Ренета Трифонова
„Използването на религията като инструмент за влияние и заплаха за сигурността на Литва и Европа в контекста на руската военна агресия“
(съкратена версия)
Част 1. Инструментализация на религията като предизвикателство за сигурността на Литва и Европа
1.1. Инструментализацията на религията и хибридни заплахи за демократичните общества
В продължение на векове религията е служила като една от най-мощните нравствени сили на човечеството, оформяйки представите за добро и зло, защитавайки достойнството на човешкия живот и призовавайки към милосърдие. Същевременно, поради високия си авторитет и влиянието си върху човешката съвест, религията винаги е била привлекателен инструмент за тоталитарните политически сили, стремящи се към власт, завоевателни войни и подчинение на народите.
Когато религиозна институция влезе в съюз с тоталитарно или авторитарно правителство, настъпва дълбока деформация на вярата и нейното инструментализиране:
Сакрализация на насилието: Езикът на молитвата и духовните символи се заменят с военна идеология, завоевателната война се обявява за „свещена“, а личната нравствена отговорност за военни престъпления се снема от отделния човек.
Глобалният опит на тоталитарното потисничество и екстремизма: През XX и XXI век този механизъм придобива особена сила. От една страна, радикални фундаменталистки ислямистки групировки систематично изопачават религиозни текстове, за да оправдават терор, етническо прочистване и масови убийства. От друга страна, тоталитарните и авторитарните режими или умишлено унищожават независимите религиозни общности като „неконтролируеми конкуренти“, или напълно монополизират религиозния живот, за да поддържат строг контрол над обществото.
Хибридни предизвикателства пред демократична Европа: В съвременния свят инструментализацията на вярата далеч надхвърля рамките на чисто богословските или вътрешноцърковните дискусии. За страните от Европейския съюз използването на религиозни институции от авторитарни режими представлява елемент на хибридната война и инструмент на меката сила. Под прикритието на „религиозна свобода“, благотворителност и защита на „традиционните ценности“ се създават скрити канали за дезинформация и пропаганда, разузнавателни мрежи и структури за политическо влияние, предназначени да подкопават стабилността на демократичните институции.
1.2. Руската православна църква като институционален компонент на военната машина на Кремъл
В контекста на руската агресия срещу Украйна и хибридния натиск върху Европа Руската православна църква (РПЦ), под ръководството на Московския патриарх Кирил (Гундяев), се е превърнала в основен идеологически рупор и институционализиран проводник на тоталитарната военна доктрина на Кремъл. Нейната идеологическа основа е квазирелигиозната и неоимперска доктрина за „руския свят“, която ръководството на РПЦ и свързаният с него Световен руски народен съвет (СРНС) разработват в продължение на десетилетия като заместител на комунистическата идеология и като богословско и идеологическо оправдание за агресивната война и експанзията на Русия в бившите територии на СССР и Руската империя.
Между 2005 и 2007 г., под егидата на Световния руски народен събор и с личното участие и подкрепа на Кирил Гундяев, тогавашен митрополит на Калининград, а днес Московски патриарх, е разработена програмата „Руска доктрина“. Тя обосновава необходимостта от възстановяването на Руската федерация като империя, завладяването на Украйна и предявяването на териториални претенции към балтийските държави. Сред ключовите цели на доктрината е използването на чуждестранни енории и структури на Руската православна църква за създаване на разклонена мрежа от „мирянски фронтове“ („православни мирянски фронтове“), предназначени да мобилизират вярващите и духовенството на Руската православна църква в чужбина и да ги интегрират в политическите и административните процеси на европейските държави в интерес на Кремъл, с цел да се улеснят последващата окупация и анексирането на бивши съветски и руски имперски територии от съвременната Руска федерация.
Официално провъзгласяване на „Свещена война“: На XXV Всемирен руски народен събор през март 2024 г., с прякото участие на Московския патриарх Кирил Гундяев и членове на Светия Синод на Руската православна църква, беше приет политически документ, с който военното нахлуване в Украйна официално беше обявено за „Свещена война“. Документът открито отрича правото на украинския и беларуския народ на собствена държавност и провъзгласява за цел пълното подчинение на Украйна.
Богословско оправдание на престъпленията и благославяне на оръжия: Ръководството на Руската православна църква участва активно във военно-идеологическата подготовка. То официално проповядва, че смъртта във войната срещу Украйна „отмива всички грехове“, благославя оръжия за масово унищожение, включително ядрения арсенал, и е въвело милитаристична „Молитва за Света Русия“, в която се отправя молитва за победата на руската армия. Според текста молитвата е задължителна за четене във всички църкви на Руската православна църква.
Пряко участие във военни действия и паравоенни структури: Повече от 2500 свещеници на Руската православна църква участват в подкрепата на руската агресия в Украйна. Руските православни енории набират средства за дронове, термовизионни камери и оборудване за електронна война, предназначено за фронта, докато руски паравоенни формирования се разполагат в църкви.
Разузнавателна и тайна дейност: Според данни, публикувани от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) през ноември 2025 г., от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна са образувани над 200 наказателни дела срещу представители на Украинската православна църква на Московската патриаршия (УПЦ МП), която поддържа църковни, канонични и административни връзки с Москва. Тези 208 случая включват 27 висши духовници. Според СБУ някои от разобличените духовници са изпълнявали задачи за руските разузнавателни служби, като са използвали религиозните общности за вербуване на агенти, оправдаване на руската агресия и разпространение на призиви за анексиране на Украйна.
Отделни духовници са участвали в събирането на координати и коригирането на руски удари. По-конкретно, през 2026 г. СБУ задържа духовник от Одеската епархия на Украинската православна църква на Московската патриаршия, заподозрян в насочването на две ракети „Искандер-М“ към Одеса. Преди това съдилищата са осъждали духовници за предаване на координати на украински позиции на руската страна и за коригиране на вражеския огън.
Унищожаване на свещени места и потискане на съвестта: От началото на пълномащабното нахлуване руските обстрели в Украйна са унищожили или повредили над 700 религиозни обекта, принадлежащи към различни вероизповедания. В окупираните територии духовници на Православната църква на Украйна, Украинската гръкокатолическа църква, протестантски общности и други религиозни деноминации биват отвличани, измъчвани и убивани. Междувременно в самата Русия свещениците, които се противопоставят на войната и призовават за мир, са подложени на репресии, лишаване от духовен сан или лишаване от свобода.
Конфесионална коалиция: Кремъл е интегрирал и други структури под свой контрол в системата за подкрепа на войната – от руски протестантски съюзи (РосхВЕ) до чеченски мюсюлмански активисти, които определят руското нахлуване в Украйна като „джихад“.
1.3. Европейската сигурност и външната мрежа на Руската православна църква
Анализът на външната дейност на Московската патриаршия показва, че тя отдавна е надхвърлила рамките на чисто религиозното служение и се е превърнала в обширна транснационална мрежа, действаща в контекста на хибридната война срещу Европа. В страните от Европейския съюз действат приблизително 700 енорийски и културни структури, свързани с Руската православна църква. Ако се вземат предвид руските културни центрове, неделните училища, благотворителните фондации и други институции, които често функционират в рамките на тези структури, общият брой на организациите, свързани с Руската православна църква в страните от Европейския съюз, надхвърля 1000. Общият им годишен бюджет възлиза на 60–95 милиона долара. Тези структури се финансират систематично както чрез руски държавни корпорации, така и чрез капитал, свързан със санкционирани олигарси, като служат за финансов и логистичен инструмент на влиянието на Кремъл в Европа.
Днес хибридното присъствие на Руската православна църква в страните от Европейския съюз се основава на два основни вектора на заплаха: политико-идеологически и военно-разузнавателен.
1.3.1. Политически и идеологически вектор и „мека сила“
Балтийските държави като приоритетна цел за Кремъл: Геополитическата стратегия на Москва продължава да разглежда балтийските държави – Литва, Латвия и Естония – като част от „постсъветската зона на влияние“ и ги определя като приоритет за руската експанзия. Чрез мрежата на Руската православна църква Кремъл се опитва да формира управляеми проруски общности, да ограничи европейската интеграция и евроатлантическите стремежи на региона и да проправи пътя за евентуална агресия.
Псевдорелигиозна реторика срещу демокрацията: Възползвайки се от лозунги за „защита на традиционните ценности“, Руската православна църква използва религиозната реторика като инструмент на руската имперска пропаганда. Тя насърчава враждебността към демократичните институции, Европейския съюз и НАТО, разпространява кремълски наративи и целенасочено допринася за разделението в европейските общества и за дискредитирането на основните принципи на свободата на съвестта.
Арсенал от инструменти за влияние: За да постигне политическите си цели, Руската православна църква е разгърнала цялостен набор от инструменти: чуждестранни енории, манастири и мисии; свързаните с тях руски културни центрове и благотворителни фондации; установяване на контрол над православните диаспори и вътрешно разселените лица; „културна дипломация“ и неделни училища; използване на контролирани медии; изграждане на съюзи с крайнодесни и ултраконсервативни политически кръгове в Европа.
Намеса в избирателните процеси: Пример за пряка политическа дестабилизация са изборите в Молдова през 2025 г., по време на които Кремъл активно използва църковната мрежа и свързаното с нея духовенство на Руската православна църква като пряк инструмент за електорална мобилизация, проруска агитация, контрол върху непрозрачните финансови потоци и дискредитиране на политиката на страната за европейска интеграция. Подобни техники за политическо разделение и подкрепа на проруски сили се прилагат и в други източноевропейски и балкански държави.
1.3.2. Военно-разузнавателен вектор и сигурност
Географското разположение на обектите на Руската православна църква в Европа разкрива, според анализа, ясен военно-стратегически модел. Според проучвания с използване на разузнаване от отворени източници (OSINT), енориите и комплексите на Руската православна църква в най-малко 11 европейски държави често са изграждани в близост до чувствителни обекти на НАТО, резервни летища, радарни станции, правителствени райони и стратегически транспортни възли.
Швеция (Вестерос): Църква на Руската православна църква е построена на стойност 2,5 милиона евро с финансиране от фондация, свързана с „Росатом“, само на 300 метра от резервно летище на НАТО и на 5 километра от атомна електроцентрала на Westinghouse. Шведската служба за сигурност SÄPO изрично е определила обекта като място за разузнавателни и хибридни операции, а ректорът на църквата е получил официално държавно отличие от руската Служба за външно разузнаване (СВР).
Естония (Нарва и военни полигони): Естонските разузнавателни служби са документирали преки логистични, военни и оперативни дейности на Руската православна църква в подкрепа на агресора. Игуменка на манастир в Нарва е набирала средства за руската армия и лично е доставяла логистична помощ на фронта. Освен това руски православен свещеник, който преди това е работил в отдела за взаимодействие с руските въоръжени сили на Московската патриаршия, е бил разкрит, докато тайно е заснемал със снимки и видео един от военните полигони в Естония.
Чехия (Карлови Вари): Църква на Руската православна църква в Карлови Вари е била използвана от оперативни служители на руското военно разузнаване (ГРУ) като убежище за тайни срещи, координиране на агенти и предаване на оперативни инструкции.
Финландия: Продължително време руската православна общност е действала в непосредствена близост до критична финландска военноморска инфраструктура. През 2022 г., след като правителството извършва оценка на риска за сигурността, дейността на съответната структура е официално прекратена, а съоръжението е затворено.
Норвегия (Вардьо): Опитът на Руската православна църква да построи параклис в близост до стратегическия радарен комплекс на НАТО във Вардьо е бил спрян от норвежкото правителство поради заплахата от електронно и визуално разузнаване.
България (София): В София двама представители на духовенството на Руската православна църква бяха официално експулсирани от страната заради доказана шпионска дейност в полза на руските разузнавателни служби.
Франция, Италия и други държави–членки на Европейския съюз: В Париж и Страсбург, във Франция, в Рим, в Италия, както и в други големи градове на държави–членки на Европейския съюз, в централните им части са изградени храмови комплекси на Руската православна църква върху терени, закупени от руските посолства. В тези комплекси се помещават руски религиозни и културни центрове, училища, фондации и други институции, както и дипломатически мисии на Руската федерация.
1.3.3. Оценка на разузнавателните служби: заключения на Литовската служба за държавна сигурност (VSD)
Тези заплахи са от критично значение за сигурността на целия европейски континент, включително за Република Литва и в частност за балтийските държави. На 5 март 2026 г. Департаментът за държавна сигурност на Литва (ДДС) отбеляза в своя доклад за оценка на заплахите за националната сигурност, че въпреки публичните изявления на ръководството на Вилнюско-Литовската епархия на Руската православна църква, осъждащи войната и изразяващи стремеж към независимост, тя продължава да бъде обикновена епархия на Руската православна църква, подчинена на Московската патриаршия. При настоящите обстоятелства това състояние на пряко подчинение на Москва се разглежда като заплаха за националната сигурност на страната.
Литовското разузнаване е стигнало до заключението, че публичните искания на епархията за получаване на статут на „частично самоуправление“ представляват тактическа мимикрия, предназначена да отклони обществената критика и да прикрие зависимостта ѝ от Московската патриаршия и Кремъл. Междувременно главата на Руската православна църква, Московският патриарх Кирил Гундяев, запазва пълен административен контрол над Вилнюско-Литовската епархия, което позволява на Москва да продължи да използва църковните структури в Литва като канал за разпространение на идеологията на „руския свят“ и за насърчаване на проруските влияния.
Част 2. Libertas Fidei: мисия и цели
2.1. Предпоставки за създаването на Центъра и настоящият контекст
Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. бележи повратна точка за цялата европейска система за сигурност, разкривайки дълбочината на хибридните заплахи, пред които са изправени демократичните държави. Една от най-слабо защитените, но и най-чувствителни области на хибриден натиск се оказа духовната сфера, в която религиозните институции систематично бяха трансформирани от авторитарния руски режим в инструменти за геополитическо влияние и пропаганда.
Тези трансформации са особено отчетливи в Балтийския регион. В Литва отговорът на завоевателната война на Русия се изразява в стремежа на антивоенно настроените православни вярващи и духовници да се дистанцират от милитаристичната идеология на Московската патриаршия и от съучастието си в престъпните дейности на ръководството на Руската православна църква, което по всякакъв начин подкрепя, насърчава и благославя руската военна агресия. Появата на канонична алтернатива — Екзархията на Вселенската патриаршия в Литва — се превърна във важна стъпка към възстановяването на духовната справедливост.
Същевременно този процес разкри дълбок институционален дисбаланс: новосъздадените общности се оказаха в неравностойно положение поради липсата на инфраструктура и ресурси, докато структурите на Руската православна църква запазват значителни материални ресурси, финансови възможности и канонично подчинение на Московската патриаршия, свързвана с Кремъл.
При тези условия литовското и европейското общество като цяло са изправени пред сериозен недостиг на професионални анализи, информационна хигиена и систематични познания за начините, по които религиозните структури се използват за разпространение на идеологията на „руския свят“, антидемократична пропаганда, събиране на разузнавателна информация и прикриване на дейността на руските специални служби.
В отговор на това предизвикателство във Вилнюс е основан Международният център за изследване на религиозната свобода Libertas Fidei. Центърът е създаден като независима международна платформа със седалище във Вилнюс, която съчетава академични изследвания, правен анализ, застъпничество за правата на човека и информационни дейности.
2.2. Нашата мисия и ключови области на дейност
Мисията на Международния център за изследване на религиозната свобода (Libertas Fidei) е да насърчава разбирането в европейските общества за заплахите, възникващи на пресечната точка между религията, политиката и сигурността. Центърът изследва използването на вярата като инструмент за пропаганда, натиск и оправдаване на войната, като същевременно защитава религиозната свобода, правата на човека и демократичните институции.
Основни области на дейност на Центъра:
Разработване на европейска експертна платформа: Обединяване на усилията на водещи учени, активисти за правата на човека, анализатори, журналисти и теолози от цял свят за систематично наблюдение, документиране и докладване на възникващите заплахи за религията и свободата на съвестта.
Аналитична и информационна работа: Осигуряване на експертна, правна, информационна и консултантска подкрепа. Предоставяне на обществото на професионален и обективен анализ, както и съдействие за разграничаването на духовния живот от инструментализирането на религията за политически цели.
Дейности в областта на правата на човека: Подкрепа за антивоенно настроени свещеници и религиозни дейци в Руската федерация и Беларус, независимо от тяхната конфесионална и религиозна принадлежност, които се противопоставят на войната на Русия срещу Украйна, както и на инструментализирането на религията и използването ѝ за политически и военни цели.
Образователна и международна дейност: Провеждане на международни конференции, кръгли маси и публични събития; подготовка и публикуване на научни изследвания, аналитични материали и практически препоръки; представяне на резултатите от работата на Центъра пред европейските институции, експертната общност и обществеността.
Нашата фундаментална позиция: Център „Либертас Фидей“ по принцип не участва в конфесионални борби, не се противопоставя на религията или на отделните вероизповедания като такива и не ограничава свободата на съвестта. Напротив, ние сме дълбоко убедени, че истинската вяра е пространство на лична свобода, морал и човешко достойнство. Нашата работа е насочена към защитата на религиозната свобода не от Църквата или вярващите, а от инструментализирането на вярата — от нейното подчиняване на тоталитарни режими, от заместването на духовните ценности с имперска идеология и от превръщането на религиозните институции в оръжия на пропагандата, агресията и разделението между европейските народи.
2.3. Реализирани проекти и инициативи
Сред дейностите, реализирани от Център „Либертас Фидей“, са стартирането на информационно-аналитичния портал https://libertasfidei.org, провеждането под патронажа на председателя на Сейма на Република Литва на международната научна конференция „Константинопол и Москва: трансформации на църковната принадлежност и влияние на имперската политика“ (Вилнюс, февруари 2026 г.), разработването и представянето на документалната фотоизложба „Религия и война“ (февруари и юни 2026 г.), организирането на дискусионни панели, лекции и кръгли маси, посветени на проблемите на инструментализирането на религията и използването на вярата във войната на Русия срещу Украйна, както и други инициативи.
Управление:
Витаутас Бруверис – медиен експерт, журналист и политолог; председател на Управителния съвет на Центъра за изследване на религиозната свобода „Libertas Fidei“; председател на Изследователския център за авторитаризъм; политически коментатор на Lietuvos rytas и бивш директор на информационната агенция „Elta“.
Дод. д-р Сергий Шумило – изпълнителен директор на Центъра за изследване на религиозната свобода „Либертас Фидей“; старши научен сътрудник във Вилнюския университет; почетен научен сътрудник в Университета в Ексетър, Великобритания; член на Експертния съвет към ДЕСС, директор на Международния институт за атонско наследство, украински историк, богослов и религиовед.
2.4. Контакти
Международният център за изследване на религиозната свобода Libertas Fidei е отворен за сътрудничество и партньорство.
