
Всяка година за скръбния ден 1 февруари публикувах един и същи текст, не защото не можех да напиша друг, а защото нищо не се беше променило и той оставаше винаги актуален:
„Не в силата е Бог, а в правдата“ или за избитите духовници по времето на комунизма • Християнство.бг
Направихме в Християнство.бг дори рубрика за убитите свещеници през комунизма и публикувахме историите за тяхното мъченичество.
Мъченици и изповедници през атеистичния режим Архиви • Християнство.бг
Днес обаче ще напиша друг, защото има промяна. Но не към по-добро, а към по-лошо. Комунизмът не си отиде, той мимикрира. Врагът на човешкия род, Великият богоборец и инквизитор облече православна одежда и продължава да върши злодеянията си срещу човека, а към сърпа и чука, вместо петолъчката добави кръст. И тази подмяна се задава отдавна, но стана видна за всички чрез „свещената война“.
За тази мерзост на запустението най-добре говори преп. Мария Парижка, позната у нас с книгите си като Мария Скобцова, за която наскоро разбрахме, че има дори украински корени.
Забравените украински корени на преп. Мария Пиленко-Скобцова • Християнство.бг
„Ако в Църквата, дарена от съветската власт с търпимост и признание, дойдат нови кадри, възпитани от тази власт, те ще донесат тъкмо тази психология. Какво означава това? Това означава, че в началото те, като жадни и възприемчиви слушатели, ще изследват различните гледни точки, проблеми, ще посещават богослуженията и т.н. Но в един момент ще се усетят като истински църковни хора, и с пълната си неподготвеност за антиномично мислене, ще кажат: по този и този въпрос има няколко мнения – кое е вярното? А ако тъкмо това мнение е вярното, останалите подлежат на изтребване като лъжливи. В началото ще запитат Църквата, пренасяйки лесно върху нея онзи признак на незаблудимостта, с който те са свикнали.
Но много скоро ще започнат да говорят от името на Църквата, въплъщавайки този признак в самите себе си. Ако в рамките на разтегливото и неопределено марксистко светоусещане те горят от страст за преследване на еретици и унищожаване на противници, то в областта на православното вероучение те ще бъдат още по-големи изтребители на ересите и пазители на ортодоксията. Шаржирайки, можем да кажем, че за неправилно прекръстване те ще налагат глоба, а за отказ от изповед ще пращат в Соловки. Свободната мисъл ще се наказва със смърт. Тук не трябва да имаме никакви илюзии – в случай, че Църквата бъде призната и добие външен успех в Русия, тя няма да може да разчита на никакви други кадри освен на тези, които са възпитани в некритичния, догматичен дух на авторитета. А това означава, че свободата ще замре за дълги години. Това означава нови Соловки, нови затвори и лагери за всички, които бранят свободата в Църквата. Това означава нови гонения и нови мъченици и изповедници. (…)
А нашият път, нашето призвание, подвиг и кръст е да принесем свободната Христова истина през всички изпитания“.
Преп. Мария Скобцова предвидя времето на съвременните „пазители на ортодоксията“ • Християнство.бг
Да, комунизмът надигна глава в православна одежда и като новият Велик инквизитор казва на Христос:
„…Ти отхвърли едничкия път, по който можеха да се направят хората щастливи, но за щастие, като си отиваше, предаде делото Си на нас. Ти обеща, Ти утвърди със словото Си, Ти ни даде правото да свързваме и да развързваме и, разбира се, през ум не може да Ти минава да ни отнемеш това право сега. Защо тогава си дошъл да ни пречиш?“
Този Велик инквизитор днес в православни одежди благославя оръжия, низвергва свещеници, които имат съвест, преследва и затваря християни, които не са съгласни с него. Затворите на североизток са пълни със затворници – свещеници, богослови, миряни – които слушат съвестта си. „Защото кой да завладее хората, ако не онези, които са завладели съвестта им и в чиито ръце са хлябовете им?“ – пита инквизиторът.
Всички християни знаят, че съвестта е Божия проява, глас Божи у човека. И затова е толкова силна съпротивата срещу човешката съвест днес. Богоборецът интуитивно усеща, че тя е неговият основен враг и изобличител.
Христос обаче ни обеща, че портите адови няма да надделеят. Независимо как мутира и мимикрира злото, то е безсилно пред Христовия мир, радост, милост, крайно смирение и любов. И независимо дали ще има справедливост на земята, на небето ще има покой, вечен живот и радост. За тези, които са послушали съвестта си.