Християнство.бг
На 10 март 2026 г. се навършват 83 години от спасяването на българските евреи – едно от най-значимите и запомнящи се събития в българската история на ХХ век. През 1943 г., в разгара на Втората световна война, българското общество, духовенство и държавно ръководство успяват да предотвратят депортацията на близо 50 000 български евреи от старите предели на страната към нацистките лагери на смъртта.
Това е момент, в който различни хора – духовници, политици, общественици и обикновени граждани – застават срещу логиката на войната и омразата. Сред най-ярките личности в тази историческа мисия са Българският патриарх Кирил и българският монарх Цар Борис III.
През 1943 г., когато започва подготовката за депортиране на евреи от България, Пловдивският митрополит Кирил застава открито срещу тази политика. Според историческите свидетелства той отива лично при събраните за депортация евреи в Пловдив и заявява, че ако бъдат изпратени към лагерите на смъртта, ще тръгне заедно с тях. Неговата решителност се превръща в символ на нравствената съпротива на Българската православна църква срещу изтребването на евреи от нацистите.
Паралелно с това в София политици и общественици оказват силен натиск върху властта. Сред тях е и Димитър Пешев, който организира депутатски протест срещу депортацията. Ключово значение за развоя на събитията има и позицията на Цар Борис III. Въпреки силния натиск от страна на нацистка Германия, българският монарх не допуска депортацията на евреите от старите предели на България. Съчетанието от обществен натиск, църковна позиция и политическо решение води до спасяването на десетки хиляди човешки животи.
Екзарх Стефан I оказва силна подкрепа на митрополит Кирил като духовен глава на Българската православна църква и упражнява натиск на високо ниво срещу депортациите.
В протестната позиция срещу депортирането на евреите участва още Петко Енев – адвокат и обществен деец, който активно съдейства на митрополит Кирил и оказва натиск върху местната администрация да не допуска депортацията.
Множество пловдивчани, адвокати, лекари и общественици се обявяват против действията на властта и подкрепят митрополита, създавайки силен натиск, който принуждава властите да отложат, а впоследствие и да отменят депортацията на 612-те евреи от Пловдив.
След политическите промени и Деветосептемврийският преврат митрополит Кирил е арестуван с обвинения, че е „фашист“. В негова защита обаче се изправят именно евреите от Пловдив – хората, чиито живот той е защитавал. Благодарение на тяхната подкрепа духовникът е освободен.
По-късно, вече като патриарх, той посещава Йерусалим. Там български евреи го посрещат със сълзи на благодарност за спасението им. Неговият отговор остава като пример за скромност и дълбоко чувство за дълг: „Изпълненият дълг не е заслуга.“
Историята на 1943 г. обаче има и трагична страна. Докато евреите от старите български земи са спасени, около 11 000 души от Беломорска Тракия и Вардарска Македония са депортирани към нацисткия лагер Треблинка, откъдето почти никой не се завръща. Затова 10 март е едновременно ден на благодарност и ден на памет.
След войната съдбата на България навлиза в друга епоха. Църквата, както и всички обществени институции, се оказва под строгия контрол на комунистическата държава. Именно тогава започва и сложният въпрос за отношенията между духовенството и Държавна сигурност. Отварянето на архивите след 1989 г. показва, че много духовници са били наблюдавани или използвани като източници на информация. Името на патриарх Кирил също се появява в част от тези документи – тема, която и днес предизвиква исторически и обществени спорове.
Паметта за ролята на патриарх Кирил има и своето материално измерение. В Пловдив – градът, където през март 1943 г. той се изправя в защита на местните евреи – е издигнат негов паметник, посветен на тази историческа постъпка. Бюстът, дело на скулптора Николай Савов, е поставен по инициатива на Пловдивската митрополия и е открит през 2011 г. Монументът е символ на събитие, което ще се помни от поколенията – историческия момент, когато пловдивският митрополит заявява, че ако евреите бъдат отведени към лагерите на смъртта, той ще тръгне заедно с тях. Паметникът е символ на гражданската смелост и на нравствената позиция на Българската православна църква в един от най-драматичните моменти на войната. Всяка година около 10 март – деня на спасяването на българските евреи – именно там се провеждат възпоменателни церемонии в памет на събитията от 1943 г.
Днес, повече от осем десетилетия по-късно, България продължава да пази паметта за хората, които в тежък исторически момент са избрали страната на човечността. През 2024 г. Столичният общински съвет именува улици в столичния район „Люлин-1“. Улица „Български праведници“ символично свързва техните имена, както и улиците с имената на патриарх Кирил и Видинския митрополит Неофит – също участник в усилията за защита на евреите. Неговото име често остава в сянката на по-известните фигури от онова време, но приносът му е част от общите усилия на духовенството, което в критичния момент избира да защити човешкия живот и достойнство.
На тази дата си даваме и равносметка за ролята на българските духовници в тежки, размирни и сложни времена – за проявата на съвест, морал, смелост и човечност.
Още за патриарх Кирил виж изследването на проф. Дилян Николчев в сп. „Християнство и култура“, брой 5 (92), 2014 г. „Патриарх Кирил в плановете на Държавна сигурност (хипотези в документи)“.
Текст: Ренета Трифонова, Виктор Калицов
