80 години от мъченическата смърт на св. Тереза Бенедикта Кръстна (Едит Щайн)

На 9 август 1942 г. в Аушвиц е убита Едит Щайн, немска философка, която става монахиня от Ордена на босите кармелитки с името Тереза Бенедикта Кръстна. Тя е родена в полския град Бреслау (Вроцлав) на 12 октомври 1891 г. в еврейско семейство. Възпитана в ценностите на израелската религия, на 14-годишна възраст се отказва от юдаизма, вярата на предците си и става атеистка.

Жена с открояваща се мисъл

Завършила университета във Вроцлав, тя избира да продължи академичната си кариера в Германия, първо учив философия в Гьотинген и след това във Фрайбург. Научен сътрудник на водещия за времето си философ Едмунд Хусерл, основател на феноменологията. Откроява се въпреки, че по това време е било необичайно да се дискутира с жена философ и въпреки пречките на Първата световна война. След като става член на факултета във Фрайбург, тя се посвещава на политическо-социална дейност, ангажирайки се в Германската демократическа партия (DDP) в полза на правото на глас на жените и ролята на работещите жени в обществото. Около 1921 г. изоставя атеизма и приема вярата. През 1921 г. се обръща към католицизма, а на 1 януари 1922 г. приема тайнството Кръщение в Бад Бергцаберн. След това преподава в две доминикански училища за момичета в Шпайер и се доближава до манастирския живот.

Безчовечността на нацизма

През 1931 г. тя става преподавател в Института по научна педагогика в Мюнстер, но поради нарастващия антисемитизъм, Едит Щайн напуска две години по-късно. На 12 април 1933 г., няколко седмици след встъпването в длъжност на Хитлер като канцлер, тя пише до Рим, за да поиска от папа Пий XI и неговия държавен секретар кардинал Пачели, бивш апостолически нунций в Германия и бъдещ папа Пий XII, да осъдят преследванията срещу евреите. Реализирайки своето дълбоко желание в сърцето си, Едит Щайн влиза в кармелитския манастир в Кьолн през 1934 г. За да я защити от нацистката заплаха, нейният орден я прехвърля в кармелитския манастир в Ехт, Холандия. На 20 юли 1942 г. писмото на Холандската епископска конференция срещу нацисткия расизъм е прочетено във всички църкви в страната. На 26 юли Адолф Хитлер заповядва да бъдат арестувани всички евреи, включително обърналите се към християнството, които дотогава са били пощадени. „На 15 април 1934 г. Eдит Щайн дава вечните обети и взема името Тереза Бенедикта Кръстна (Teresia Benedicta a Cruce¹). Тереза – в памет на света Тереза Авилска, Кръстна – на свети Йоан Кръстни. Не е просто възпоминание на двамата големи светци на Кармилския орден. Взетото име означава Тереза, благословена от Кръста. С него Едит Щайн посвещава себе си на Кръста, на следването на Христос като кръстен път, като отиване към Кръста. Tози път, път към срещата с живия Бог, е очертан за Едит Щайн от кармилската духовност и начин на живот. Това е път, който цели да обърне разпиляващото навън движение на съществуването, за да открие душата в своите дълбини живота на духа. Това е път на откриване и приемане на Божието присъствие в молитвата и в мълчанието на килията“, пише Владимир Градев.

Едит и нейната сестра Роза, също покръстена и посветена на кармелитския живот, са заловени и интернирани в транзитния лагер Вестерборк, преди да бъдат транспортирани до концентрационния лагер Аушвиц, където по-късно са убити в газовите камери на 9 август 1942 г. Телата и на сестри са изгорени в крематорните пещи на лагера.

*Св. Тереза Бенедикта от Кръста, икона на прот. Добромир Димитров*

Дъщеря на Израел, мъченица по вяра

„Дъщеря на Израел, която по време на преследванията на нацистите остана обединена с вярата и любовта към Разпнатия Господ Иисус Христос като католичка, и към своя народ като еврейка“. Това са думите на папа Йоан Павел II по повод беатификацията на Едит Щайн в Кьолнската катедрала на 1 май 1987 г., последвана от канонизацията на 11 октомври 1998 г. на площад „Свети Петър“ в Рим. Едит Щайн е канонизирана по силата на мъченичеството за вярата, с потвърждението, че претърпяното преследване в лагера на смъртта е изтърпяно заради нейното свидетелство на вярата. Няколко пъти папа Франциск я посочва като пример за живот срещу „всички форми на нетолерантност и идеологическо извращение“.

Съпокровителка на Европа

През 1987 св. Тереза е обявена за блажена, а папа Йоан Павел II я канонизира на 11 октомври 1998 г. През 1999 г. я обявява за „съпокровителка“ на Европа, заедно със светиците Екатерина Сиенска и Бригита Шведска, припомняйки, че „не само е прекарала живота си в различни страни на Европа, но и с целия си живот като мислителка, мистичка, мъченица, тя хвърля своеобразен мост между своите еврейски корени и любовта си към Христос, а с нейната интуиция, бидейки в диалог със съвременната философска мисъл и чрез мъченичеството на Холокоста, тя се превръща в израз на човешко, културно и религиозно поклонничество, което олицетворява дълбоката сърцевина на трагедията и надеждите на европейския континент“.

————–

Използвани са материали от сайтовете: Vatican N ews, Културен център „Евгений Босилков – Белене“