Християнство.бг
Мария е избрала по-добрата част (Лука 10:42). Не готвенето и шетането, а любовното слушане на думите на въплътеното Слово. Действието на слушането и разбирането, а не това на ръцете. Но трябва да отбележим едно нещо: по-добрата част е само част, а не цялото. Тя е част от цялото. Затова християнският живот има две части, две половини. Марта и Мария са сестри, т.е. те идват от една и съща майка, споделят една плът и кръв и един дом. Майката на съзерцанието и действието е любящата вяра. В тази вяра ние познаваме истината (Йн. 8:32) и вършим истината в любовта (Еф. 4:15). Съзерцанието и действието извират от един и същи източник. И като две сестри в един дом, те имат различни задължения, които не се изключват, а се допълват. Добрата дейност извира от доброто съзерцание: няма как да вършим истината в любовта, ако не сме познали истината. Истинността на нашето познание обаче се разкрива в действената любов. Действената любов не започва, когато свърши съзерцанието, а когато то постигне единство с думата на Словото и зачене Неговата сила. Тогава съзерцаното се ражда като действие.
Марта не е порицана, задето се труди, а задето се труди преди да е чула Словото. Така принципът на нейното действие не е съзерцаната истина, а нейните собствени представи за това какво трябва да се направи. Тя даже иска сестра ѝ да остави слушането и да се завтече в този активизъм. Когато Исус си тръгне, те ще могат да готвят и чистят. Когато обаче Словото дойде в душата-дом, очите на разума трябва нежно да се обърнат към Него и да оставят шетнята. Има време за всяко нещо под небето (Екл. 3:1). Словото помни, че ние сме пръст, т.е. че сме тяло. То няма да ни умори от глад. Преди глада за хляб обаче, идва гладът за всяко слово, което идва от Божиите уста. Думите на Господ Исус към Марта не са упрек за действието ѝ, а за липсата на подредба в него – не е сега моментът. Целта не е храната и подреденият дом, а Господ. Колко често ние си мислим, че цел са добродетелта, постенето, аскезата – говорим само за тях. Най-лошото е, че постоянно говорим за смирението, сякаш първо трябва да станем добродетелни, за да може Господ да влезе при нас. Нашата аскеза има относителна стойност. Тя трябва да извира от съзерцанието и да го подклажда, а не да го замества. Никъде в Евангелието не пише, че ще се спасим с добродетел – за човеците това е невъзможно. Пише, че нашата вяра ще произведе плод, което е коренно различно. Плодът се ражда, той не се прави. Можем да се грижим за условията той да се роди, но не и да го изтръгнем от пъпката. Плодът ще се роди, когато съзерцанието разцъфне.
Аскезата е умерено нужна, защото тръните на нашите неподредени емоции и неподредени битови нужди могат да притъпят слуха на вярата. Както всяко лечение, аскезата трябва да бъде персонализирана. Ако има някои светци, които не ядат и не спят – ти кой си, че да съдиш (или да имитираш) чужд слуга? Господ може да не иска това от теб. Той със сигурност иска добра и разумна подредба, която е различна за всеки човек. Универсалното са го познали още езичниците: нищо прекомерно! Постът съществува единствено, защото сме склонни към лакомия – телесна и екзистенциална.
Дори делата на милосърдие служат на Бога, защото разпознаваме Неговия Син в страдащите. Ако обаче не познаем Сина-Слово в съзерцанието, няма как да Го познаем в тях. Нашата естествена емпатия към чуждото страдание е добра подготовка за Евангелието, но не е Евангелието: в чуждото страдание проектирам своето. Емпатията към Исус е нужна, защото Той страда заради моите грехове. Тази свята емпатия е изкупителна и не е себецентрирана. Така истинското милосърдие започва от съзерцанието на Господ; лицето на страдащия в срещата с него ни връща към съзерцанието, защото в него виждаме отново Източника. По този начин самото действие става част от съзерцанието, защото произтича от него, запазва го и ни връща към него. Християнското съзерцание е творческо, защото „извира от любовта и се връща към любовта“ (Тома от Аквино). Ние сме добродетелни, не за да влезе в нас Исус, а защото Той е влязъл. Неговото влизане поражда покаянието и добродетелта, а не обратното. В Неговото слово, в Неговия поглед Марта и Мария се прегръщат.
Ангел Димитров е философ и преподавател по философия. Основните му интереси са в етиката, метафизиката и философията на религията. Вярва в Исус от Назарет и се опитва да Го разбере.
