила (Глухова) организира събиране на подписи срещу архиепископа сред енориашите. На 17 септември на проправителствения форум „За Беларус“ игуменката нарече участниците в протестите „ядосано стадо, викащи дяволи, които крещят“: „Виждаме тълпа от безумци, което е жалко, пред които ви се иска да застанете на колене и да молите „Спрете се!“, и които под безумните звуци на автомобилните клаксони от венецуелските революционни сценарии... и които са прикрепили чуждоземен, но уж свой национален бяло-червено-бял флаг, като разярено стадо, викат над целия град с бесовски крясъци“.
Въпреки че Беларуската православна църква се отнасяше по различен начин към защитата на протестиращите, архиепископ Артемий остана на поста си доскоро. За разлика например от митрополит Павел (Пономаренко), който подаде оставката си на 24 август миналата година. Неговите мотиви очевидно също са били свързанис осъжданите в РПЦ действия в защита на протестиращите, защото митрополитът не се противопостави на участието на свещеници в протестите. Митрополит Вениамин (Тупеко), назначен на негово място, не само забрани на духовенството да участва в каквито и да било политически протестни митинги, но и се сближи с Лукашенко.
Архиепископът на Гродно и Волковиск също вече е сменен: неговото място ще заеме 41-годишният Антоний (Денис Доронин), родом от Русия, който преди това е бил епископ на Слуцк и Солигорск. Архиепископ Артемий говори за това как самият той тълкува причините за решението на Синода на Руската православна църква да преустанови служението му и да го изпрати в покой:
„Дадох нравствена оценка на това безумие, когато издевателстваха над хората“
– Това стана по заповед на държавата. Сега ситуацията се промени малко след августовските вълнения и се извършва всеобща чистка. Границата е затворена, хората биват уволнявани, затваряни. Докато има затишие, дойде време е да се постави малко църквата на място. Защото не всички църковници подкрепят съществуващия режим. Сега представители на властите обикалят епархиите. Дори аз съм чувал, че те са говорили да не се молим за тези, които са в затвора. Такива молитви са забранени, за да няма никъде и най-малкото несъгласие. Е, те сметнаха за необходимо да се справят и с мен. По инициатива на тази власт представителите на нашата система са разговаряли с патриарха в Москва и са го помолили да окаже помощ, за да се успокои ситуацията в Беларус. Очевидно той им е дал своето благословение и съгласие и Синодът веднага обяви решението си.
– Какви искания бяха предявени срещу вас?
– Че съм разделил обществото на два лагера по политически причини. Че съм разделил свещениците и енориашите, а това е недопустимо. Възразих, че не съм говорил по политически причини. Дадох нравствена оценка на това безумие, защото издевателстват над хората. Това, което те предявиха срещу мен е смехотворно и мога да ви дам пример. Показват ми снимка на кошница с великденски яйца. На тях е изобразен нашият древен герб, който се използва и в иконографията. Нашите знаменити князе Борис и Глеб са изобразени един с копие, друг с меч и това е традицията още в древногръцката църква от великомъчениците Георги Победоносец и Дмитрий Солунски, изобразявани с мечове. Това беше гербът ни и в началото на перестройката – той беше нашият национален символ, след което се върнахме към съветските символи. Първо, изобразяването на този герб не е престъпление. Второ, смешно е, защото имаме 100 енории и ако някъде едно дете е нарисувало герба върху яйце, трябва ли да знам за това и да взема наказателни мерки? Великденско яйце си е великденско яйце. Това е празник на радостта. Хората рисуват това, което е свещено и им е скъпо, защото съответства на пасхалното възприятие за живота.
Второто обвинение – защо сме изпяли „Могъщи Боже“? (На 14 август свещениците на епархията в Гродно на стъпалата на катедралата „Покров Богородичен“ изпели молитвения химн „Могъщи Боже“ в подкрепа на белоруския народ).
Това е древният беларуски химн „Магутни Божа, Уладар Сусвету“. Митрополитът официално ли да забрани да се пее този химн, докато се намира в Гродно? (На 14 октомври Патриаршеският екзарх на цяла Беларус Вениамин заяви, че химнът е светски и разделя хората). Пеехме го години наред. Нашият музикален фестивал „Kolozhsky Blagovest“ с международна музикална програма винаги започваше с това песнопение, а след това изведнъж то стана забранено и едва ли не антицърковно. Разбираемо е за богослужението, но на концертните програми – това е наш личен избор. А ето, че в една от енориите детска група организира Великденски концерт и изпели „Могъщи Боже“, което се смята за държавно престъпление. Е, вие сами знаете, ако на балкона ви има прострени едновременно червени и бели чорапи, тогава можете да получите повиквателна (за съд).
„Днес трябва да съответстваме на своето ниво, а ние се превърнахме в църква от периода на застоя, гоненията и затворите“.
– Как реагирахте на обвиненията в разкол? Наистина, каква част от духовенството подкрепя вашата позиция?
– Не говоря за никакво разделение. Много внимавам за това и използвам медицинския принцип „Не вреди“. Ние не даваме политически оценки. Опитваме се да променим ситуацията отвътре, използвайки християнството и Евангелието. Дори и дума не сме казали за някаква автокефална църква, както в Украйна. Това въобще е нереално, защото всички религиозни сгради у нас принадлежат на Беларуската екзархия и никоя енория не може да има храм от друга юрисдикция. Този въпрос все още не е узрял дори за обсъждане. Това е спекулация и фалшиво обвинение. В нашето паство няма разделение; напротив, ние призоваваме за солидарност и единство.
– Чувала съм и обвинения, че по Ваше време Гродненската епархия се е превърнала в основно убежище на автокефалистите. Теоретично, как бихте реагирали на възможността за създаване на беларуска автокефална църква?
– Няма да кажа, че сме се превърнали в център на инакомислието, дори никога не сме говорили за това. Акцентът е върху факта, че е необходимо да се промени това, което е, а не да се измисля нещо, което все още не съществува. В бъдеще животът ще покаже. Разбира се, всяка нация има право на независима църква, в противен случай тя ще бъде използвана от политически сили от едната или другата страна. Но засега на ниво епархия такъв въпрос не се повдига. Сега трябва да съответстваме на нашето ниво, а ние се превърнахме в църква от периода на застоя, гоненията и затворите. Вече надминаваме времето на Хрушчов, когато комисарят е казвал как да живеят енориите и какво да говорят. Досега въпросите за местната принадлежност и автокефалията не са обсъждани и би било несправедливо да се говори сега за симпатии или антипатии. Нека отговорят за нарушаването на човешките права. Идва нова вълна – каквото и да идва отгоре, всичко е свещено.
– С какво друго станахте неудобен?
– Станах виновен и заради посещенията при арестуваните. Защо съм посещавал затворниците и съм им носил лекарства и вода? Какво каза Христос: „Бях болен и Ме посетихте, в тъмница бях, и Ме споходихте“ – не трябва ли да приемаме тези думи като ръководство за действие? За нас явно трябва да е важна посоката на ръководството. Никакви посещения.
И още куп дребни неща. Свещеник благословил паството и задно с думите „Христос воскресе“ казал още: „Да живее Беларус!“ Какво искате вие, да не живее? Правилно е казал, нека живее Беларус. Съгласен съм с тези думи. Във всички епархии има моменти, когато хората под една или друга форма изразяват своята солидарност със събитията, които се случват в момента. Следователно обвинението е просто некомпетентно.
„Ние не оценяваме властта или политическата структура, а казваме, че виждаме нарушение на всички норми на човешкото съществуване“.
– Вие сте на 69 години, а възрастта за уволнението Ви като потенциален пенсионер е над 75. По здравословни причини също ли не сте подавали молба?
– Не, и не мисля, че по здравословни причини не мога да служа. Разбира се, имам проблеми, свързани с възрастта, обръщам им внимание, но ситуацията не е критична. Нямам предписания от лекарите, няма за какво. Директно казах на Синода: „Постъпвате нечестно, лишихте ме от моята катедра. А аз не се срамувам да се пенсионирам.“
– Изказахте се срещу насилието и беззаконието, а след това веднага дойде нов митрополит, който забрани на духовенството да участва в протестни митинги. Каква е вашата позиция относно участието на духовенството в политически протести?
– Естествено е да скърбиш за народа си. Ние не даваме оценка на властта или политическата структура, а казваме, че виждаме нарушение на всички норми на човешкото съществуване. Считаме това за недопустимо и призоваваме за прекратяване на жестокостта срещу нашия народ и освобождаване на невинните затворници. Нямаше никаква реакция на църквата по този въпрос и сега дори това не се припомня, сякаш никой никога не е писал нищо.
– В такъв случай защо не бяхте отстранен веднага след тези изявления, още през август миналата година?
– Беше много бурен период, не беше необходимо да се налива масло в огъня. Това би могло да допринесе въобще да участваме открито в протестите. Сега хората са уплашени. Вярвам, че от политическа гледна точка властите са постъпили неправилно и резултатите няма да са в тяхна полза.
– Какво ще правите по-нататък? Какви са плановете Ви?
– Първо, съгласно съществуващото законодателство на Архиерейския събор, епархията трябва да ми оказва материална помощ, да има някакъв вид надбавка. По някаква причина ми беше наредено да напусна мястото си на пребиваване, трябва да замина за Минск, за да остана там сам. Искат да ме натирят в ъгъла, да ме затворят. Ще живея някак. Имам държавна пенсия … ще видим дали ще е необходимо да си намеря работа в енорията като пазач.
– Знаете ли, че съоснователят на фондацията BYSOL Андрей Стрижак ви нарече „отлична кандидатура за поста глава на Православната църква на новата Беларус“, а дякон Андрей Кураев написа за вас, че вие сте „съвестта на беларуската църква „?
– Какво говорите, няма да мога спя …
– Какво мислите за кандидатурата на вашия наследник Антоний?
– Знаете ли, не искам да се занимавам с разбори и сплетни. Навремето митрополит Антоний Мелников, който почина в Санкт Петербург, ми каза, че когато е бил ректор на Минската духовна семинария, някои студенти били изпращани да учат с комсомолска препоръка и след това те оказвали влияние върху църковния живот. Усеща се, че дори и сега един от младите епископи с поведението си се чувства като главен прокурор. Човекът, както се казва, е „не е от този свят“.„
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Радио „Свобода“