Ренета Трифонова
В православния свят пропагандата с църковни средства е най-страшното изкривяване на действителността, което отвлича ума от богословието, и сърцето – от молитвата и спасението. И в България това постоянно се напомня на православния читател. Българската секция на СПЖ не е активна от 30 септември – вероятно поради нашумялото разследване за БНТ на журналистката Мая Димитрова „На фокус: Руска религиозна мрежа за информационно влияние действа у нас“. Сайтът обаче си има заместител в България – фейсбук страницата „Христоносци“, която изобилства от пропагандни материали по различни теми, и дори когато фалшивата информация бъде опровергана (както беше опроверган случаят с архиеп. Елпидофор във връзка с посещението му на Света гора през 2024 г.), извинение или поправяне за допусната неточност или грешка и досега няма.
Дори повече – нападките продължават и срещу български духовници – преди няколко дни архим. Никанор беше принуден да излезе със съобщение на стената си заради измислена от СПЖ „новина“, въз основа на мнение на автор в български сайт, неподплатено с доказателства. А по същото време се разви и „фалшивката“ с Финландския архиепископ Илия, която той нарече „майсторски клас по дезинформация“.
Затова не е никак учудващо, че поредният пропаганден материал на СПЖ, публикуван на страницата „Христоносци“ е отново по повод на Вселелнската патриаршия. Става дума за общото отбелязване на 1700 години от Никейския събор в Изник, където се срещнаха Вселенския патриарх Вартоломей и папа Лъв XIV. Текстът обаче, който бе разпространен чрез СПЖ под гръмкото заглавие „Литургични и канонични нарушения по време на посещението на папата в Константинопол“ има много неточности и богословска прибързаност.
Ето най-елементарното и проверимото. Статията започва още отначало с твърдението, че „според 45-то Апостолско правило, патриарх Вартоломей не е трябвало да му позволява да прави това“ („Епископ, или презвитер, или дякон, който само се е молил с еретици, да бъде отлъчен. Но ако им позволи да правят нещо като служители на Църквата, да бъде низвергнат“).
Лесно се намират апостолските правила в интернет дори и често се цитират с повод и без повод. Само че къде мога да намеря източник, който да ми подскаже, че епископът на Рим е еретик? Това е поредната статия, в която чета цитиране на канони, но авторът не дава нито събор, нито правило, нито някаква бележка дори към църковно събитие, което да посочва кой римски папа е осъден за ерес и каква е ереста, която той изповядва. На съборите се осъждат определени погрешни учения и личности, които са ги изповядвали, но никога папският престол не е бил съборно осъждан за ерес, а Източната църква признава апостолското му приемство и днес. Фактът, че в Рим няма православен патриарх говори достатъчно1. Но широката читателска публика може да бъде манипулирана всякак.
Следващ абзац:
„Нещо повече, Папата ходеше с жезъл, какъвто само истински пастир на Христовата Църква може да използва в такива моменти, което отново повдига въпроса защо патриарх Вартоломей е допуснал всичко това да се случи?“
Твърдението, че папата се е движил във Фенер с жезъл, просто не отговаря на истината. Няма такъв видеоклип, който да показва това. Следва още по-сериозен проблем – отново внушението за ерес – че Римската църква е обявена за еретична. Но няма поместен или Вселенски събор, който да е отлъчил, низврегнал и аргосал Римската църква.
Историческата истина е по-неудобна, но по-важна за Църквата. Разривът между Изтока и Запада е сложен, многоетапен процес, който не се свежда до един канон. Говоренето за „отпадане в ерес“ като формула, равна по статут на арианството или монофизитството, е богословско опростяване, което повече вреди, отколкото защитава Православието. Православната църква живее с паметта за разкола, и всячески се опитва да се движи към диалог и единство.
Сериозно изкривяване има и по въпроса за евхаристийното общение с Руската православна църква. Изречението „Константинополската патриаршия не е в евхаристийно общение с Руската православна църква поради украинския разкол“ е невярно. Руската православна църква взе решение да не споменава на богослужение Вселенския патриарх Вартоломей още през септември 2018 г., преди да бъде даден Томос за автокефалия на ПЦУ. Прекъсването на евхаристийно общение (разкол) за РПЦ обаче се превръща в практика, което в текста на СПЖ не се споменава. През 2023 г. РПЦ прекъсна общение с новия предстоятел на Кипърската църква архиепископ Георги и с онези нейни йерарси, които „влязат в църковно общение“ с Православната църква на Украйна. Тя частично прекъсна общение с Александрийската патриаршия и Гръцката църква само по отношение на техните предстоятели и „епископите, които признават украинската автокефалия“2. През май 2024 г. прекъсна общение и с петима български архиереи, които съслужиха в Константинопол с архиереи от ПЦУ. А не се ли говореше в статията за разкол и ерес? Не беше ли разколът по-страшен от ерес по мнението на някои св. отци на Църквата?3
Не Константинополската патриаршия, а РПЦ-МП едностранно прекъсна общение4 с Вселенския патриарх и спря да поменава всички патриарси на Великия вход, като само споменава Всякое епископство православних. Това е факт, документиран и публично заявен. И въпреки това Вселенският патриарх и до днес споменава патриарх Кирил Московски в диптисите, което е силен еклесиологичен знак. Това показва, че Константинопол действа не с логиката на наказанието, а с логиката на търпението и надеждата за изцеление на разрива. Да се представя тази ситуация като „липса на общение от страна на Фенер“ е объркване на причината и следствието.
Що се отнася до литургичните аргументи, тук критичният текст смесва различни традиции и ги представя като универсален типик.
Твърдението, че Александрийският патриарх задължително е трябвало да помене патриарх Вартоломей при вземане на Потира на Великия вход, не принадлежи на византийската традиция. (На 27 декември Българският патриарх също не спомена на Великия вход Вселенския патриарх Вартоломей…).
В различните поместни църкви и обичаи редът на поменаването на Великия вход варира и не всяко различие е нарушение.
Същото важи и за реда на поменаване след претворяване на Даровете! Според Византийския чин предстоятелят споменава всички православни епископи, които правилно изповядват Словото на Истината. След това съслужащите архиереи заедно поменават предстоятеля (когато има гости от други поместни църкви, гостите споменават своя предстоятел; в случая епископите от Александрия споменаха Александрийския патриарх, епископите от Антиохия споменаха Антиохийския патриарх Йоан, а епископите от Йерусалимската патриаршия споменаха Йерусалимския патриарх Теофил), след това всички служещи заедно споменават Вселенския патриарх Вартоломей и накрая вече първият архидякон изрежда диптисите (така наречената „викличка“5).
В текста е засегнато и мнението на св. Паисий Светогорец. В подобни сайтове някак умело се пропускат едни мнения на светци, а се цитират други без контекст. Когато публикуват пропагандни материали против патриарх Вартоломей и Вселенската патриаршия, пропускат да си спомнят, че св. Паисий и св. Яков Цаликис са имали радостни предвъзвестявания, че митрополит Вартоломей ще стане патриарх, определяйки това като Божие благоволение, не коментират и уважителното отношение и целуванието между св. Паисий и патриарх Вартоломей по време на посещението на патриарха в Кутлумуш на Света гора6. Цитират обаче светеца само тогава, когато е изгодно за тях. Свети Паисий коментирал какъв е смисълът да се обединяваме с онези, които са в ерес, ако ние самите не сме в мир. Всъщност, кой е казал, че ще се обединяваме? Наясно ли са писачите на такива текстове колко сложни и многопластови богословски проблеми между двете църкви има за разрешаване, преди да говорим въобще за обединение? Или започнахме да пишем не с факти, а с впечатления като това:
„Целувката на патриарсите с папата в този момент създава впечатлението, че вече не съществуват догматични различия“.
Авторът дали е чел, че на 29 юни 1994 г. в базиликата „Свети Петър“ в присъствието на папа Йоан Павел II, патриарх Вартоломей ясно заяви:
„И все пак, трябва да сме наясно: Истинското единство не може да бъде изградено чрез компромиси или повърхностни приспособления; то изисква пълна богословска хармония [на гръцки: πλήρης θεολογικὴ ὁμοφροσύνη]. Раните на схизмата – изострени от историческите недоразумения, едностранните допълнения към свещения Символ на вярата [имплицитна препратка към Filioque] и различни разбирания за първенството – трябва да бъдат излекувани чрез честен диалог, основан на светоотеческия консенсус. Радваме се на напредъка на нашите комисии, които осветлиха споделената вяра в Троицата, тайнствата и домостроителството на спасението. Но нека не бързаме с преждевременно обединение. Никакво църковно общение не е възможно, докато тези богословски различия не бъдат разрешени по начин, верен на общото Предание на нераздел(е)ната Църква. Само тогава можем да празнуваме Евхаристията като едно Тяло, без страх от разделение.“7
И да е чел това авторът, няма полза да го цитира. Защото най-накрая трябва да се каже нещо и за самата логика на обвинението. В него Православието е сведено до система от забрани, а всяка форма на среща, символен жест или молитвено присъствие автоматично се тълкува като „признание“ и „предателство“. Това не е светоотечески подход. Отците различават догмат, канон и икономѝя. Те знаят, че Църквата свидетелства за истината не само чрез огради, но и чрез присъствие. Да стоиш до другия не означава да приемаш всичко негово. Да се молиш за него не означава да изповядваш неговата еклисиология. Ако беше така, нямаше да има нито мъченици, нито мисия, нито история на обръщане и покаяние.
Истинската опасност не е в това, че папата е присъствал във Фенер, а в това, че част от православните започват да мислят Църквата като идеологическа партия, която печели чрез скандали и губи чрез диалог.
Църквата е преживяла империи, разколи, ереси и унии. Тя няма да рухне от едно богослужение във Фенер. Но може да се нарани сериозно, ако заменим богословието с пропаганда и ревността с неточност. Наш дълг не е да измисляме нарушения, а да пазим истината. А истината, колкото и да е неудобна, винаги е по-силна от всяка сензационна статия.
Скоро доц. Венцислав Каравълчев, преподавател в Богословския факултет на СУ, публикува на своята страница един текст, чиито начален абзац е тъжно, но справедливо заключение за богословската и църковна неграмотност на нашите „фейсбук учители“:
„В църковната ни действителност отдавна се наблюдава едно тъжно, тревожно и пагубно явление: хора, току-що прекрачили прага на вярата, настояват не просто да бъдат чути, а да бъдат следвани. Въоръжени с безразборно прочетено от различни книги и най-вече „авторитетни“ мнения, ширещи се из виртуалното пространство, с характерния за неофитството ентусиазъм, който често далеч надминава разбирането им, те започват да налагат собствените си мнения като последна, автентична истина. Това не е плод на духовна зрялост, а на духовна неопитност, която лесно се превръща в агресивна самоувереност. Проблемът не е в желанието за участие, Църквата винаги е била освен всичко друго и място за търсещите. Проблемът е в претенцията за учителство без ученичество, в стремежа да се учат другите, преди да сме научили себе си. Така незнанието се маскира като ревност, а ревността – като „православна твърдост“. Резултатът е опустошителен: разделения, подозрения, абсурдни спорове, в които липсва всякакъв духовен опит, но има огромна амбиция“.
Мисля, че това е добър завършек за съвременните СПЖ-учители. До следващата амбициозна статия.
*Благодаря на уважаван от мен духовник, който ми помогна с литургичните особености в текста.
–––––––––––––––––––––––––––––––
- Много важен откъс по темата за Рим и Константинопол и защо ние нямаме православен патриарх в Рим, а признаваме апостолското приемство на римския епископ има в интервю на митр. Григорий Папатомас: „През 1054 г. няма схизма, а прекъсване на общението между Рим и Константинопол. Сега отиваме в периода, когато Римската патриаршия и Вселенската патриаршия прекъсват своето общение, неправилно известно като схизма. Това се случва през 1054 г. Подчертавам, за да стане ясно – няма схизма между Рим и Константинопол. Терминът „схизма“ съществува в западната църковна историография (Римокатолическата църква). С други думи, Рим е този, който характеризира прекъсване на общението като схизма. Но през 1054 г., няма схизма. Това е много важно да се каже, за да е ясно за всички. През 1054 г. има прекъсване на общението между две патриаршии – Рим и Константинопол. Прекъсването става заради определени несъгласия, но такива несъгласия е имало и преди, имало е и след това, има ги дори и днес. В този ред на мисли, във връзка със сегашната ситуация Руската църква едностранно прекъсна общението си с църквата-майка – Константинопол уж заради украинската автокефалия, с Александрийската патриаршия, с Кипърската църква и с Еладската църква. Руската църква прекъсва общението с тях, защото има несъгласие по този въпрос.
Точно тук трябва да се обяснят разликите между двете действия през 1054 г. и днес. През 1054 г. има взаимно прекъсване на общението между две патриаршии – Рим и Константинопол, което се задълбочава и се нарича схизма само в западната църковна литература. Това прекъсване има и последици. Преди обаче да кажем за последиците, трябва да обърнем внимание на нещо изключително важно. (…) В същото време останалите три патриаршии – Александрия, Антиохия и Йерусалим, както и автокефалната Кипърска църква продължават да споменават в своите диптиси както Рим, така и Константинопол. Това е едно добро послание към Рим и Константинопол…Много е важно да се каже, че през 1054 г. не е имало схизма. От гледна точка на Рим няма нахлуване, а има обявяване на схизма. След това, въз основа на тази „схизма“ Рим заявява тържествено, че отива на Изток да създава църкви, тъй като смята източните патриаршии и Кипърската църква за „схизматични“. Рим заявява на Изтока, че вече не може да бъде Църква, защото … изброявайки куп причини, за да създаде свои църкви в диоцезите на четирите патриаршии и Кипър. Това е въз основа на тяхната еклисиология. Това е много важно да се знае и да се прави разлика. (…) Сега се връщаме на 1054 година. Пак повтарям, че е погрешно да наричаме този период схизма. Ако това от наша гледна точка беше схизма, тогава трябваше да създадем православна Римска патриаршия. С други думи, папа и патриарх на Рим не съществуват за нас, нито Римокатолическа църква, нито Римска патриаршия. Никога Православната църква не си е помисляла да създаде православна Римска патриаршия. Дори сме свиквали събор по този казус, където да се заяви, че става въпрос за схизма“. Митр. Григорий (Папатомас): „Действията на РПЦ в Африка са схизма, а не нахлуване“ • Християнство.бг ↩︎ - В контекста на прекъсването на общение, добре е да се припомния, че като отмъщение за украинската автокефалия и поради лични икономически интереси, Руската църква направи „екзархия“ в Африка, което още повече утежни положението ѝ в православния свят и което канонистите тълкуват като схизма. Ето какво пише митр. Григорий Папатомас в същото интервю, посочено по-горе: „Относно антиканоничните действия на Руската църква в Африка е много погрешно да ги определяме като нахлуване. Тук не става въпрос за нахлуване. С решение на Синода на Руската църква от декември 2021 г. Александрийската патриаршия бе обявена като схизматична патриаршия, но и от същия момент – и като несъществуваща. Следователно тя вече е свободна земя за руснаците. С други думи, Руската църква отива в Африка и създава навсякъде руски храмове за „доброто“ на свещениците и вярващите, за да станат нейни членове… В момента се наблюдава еклисиологичното и канонично подхлъзване към пропастта на Руската църква. И тя трябва да бъде спасена от това падение, преди да стигнем до положението преди 1000 години с Римската патриаршия“. ↩︎
- В гръцкия сайт Ортодокс етос, в който често се пише за разкол и ерес, ето тук е посочено мнението на някои св. отци. https://www.orthodoxethos.com/post/pearls-from-the-pedalion-schism-is-worse-than-heresy ↩︎
- Изречението „Константинополската патриаршия не е в евхаристийно общение с Руската православна църква поради украинския разкол“ е невярно. Синодът на Руската православна църква взе решение да не споменава на богослужение Вселенския патриарх Вартоломей още през септември 2018 г., преди да бъде даден Томос за автокефалия на ПЦУ. Прекъсването на евхаристийно общение (разкол) за РПЦ обаче се превръща в практика, което в текста на СПЖ не се споменава. През 2023 г. РПЦ прекъсна общение с новия предстоятел на Кипърската църква архиепископ Георги и с онези нейни йерарси, които „влязат в църковно общение“ с Православната църква на Украйна. Тя частично прекъсна общение с Александрийската патриаршия и Гръцката църква само по отношение на техните предстоятели и „епископите, които признават украинската автокефалия“. Прекъсна общение и с петима български архиереи, които съслужиха в Константинопол с архиереи от ПЦУ. Макар да не е тук мястото за друг важен проблем, само ще споменем мимоходом – огромните проблеми, които РПЦ създаде с нахлуването си в каноничната територия на Александрийската патриаршия, което не кореспондира с никакъв каноничен ред и църковно предание. ↩︎
- „Викличка“ е църковен (литургичен) термин, използван главно в Православната църква, и означава устно възгласяване (обявяване) на името на църковен предстоятел по време на богослужение. Всъщност „викличката“ е публично споменаване на даден епископ, митрополит или патриарх от името на клира, обикновено от дякона или свещеника, като знак за църковно общение, канонично признаване и йерархична подчиненост и единство. ↩︎
- „Ти ще станеш Вселенски патриарх!“ • Християнство.бг ↩︎
- 1700 години от Никейския събор: Какво се случи и каква беше истерията около фалшивата „уния“? • Християнство.бг ↩︎
