Ренета Трифонова
На 14 октомври във Вилнюс, в литовската информационна агенция ELTA, беше представено международно изследване за ролята на Руската православна църква в разпространението на руското влияние в Европа. Събитието отбеляза и откриването на Международния център за изследване на религиозната свобода „Libertas Fidei“, чийто изпълнителен директор е доц. д-р Сергий Шумило – църковен историк, изследовател, сътрудник и автор в „Християнство.бг“. Пресконференцията постави въпроси за отношенията между религията, политическото влияние и националната сигурност, както и за необходимостта от защита на религиозната свобода в условията на нарастващо геополитическо напрежение.
В преконференцията участваха бившият министър-председател на Литва Ингрида Шимоните, журналистът и политически коментатор Витаутас Бруверис и църковният историк и изследовател на религиите д-р Сергий Шумило, изпълнителен директор на новия център. Основното послание на участниците беше, че религиозните институции не бива да се разглеждат единствено като част от духовния и обществения живот, когато съществуват основания да се проверява дали определени структури се използват за политически цели на чужда държава.
Религиозните институции между духовната мисия и политическото влияние
В центъра на представеното изследване е въпросът доколко религиозни институции могат да бъдат използвани за прокарване на политически интереси и за оказване на влияние извън границите на държавата, с която са свързани. Авторите разглеждат дейността на Руската православна църква (РПЦ) в контекста на руската военна агресия срещу Украйна и на опасенията за сигурността на Литва и останалите европейски държави.
Според изследването религиозните общности, културните центрове, образователните структури и благотворителните организации могат да се превърнат в канали за политическо въздействие, особено когато поддържат тесни институционални и финансови връзки с държавни структури. Авторите поставят акцент върху използването на понятия като „традиционни ценности“, „руски свят“ и защита на православието в реторика, която според тях обслужва геополитическите цели на Кремъл.
Този проблем не е сведен единствено до пропагандата. В доклада се разглеждат и предполагаеми организационни, финансови и разузнавателни връзки, които според авторите изискват внимание от страна на европейските институции и службите за сигурност.
Важно е обаче да се прави разграничение между документирани институционални отношения, публични политически позиции и конкретни обвинения за разузнавателна дейност. Самото наличие на религиозна организация с връзки към Русия не доказва, че тя участва в незаконна дейност. Подобни заключения изискват проверими доказателства за действията на конкретни лица и структури.
„Руският свят“ и оправдаването на войната
Значителна част от изследването е посветена на идеологията на „руския свят“ и на начина, по който ръководството на РПЦ представя войната срещу Украйна. Според авторите църковни и религиозно-политически послания са използвани за легитимиране на руската военна агресия, за отричане на украинската национална идентичност и за представяне на конфликта като борба с духовно и цивилизационно значение.
Особено внимание е отделено на Всемирния руски народен събор като организация, тясно свързана с патриарх Кирил и с идеологическите послания на руското църковно ръководство. В представения материал се цитира документ, приет през март 2024 г., в който войната срещу Украйна е описана като „свещена война“. Авторите разглеждат подобна формулировка като показателен пример за сакрализиране на военните действия и за използване на религиозен език в подкрепа на държавна политика.
Тук се открива едно от най-съществените противоречия, поставени от изследването: как институция, призвана да проповядва Евангелието, помирението и ценността на човешкия живот, може да участва в идеологическото оправдаване на война.
Този въпрос има значение не само за политиката и сигурността, но и за самото християнско свидетелство. Когато войната се представя като свещена, а загиването на бойното поле се превръща в средство за религиозно оправдание, възниква риск духовният авторитет да бъде подчинен на националистически и имперски цели. В такава ситуация критиката не е насочена срещу православната вяра като такава, а срещу конкретни богословски и институционални практики, които могат да бъдат използвани за оправдаване на насилие.
Мрежата на РПЦ в Европа: мащаб и въпроси за сигурността
Според данните, представени от „Libertas Fidei“, в Европейския съюз действат приблизително 670–700 енории, свързани с Московската патриаршия. Когато към тях бъдат прибавени училища, културни центрове, фондации, благотворителни и други организации, общият брой на структурите надхвърля 1000. В изследването се посочва и предполагаем годишен бюджет от 60 до 95 млн. долара за тази мрежа, като авторите поставят въпроса за произхода на част от финансирането и за възможните връзки с руски държавни корпорации и лица под международни санкции.
Докладът описва два основни канала на потенциално влияние. Първият е политико-идеологически: разпространяване на определени представи за историята, националната идентичност и „традиционните ценности“, съчетано с критика към ЕС и НАТО. Вторият е свързан с предполагаеми разузнавателни и други дейности, които могат да използват прикритието на религиозни или културни структури.
В подкрепа на анализа са приведени примери от Швеция, Естония, Чехия, Финландия и Норвегия, както и случаят с експулсирането на двама представители на РПЦ от България през септември 2023 г. Авторите разглеждат тези случаи като основания за по-внимателно проучване на отношенията между църковните структури, руските държавни интереси и сигурността на европейските страни.
Литва и зависимостта на православната епархия от Москва
Особено място в изследването заема Литва — държава, за която историческите отношения с Русия и настоящата война срещу Украйна превръщат въпросите за сигурността в непосредствен обществен и политически проблем.
Според представените от „Libertas Fidei“ данни в балтийските държави има общо около 214–215 енории, свързани с Московската патриаршия: 52 в Литва, 125 в Латвия и 37 в Естония. Авторите поставят акцент върху положението на Вилнюската и Литовската епархия, чиито канонични и институционални отношения с Москва според тях остават съществен фактор за оценката на възможното руско влияние.
Анализът се опира и на официални литовски оценки за сигурността. В публикуваната през март 2026 г. национална оценка на заплахите, литовските служби разглеждат продължаващата зависимост на епархията от Московската патриаршия и изразяват съмнения, че заявеното частично самоуправление само по себе си гарантира независимост при вземането на решения.
В представянето на изследването бившият литовски министър-председател и настоящ депутат Ингрида Шимоните също подчертава значението на отношенията между епархията и Москва. Според изложената позиция решенията в епархията продължават в значителна степен да зависят от руската църковна йерархия. Шимоните обаче прави и важно уточнение: потенциалните рискове трябва да се оценяват въз основа на действията на конкретни лица и на установени нарушения на закона, а не единствено според религиозната им принадлежност. Тя подкрепя и развитието на екзархата на Вселенската патриаршия в Литва като възможност за православните християни, които търсят църковен живот извън юрисдикционната зависимост от Москва.
Необходим баланс между сигурността и религиозната свобода
Председателят на управителния съвет на „Libertas Fidei“ Витаутас Бруверис акцентира върху необходимостта организациите, свързани с Московската патриаршия, да бъдат разглеждани и от гледна точка на националната сигурност. В представените изявления той поставя въпроса за публичните контакти на литовски политици с лица, свързани с московските църковни структури, и за възможните политически последици от подобни отношения.
Тази позиция отразява по-широката дилема пред демократичните общества: как да се противодейства на чуждестранно влияние, без да се накърняват свободата на вероизповедание, сдружаването и религиозния живот. Религиозната свобода не означава, че религиозните институции са извън закона или че не подлежат на проверка при основателни съмнения за нарушения. Но тя изисква държавните мерки да се основават на конкретни доказателства, да бъдат пропорционални и да не превръщат принадлежността към определена църква в основание за колективно подозрение.
Този принцип има особена тежест в православния контекст. Каноничната принадлежност към дадена патриаршия, богословските убеждения на вярващите и евентуалното участие на отделни лица в незаконни действия са различни въпроси. Смесването им може да доведе до стигматизация на хора, които нямат отношение към политическите действия на църковното ръководство.
Европейският контекст: предупрежденията на службите за сигурност
Опасенията за използването на религиозни структури като инструмент на руското влияние не се ограничават до Литва. В Швеция например Службата за сигурност (Säpo) посочва в свои публични оценки, че руската държава използва Московската патриаршия като платформа за събиране на информация и за дейности, които могат да застрашават сигурността на страната.
Този официален контекст е важен при обсъждането на случая с православния храм във Вестерос, чието финансиране и местоположение предизвикаха обществен дебат заради близостта му до стратегически обекти. Шведски медии съобщават за финансиране, свързано с руския държавен енергиен гигант „Росатом“, и за опасения относно местоположението на храма. Финансовите потоци, контактите с държавни структури и възможната близост до стратегически обекти могат да бъдат предмет на легитимен обществен интерес. Изводите за незаконна дейност обаче трябва да се опират на установени факти, а не на предположения.
Новият център „Libertas Fidei“ и неговата задача
Откриването на Международния център за изследване на религиозната свобода „Libertas Fidei“ е представено като опит за институционализиране на изследванията върху връзките между религията, политиката и сигурността. Сред заявените направления са:
- религиозната свобода;
- влиянието на авторитарните режими върху религиозните институции;
- използването на религията в хибридни операции.
Изпълнителният директор на центъра, доц. д-р Сергий Шумило, е изследовател с научни интереси в областта на историята на Църквата и църковните отношения. Работата по създаването на „Libertas Fidei“ поставя пред него и пред новата организация задачата да съчетаят историческия и богословския анализ с внимателно изследване на съвременните политически и институционални процеси.
За да бъде убедителен, подобен изследователски център ще трябва не само да посочва потенциални рискове, но и да представя прозрачна методология, проверими източници и ясно разграничение между факти, оценки и хипотези. Това е особено важно при разглеждането на твърдения за разузнавателна дейност, финансови зависимости или участие в операции за политическо влияние.
