Ренета Трифонова
На 13 септември 2025 г. Йерусалимският патриарх Теофил III бе приет в Истанбул от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, съобщи пресслужбата на Йерусалимската патриаршия. Срещата подчерта историческите и духовни връзки между Светата земя и Турция, но се състоя по време на отсъствието на Вселенския патриарх Вартоломей, който е на апостолско посещение в САЩ. Обичайно всички официални контакти на патриарси в Турция преминават през Фенер. Вероятно е имало някакво предварително съгласуване, но отсъствието на патриарх Вартоломей от Истанбул се знаеше отдавна и беше обявено публично.
По време на визитата патриарх Теофил припомни трайното наследство на Пакта на Омар, сключен през VII век, с който бяха положени основите за закрилата на християнските светини и институции в региона. Това, обогатено по-късно от османските уредби, прераства в действащото и до днес Статукво, което запазва многорелигиозния характер на Йерусалим и съжителството на различните му общности. Патриархът подчерта, че църковното и културното наследство трябва да се пази като живо свидетелство на вярата и историята и изрази благодарност за признанието на тази значимост от страна на президента Ердоган.
Посещението на патриарх Теофил в Истаснбул обаче носи потенциал за три конфликта едновременно: каноничен, вътрешноцърковен и международен.
Юрисдикционно нарушение – Йерусалимският патриарх формално не може да действа на територията под чужда църковна юрисдикция (Вселенската патриаршия) без нейното съгласие. Това е класически принцип на православното канонично право – всеки епископ има власт само в своята митрополия. В православието всяка автокефална или поместна църква има строго определена юрисдикция. Йерусалимската патриаршия има своята сфера на действие в Йерусалим, Палестина и Йордания, докато Вселенската патриаршия е канонически призната на територията на Турция и местата по света, където тя има древни катедри – митрополии, архиепископии и църкви. Влизането на Йерусалимския патриарх на територията на Вселенската патриаршия и провеждането на политически разговори без покана от Вселенския патриарх представлява канонично нарушение.
Дипломатически и канонически конфликт – преговори с турската държавна власт относно християнските права и места на нейна територия могат да се тълкуват като опит да се заобиколи авторитета на Вселенската патриаршия, която е канонически признатата структура за православието в Турция. Това е сериозен въпрос в църковната дипломация. Обикновено при посещение на Истанбул всички православни предстоятели се срещат с Вселенския патриарх, което символизира единство и уважение към каноничния ред. Отсъствието на такава среща поражда слухове и критики за вътрешноправославен конфликт, особено във връзка с геополитическите въпроси като Украйна и отношенията с Москва.
Политическо напрежение с Израел – Срещата с турския президент Ердоган има потенциално политическо измерение, защото се обсъждат въпроси за правата на християнските общности в Йерусалим. Пренебрегването на съвременните израелски власти може да се тълкува като непризнаване на Израел. Това е особено чувствителен въпрос за Йерусалимската патриаршия, която трябва да поддържа отношения с израелското правителство за защита на своите институции и имоти.
Връщането към „Омаровото споразумение“ и акцентът върху османските права може да се възприеме като намаляване на легитимността на съвременната израелска държава и нарушаване на официалните дипломатически отношения, които Йерусалимската патриаршия има с Израел. Споразумението на халиф Омар (VII век) гарантира защита на християнските места в Йерусалим, но връщането към този документ днес може да бъде възприето като възраждане на османски или предмодерни привилегии, което има дълбоки дипломатически и символични последици.
Йерусалимският патриарх и Московската патриаршия
Прави впечатление обаче, че тази визита на патриарх Теофил се случва около избора на нов игумен на Синайската св. обител. Сагата със Синайския манастир „Св. Екатерина“ предоставя допълнителен контекст за действията на патриарх Теофил. След решението на Апелативния съд на Исмаилия (Египет) от 28 май 2025 г., което застраши вековния статут на манастира, възникна вътрешна криза относно наследяването на архиепископ Дамян.
В свое изявление бившият игумен на манастира подчерта, че кризата е подпомогната от външни фактори, включително намеса от страна на Московската патриаршия и Йерусалимската патриаршия, която следва нейната политическа линия. Архиепископ Дамян остро разкритикува действията на Теофил III, обвинявайки го, че третира манастира като зависим от Йерусалим, нарушава каноничния ред и задълбочава разделението в братството. В същото време подчерта ролята на Гърция като основен защитник на манастира и православното наследство в Близкия изток.
Ситуацията, в която попадна патриарх Теофил показва колко е деликатен балансът между традиция, канон, дипломатическа стратегия и защитата на православното наследство в Близкия изток. Във всеки случай начинът му на действие външно и пред вярващите може да изглежда като укрепване на позициите на Йерусалимската патриаршия, но реално увеличава риска от дипломатически, вътрешноцърковни и международни конфликти и подкопава сътрудничеството между православните поместни църкви в момент на продължаващите с пълна сила войни в Украйна и Газа.
––––––––––––––
