Християнство.бг
Протест в подкрепа на архим. Никанор се проведе на 31 юли пред сградата на Софийската митрополия на ул. „Цар Калоян“ №7 в София. На него се събраха хора, които изразиха несъгласието си с предприетите през последните дни действия срещу игумена на Църногорския манастир.
Повод за проявата стана връчването на ревизионен протокол на архим. Никанор от страна на Софийската митрополия. Ден по-рано в социалните мрежи започнаха да се разпространяват твърдения, че при извършената ревизия са констатирани неотчетени средства в размер на близо един милион евро, свързани с благоустрояването на манастира. Архим. Никанор категорично отхвърли тези твърдения с думите: „Няма как да има неотчетени, след като няма документ за получени пари.“
Малко преди началото на протеста архим. Никанор публикува позиция в социалните мрежи, с която отговори на разпространяваните през последните дни твърдения за финансови нарушения.
В публикацията си той заявява, че към него „Българската православна църква няма никакви претенции“, като уточнява, че единствено Светият Синод може да говори от името на Църквата. Архим. Никанор категорично отрича да съществуват документи, удостоверяващи получаването от него на близо 1 млн. евро като игумен на Църногорския манастир, и определя тези твърдения като „фантазия“. Той оспорва и разпространяваните твърдения за т.нар. „ревизионен акт“, като подчертава, че ще му бъде връчен ревизионен доклад, който няма правната сила на публичен документ. В подкрепа на това твърдение той публикува и съдебно определение на Софийския окръжен съд по предходно дело.
След срещата в митрополията духовникът съобщи, че е отказал да подпише ревизионния протокол, тъй като не е съгласен с направените в него констатации и ще ги оспори по установения ред.
По време на протеста участници залепиха на входната врата на Софийската митрополия надпис: „Извинете ни, извършва се дерусификация!“. В района имаше засилено полицейско присъствие.
Според участници в протеста предприетите срещу архим. Никанор действия са свързани с неговата открита подкрепа за Православната църква на Украйна и критиките му срещу засилващото се, според него, руско влияние в Българската православна църква.
Само преди дни архим. Никанор призова патриарх Даниил да се оттегли от патриаршеския престол, като заяви, че с действията си създава предпоставки за нов разкол в православния свят. В отговор патриархът, в качеството си на Софийски митрополит, му наложи каноничното наказание „аргос“ (след молба на миряни, входирана в митрополията) с което за срок от 15 дни му беше забранено да извършва свещенослужение. Срещу него беше образувано и църковно-наказателно производство.
В публичното пространство бяха отправени и манипулиращи твърдения относно намеренията на архим. Никанор за бъдещето на Българската православна църква. В предаването „Денят започва“ по БНТ иконом Владимир Дойчев заяви, че според него архим. Никанор има намерение да създаде нова т.нар. „демократична църква“. Подобно твърдение беше отхвърлено от архим. Никанор, който заяви, че позициите му са свързани с конкретни канонични и църковно-управленски въпроси, а не с намерение за създаване на нова църковна структура или разделение в Българската православна църква.
Декларация на Светия Синод по време на протеста
Докато протестът пред Софийската митрополия продължаваше, на сайта на Българската патриаршия беше публикувана Позиция, в която се порицават публичните изявления на архим. Никанор.
В текста се заявява, че Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия се разграничава от, според текста, клеветническите твърдения на архим. Никанор, насочени срещу Българската православна църква и срещу институцията и личността на българския патриарх. Припомня се, че духовникът се намира под каноничното наказание „аргос“, а неговите публични изявления са определени като недопустими и съблазняващи вярващите.
В позицията се посочва още, че Църквата не бива да бъде използвана за политически цели, нито архим. Никанор да представя себе си като политическа жертва. Подчертава се, че всяко действие, което застрашава единството на Българската православна църква или подстрекава към разкол, е недопустимо според нейния Устав и светите канони. Отправен е и призив към духовенството и православните християни да не се поддават на действия, пораждащи вражда и разделение.
Прави впечатление, че позицията беше публикувана в период, когато Светият Синод е в лятна ваканция и не заседава в пълен състав. Липсва информация за проведено заседание, гласуване и решение. По информация на източници на медията ни не всички митрополити са подкрепили публикуването на подобен текст. До момента не е оповестено по какъв ред декларацията е била съгласувана и одобрена.
Подобни различия в позициите се проявиха и при публикуваната преди дни декларация на свещеници от Софийска епархия в подкрепа на патриарх Даниил. Според наши източници, част от присъствалите духовници са отказали да подпишат документа.
В основата на спора остава въпросът за свободното преминаване на клириците между епархиите
Именно около отказа архим. Никанор да бъде освободен от Софийска епархия възникна конфликтът между него и патриарх Даниил. В последвалите публични спорове, декларации и взаимни обвинения този аспект на случая остана на заден план. Въпросът обаче повдига по-широка дискусия за мястото на клириците в църковната структура, за прилагането на съществуващите правила и за отношенията между отделните епархии. Очаква се този аспект на казуса да бъде предмет на последващи канонични и правни обсъждания.
Коментар на редакцията
Случаят с архим. Никанор отдавна престана да бъде спор между един духовник и неговия митрополит. Той се превърна в спор за начина, по който в Българската православна църква се упражнява властта.
Недоумение буди фактът, че въпросът за преместването на един клирик от една епархия в друга – след изразено съгласие от приемащия митрополит и решение на Епархийски съвет – прерасна в поредица от дисциплинарни действия, публични декларации и разделение в самата Църква. Тази тема можеше отдавна да бъде забравена, а разделението в обществото ни да не придобие такива размери и в Църквата.
В този процес остана почти незабелязан най-важният въпрос: има ли един клирик право свободно да премине в друга епархия или може да бъде задържан против волята си? Това не е само каноничен казус. Той засяга и принципи, свързани с правата на личността, свободата на придвижване и съответствието с българското и европейското право, поради което едва ли спорът ще приключи с публикуването на декларации. Подобни ситуации не са непознати за Българската православна църква и през годините след 1989 г. редица свещеници са се оказвали в подобни конфликти, при които последиците не са засягали само тях самите, но и техните семейства.
Същевременно информацията, че не всички митрополити са подкрепили публикуването на синодалната позиция, както и че част от свещениците са отказали да подпишат декларацията в подкрепа на патриарх Даниил, показва, че в Църквата съществуват различни мнения. Именно затова публичният разговор следва да се води спокойно, открито и с уважение към различната позиция.
В последните дни в социалните мрежи се появиха множество публикации с надпис „Достоен“ в подкрепа на патриарх Даниил. За православните християни патриаршеското достойнство не подлежи на съмнение. Но когато един църковен спор започне да се решава чрез демонстрация на институционална сила, вместо чрез убедителността на аргументите, това е знак, че проблемът е по-дълбок от конкретния конфликт. Истинският духовен авторитет не се измерва с декларации. Той се изгражда чрез служение и се разпознава в любовта и доверието на християните към техния пастир.
