Ренета Трифонова
Латвийският парламент одобри пълната независимост на Латвийската православна църква от Московската патриаршия на гласуване, което се проведе на 8 септември.
Според изявление на парламента, той е приел „спешни изменения в Закона за Латвийската православна църква, потвърждаващи пълната независимост на Латвийската православна църква с всички нейни епархии, енории и институции от всяка църковна власт извън Латвия (автокефална църква).”
По-конкретно, Артус Кайминш, председател на Комисията по правата на човека и обществените въпроси, след приетия от парламента проектозакон подчерта:
„С приемането на закона, исторически съществуващата автономия и независимост на Латвийската православна църква се засилва, предотвратявайки Руската православна църква да има влияние или власт над нашата православна църква”.
Той дори добави, че „подобно решение е в интерес на латвийските православни християни, обществото като цяло и националната сигурност“.
Освен това законът установява процедурата за информиране на латвийските държавни институции и частни лица „за встъпването и отстраняването от длъжност на главата на Църквата, митрополитите, архиепископите и епископите“.
Според обяснителната бележка към законопроекта, дефинирането на обхвата на правния статут в закона не засяга и не се намесва в църковното учение за вярата и каноничното право.
В закона се подчертава, че до 31 октомври Църквата трябва да приведе устава си в съответствие с направените промени в Закона за статута на църквата.
До 1 октомври канцеларията на президента трябва да бъде уведомена за назначаването на главата на църквата, митрополитите, архиепископите и епископите.
Това решение на латвийския парламент идва няколко дни след като президентът на страната Егилс Левитс внесе законопроекта, в който се казва, че „този законопроект възстановява историческия статут на Латвийската православна църква“, подчертавайки, че независимостта на Църквата е създадена „от 6 (19) юли 1921 г. с Томос, издаден от Патриарха на Москва и цяла Русия Тихон на архиепископ Янис Померс и Постановлението на кабинета на министрите от 8 октомври 1926 г. за статута на Православната църква”.
Основната цел, описана в законопроекта е:
„Да се предотврати всякакво влияние или власт върху нашата православна църква от патриарха на Москва. Отхвърлянето на всякаква връзка с патриарха на Москва е решаващ въпрос за нашата православна общност, цялото латвийско общество и националната сигурност“.
Президентът на Латвия всъщност казва:
„Православната общност в независимата и демократична латвийска държава, основана на върховенството на закона, се нуждае от собствена автономна и независима църква. Това е било, е, и винаги ще бъде позицията на държавата Латвия. При архиепископ Янис Померс това вече беше постигнато малко след провъзгласяването на Република Латвия“.
Той информира още, че е обсъдил закона с председателя на парламента и председателите на всички парламентарни групи на Сейма (латвийския парламент), които напълно са подкрепили тази инициатива.
Президентът на Латвия добави, че Църквата също е била информирана и потвърди, че „Латвийската православна църква и митрополит Александър могат да разчитат на пълна подкрепа от латвийската държава като автокефална църква, призната отсега нататък и в закона“.
Какво казва православната църква на Латвия
Църквата на Латвия, след президентските и парламентарните съобщения, информира вярващите, че това решение е от правно естество и че приетите промени засягат юридическия статут на Църквата.
В него се пояснява:
„По инициатива на Президента на Латвийската държава г-н Егилс Левитс, Сейма на Република Латвия внесе изменения в Закона за Латвийската православна църква. Това решение има юридически характер и приетите изменения касаят юридическия статус на църквата. Държавата установи статуса на нашата църква като автокефален. Държавата определи Латвийската православна църква като юридически независима от всеки църковен център, намиращ се извън Латвия, поддържайки духовно, молитвено и литургично общение с всички канонични православни църкви по света. Изменението на статуса не променя православната вяра, догматите, литургичният живот на църквата, календара, свещеният богослужебен език, обрядите, традициите и вътрешният църковен живот.
Синодът на Латвийската православна църква с любов призовава духовенството и миряните да поддържат мира и единството на нашата църква, стриктно спазвайки законите на нашата латвийска държава. Живеейки духовно и молитвено в неразрушимо единство с целия православен свят, нека запазим чистотата на нашата вяра и да укрепим светото Православие в латвийската земя. Молим всички вярващи да се молят усърдно за светата ни църква, нека Милостивият Господ я пази в мир и благоденствие“.
Реакцията на Руската църква
Руската православна църква реагира незабавно и очаквано на решението на латвийската държава да приеме закон за отделянето на Латвийската църква от Московската патриаршия.
Протойерей Николай Балашов, бивш заместник-председател на отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия и настоящ съветник на патриарх Кирил, каза пред агенция Интерфакс, че „очевидно те твърдо вярват в политическата целесъобразност и държавната сигурност и не се страхуват от Господ да обявят автокефалия“.
Според него подобно решение на държавните органи по отношение на статута на Църквата се вписва идеално „в общата логика на вземане на решения в много европейски страни“.
„Някой съмнявал ли се е? Ето каква е сега Европа”, посочи той, недоумявайки как е възможно в една светска държава, в която църквата е отделена от държавата по конституция, последната да се меси в делата на Църквата като коментира: „Те надминаха Средновековието“.
–––
Пресслужба на ЛПЦ
