Меню Затваряне

Тълкувание на Второ послание до Тимотей (2:1-10)

1. И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса,
и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат.
3. И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов.
4. Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника.
5. Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата.
6. Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.
7. Разбирай, какво говоря; Господ да ти даде да разбираш всичко.
8. Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие,
9. заради което аз страдам дори до окови, като злодеец, но словото Божие не се вързва.
10. Поради това всичко търпя заради избраните, та и те да получат спасение в Христа Иисуса с вечна слава.

„Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи“ – пише между другото св. ап. Павел във второто си послание до възлюбения свой ученик Тимотей, – „прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (2 Тим. 4, 6, 8, 9). А след това, като говори за своята тежка самота, която само Лука смекчавал, понеже другите ученици или го оставили заради малодушието си, или били разпратени от него с различни поръчения, св. ап. Павел продължава да пише на Тимотей: „Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата. () Кога дойдеш, донеси фелона, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите, особено кожените (2 Тим. 4, 11, 13). И още: „Първата моя защита никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Дано им се не вмени за грях! Но Господ застана пред мене и ме укрепи, та чрез мене да се утвърди благовестието, и да чуят всички езичници; и аз се избавих от устата на лъва (2 Тим. 4: 16-17). По такъв начин сам апостолът изяснява своите подбуди за написването на второто послание до Тимотей. Предчувствайки своята близка смърт, желанието му е било незабавно да извести за положението си своя любим ученик и да се види за последен път както с него, така и с другите най-добри и предани свои ученици, за да им даде предсмъртно наставление и завещание. Светият апостол, както се вижда, отчасти бил заставен да напише посланието и от нуждата да има при себе си някои вещи, оставени по пътя – вероятно с надежда за скорошно връщане, което по Божия воля не станало.

Време и място на написване на посланието

Времето  и мястото на написване на посланието може също по такъв начин да се определи по някои признаци в него. „И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога“ (2 Тим. 1:8), и още: „заради което аз страдам дори до оков, като злодеец, но словото Божие не се вързва“ (2 Тим. 2:9). И тъй, апостолът пише посланието си докато е окован. Че това били римските окови, се вижда от апостоловата похвала за Онисифор, който не само не се срамувал от Павловите окови, но и дошъл в Рим: „Господ да даде милост на дома на Онисифор, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми“ (2 Тим. 1:16).

Че това не са били първите окови на Павел в Рим, а вторите, се вижда и от това, че в първите окови положението му било твърде свободно, тъй като той безпрепятствено е могъл да проповядва евангелието и е съобщавал оттам успокоителни за себе си известия на малоазийските църкви (Деян. 28:30; Ефес. 6:19-30; Колос. 4:8); а от смъртна присъда не само, че не се опасявал, но наротив – бил уверен в скорошното си освобождение (Филип. 2:24) и искал дори да му приготвят жилище в Колос при Филимон (Филим. 22). Сегашното му положение било съвсем друго: той страдал като злодей (2 Тим. 3:9), неговата проповед срещала силна съпротива (4:17), той е изоставен от всички (4:16) и чувства предстоящата му в недалечно бъдеще насилствена смърт (4:6). Своето единствено утешение той намира вече в предстоящата му небесна награда (4:6-8, 18; 1:12). Заради всички тези съображения, както древните, така и новите тълкуватели считат второто послание до Тимотей за последно Павлово послание, написано от Рим малко преди смъртта му, през последните месеци на 66-та или в началото на 67-ма год. сл. Р. Хр.

Цел на написването

Викайки при себе си от Ефес своя любим ученик за последно виждане с него, св. ап. Павел не е бил обаче напълно увурен, че ще доживее до това свиждане, а знаел, в какви тежки обстоятелства и сред какви опасности Тимотей трябвало да пастирства в Ефес. Там се умножили хората, противящи се на евангелската истина, подобно на високомерните влъхви, които някога се противяли на Моисей: „и както Ианий и Иамарий се противиха на Моисея, така и тия се противят на истината, понеже са човеци с извратен ум, невежи във вярата “ (3:6), „които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли…към тях принадлежат и онидя, които се примъкват в къщите и прелъстяват женуря, претоварени с грехове и обзети от различни похоти“ (3:5-6).

Още по-големи затруднения предстояли на ефеския пастир в бъдеще. Св. апостол пророчески съзерцавал, че „лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани“ (2 Тим. 3:13), и че „ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат“ (2 Тим. 4: 3-4).

Вследствие на всичко това, приготвил се отначало да пише на Тимотей само по своите лични, така да се каже, подбуди, св. ап. Павел счел за нужно да прибави своето слово и за доброто пастирстване сред трудните за Тимотей обстоятелства; и понеже този предмет бил по-важен от всякакви лични съобръжения и подбуди, то естествено той и станал у апостола преобладаващ предмет на неговото послание. Забелязва се, че главната цел на цялото послание се състои в това, да въодушеви Тимотей към това, да не отслабва бодърстването в неговата пастирската дейност, към мъжествено пренасяне на всякакви скърби и беди за истината на Евангелието и към възможно ограждане на себе си и паството от ересите.

Главни предмети на съдържанието

Второто послание на св. ап. Павел до Тимотей било последно негово писмено произведение, като че ли предсмъртно завещание на баща към син. В него той икзаква желание да види Тимотей, дава наставления за запазване на вярата, предсказва появата на лъжеучители и увещава към борба с тях, а накрая като съобщава за своите обстоятелства, моли го да дойде при него.

Увещания към твърдо стоене във вярата (2 Тим. 2:1-10)

С увереност на труженик, завършващ своя труден подвиг с настойчивост на военачалник, който извежда на сражение своите войници, св. ап. Павел увещава Тимотей и сам твърдо да стои в благодатта и да си избира благонадеждни лица, които биха научили другите на вярата (1-2 стих). Моли го след това подобно на войниците да пренася всички страдания и да не се занимава с житейски работи, понеже такива занятия са несъвместими със задълженията на войника и го лишават от награда за неговите подвизи; но би било пък странно, ако трудещият се земеделец не бе се ползвал от плодовете на своя труд (3-6 стих). Към тези сравнения апостолът присъединява указание за това, че той е страдал за Иисуса Христа, понеже само страдайки с Него можем да станем участници на Неговото царство. Напротив, отричането от Него подбужда и Него да се отрече от нас (7-13 стих). Съветвайки да се избягват препирните, апостолът посочва, че пустословието е свойство на лъжеучителите и се разпространява като опасна болест. Така Именей и Филип, като остпъпили сами от вярата, проповядвайки, че възкресението вече е било, колебаят вярата и у другите (14-18 стих). Но те не ще поколебаят цялата Църква, понеже основанието Божие стои твърдо, а всички нейни учители и членове не са повече от съсъди, намиращи се в дома и ползващи се с по-голямо или по-малко внимание, според важността на своя материал (19-20 стих). В частност Тимотей да  избягва похотите, да държи вярата и да има мир с всички, да страни спорове и караници дори с противниците, действайки върху тях с дух на кротост (22-26).

Стих 2

И каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способнии други да научат.

Апостолът тук установява приемствеността на преданието и учението. Това, което Тимотей е чул от Павел, трябвало да бъде предадено на доверени лица, които от своя страна биха могли да станат учители на другите. Но при това апостолът снема от тези предания всички признаци на тайнственост: учението той предавал на Тимотей пред много свидетели, т.е. не тайно, и така също трябда да го предава и той.

Стих 3 и 4

И тъй, принасяй страданията като добър войн Иисус Христов.

Никой войн се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника.

Но как е възможно приемниците на св. Тимотей, съвременните семейни пастири на Църквата да не свързват себе си с дела и житейски покупки? Пълно отричане от житейските дела апостолът и не изисква от пастира на Църквата; защото сам той на друго място говори, че пастирът трябва между другото „да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност; защото който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия?“ (1 Тим. 3:4-5). Апостолсикте думи, както и основаните върху тях правила на поместните и вселенски събори (Ап. Правила 6, 29, 81; Халкид. Прав. 3 и пр.), забраняват само онова, според което домакинските и изобщо материалните грижи църковният пастир не бива да слага начело на всичко, и да не взема върху себе си такива длъжности и светски занимания, които биха могли да го отвличат от главната цел на неговото служение на Църквата и на нейния Глава Господ Иисус Христос.

Стих 5

Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата.

Трябва да се има предвид, че при апостол става дума за подвижничеството при състезанията на иподромите (срв. 1 Кор. 9:24-27). Мисълта на апостола е такава: както борецът на зрелищната арена само тогава получава (увенчава се с) награда, когато се състезава по всички правила на състезанието, когато той е почнал, продължил и завършил борбата съвършено така, както било това установено и предписано, така и църковният труженик за делото на своето благовестие и пастирство не може да разчита на получи достойна награда, когато с ревност и мъжество само захване своята „дейност, но когато ще продължава и ще я завърши по също такъв начин. Да се започне хубаво и свойствено дори на много хора, но хубавият край принадлежи на твърде малцина, а в християнския живот се взема предвид неговия край, а не началото. Лошо започнал св. ап. Павел, но имал добър край, похвално било началото у Иуда, но в края той бил осъден и загинал.

Стих 6

Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.

С тези думи апостолът също така иска да подбуди Тимотей към твърдост в изпълнението на неговите пастирски задължения, както с предвидените указания на войника и на бореца. Апостолът като че ли така говори: понеже само оня земеделец може да вкуси и вкусва от своите плодове, който предварително много се е потрудил, то и ти, Тимотее, отначало, потруди се, пострадай, потърпи, и веднага ще видиш от труда у своите пасоми, в тяхната просвета със знанието на истината, в процъфтяването сред тях на всяка добродетел, в осенението върху тях е благодатно освещение. Ще видиш такива плодове и ще вкусиш от тях утешение и духовна радост, които ще хранят душата ти по-сладко от меда. Само се труди.

Стих 9

Заради което аз страдам дори до окови, като злодеец, но словото Божие не се вързва.

В тези думи се съдържа утешение и увещание към Тимотей за проповядване на словото Божие, което може да бъде разпространявано дори в окови, независимо от всякакви пречки, тъй като словото Божие не може да бъде „вързано“.

Източник: „Изяснителен преглед на Апостолските послания и Апокалипсиса“, София, 1924 г., съставител Христо Попов.

Posted in Библеистика, Богословие, Новозаветна екзегетика