Меню Затваряне

Следизборно: помогна ли на политиката “православният” език

Ренета Трифонова

Не, не помогна. “Православният език”, на който аз поне се наслушах в последно време, и с който злоупотребиха някои партии, спря да им върши работа в изборната нощ. ВМРО, НФСБ, Воля, КОД, Атака, не само не влязоха в парламента, но КОД и Атака не успяха да достигнат дори 1%, който да им гарантира държавна субсидия. Партията на Волен Сидеров, която излъчваше силни “православни” послания, едвам стигна 0.5% , а днес вече е в графа “други”. Изводът е, че стари партии, някои от които бяха в парламента отдавна, а други бяха в управлението на страната, са стопили изборната си мощ и имат отлив на гласоподаватели, на които явно “православната реторика” е омръзнала. В същото време партия ГЕРБ, въпреки грижите на премиера за преуспяването на църквите в България, не успя да увеличи особено изборния си резултат. Това би могло да означава, че:

  Българите изведнъж са осъзнали, че вече не са вече православни, въпреки високият процент, посочен в анкетите;

  Българите са осъзнали, че представителите на тези партии използват този “православен” език, за да спечелят техните гласове;

  Българите не разпознават този “език” като християнски и автентичен.

Каква би могла да бъде причината, все още не можем да знаем, но е факт, че партиите, които имаха в програмите си застъпена “християнска тематика”, особено такива като ВМРО и КОД, които при всяко пускане на телевизора още в началото започваха и завършваха с лепнатите два етикета против “джендърите” и “либерализма”, се оказа, че колкото по-силно и често използват тази реторика, толкова по-сигурно ще се стопяват техните избиратели. Особено учудващ е ниският изборен резултат на ВМРО при ясното предизборно послание на един от техните лидери към протестантските общности. Тук особено се открояват посланията на РОД (Родители, обединени за децата) на фона на протестите през изминалата 2019 година, засегнали и ромските общности в България (спомнете си протестите срещу Стратегията и случаите в ромските квартали в Ямбол и Сливен).

Важното, което може би трябва да разберат всички християни, e че дори такъв език и такива изразни средства да успеят да ги заблудят за известно време, това не може да продължи дълго. Тук важи принципът: може да лъжеш много хора за кратко или малко хора за дълго време, но не можеш винаги да лъжеш всички.

“Християнският” популизъм, засегнал особено Православието в частност и християнството изобщо в последните години, изразяващ се в най-различни реверанси към християните, може да бъде печеливша карта, ако политиците наистина решат да работят и взаимодействат с християнските общности в България и тези политики бъдат резултат от конкретни мерки и действия. Идеологическият и политически камшик обаче на такъв вид популизъм рано или късно дава своите горчиви и разочароващи плодове. Много бих искала и се надявам този популизъм най-сетне да спре, за да не бъде изкривяван образът на Православието и на самото християнство. От такова говорене губят не само партиите, стопявайки своите избиратели, но и християните, губи и църковната мисия.

Църквата има свой етос, свой живот и своя реалност, която е извън политическата и идеологическа реалност. И всеки опит да бъда вкарана в “политическата кошара” винаги ще завършва с неуспех. Всъщност… ако политиците искат следващия път да подобрят изборния си резултат, вместо да “помагат” на Църквата, да помогнат на избирателите си да слушат повече музика, различна от чалга. И не само за тях, но и за цялото ни общество това ще бъде голям успех.

Posted in Публицистика, Съвременност

Свързани публикации