Щелян Димов
Той отново идва във витлеемските сърца на любимите му хора и моли за място, където да се роди, за да превърне сърцето ни в ясла и да влезе в живота ни.
Нашата земя днес се е превърнала в огромен „разбойнически вертеп“ – буквално и преносно – но всеки един от нас, ако е готов да отвори вътрешните си очи, ще види себе си пълен с рани, като тези на пътника, когото срещна добрият самарянин.
Той идва и търси място в сърцата ни, замръзнали от идолите, които държим здраво в сърцата си, и ги докосва, не за да се стопли, а за да ги стопли, да ги прегърне, точно както всяко бебе протяга малките си ръчички към онези, които се навеждат над него, за да го повдигнат. И както този, който се наведе, за да повдигне някого, винаги се издига и вижда света с други очи, така е и сега.
И когато ние, хората, се възнесем с Богомладенеца, прегърнали Го в изсъхналите си сърца, всеки един от нас, и всеки един дом, всяка малка или голяма общност, цялото творение ще е мирно, ще види „истинската светлина“, и ще е получило „небесен дух“. Тогава химнът на ангелите в святата нощ на Рождество Христово ще бъде химн на хвала и на нашето собствено спасение. Той идва! Славете Го! Той идва и копнее за нашата прегръдка. Той е наш, защото дойде за нас…
„Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат“ (Лк. 11:33).
Източник: списание „Ἡ Δράση μας“
Превод: Щелян Димов
