Eлисавета Георгиева
Прот. Владимир Зелински
При завършването на вчерашната си проповед си спомних стиховете на Окуджава.
Най-добре е да се изпеят:
„А как первая война – да ничья вина;
Как вторая война – чья-нибудь вина;
А как третья война – лишь моя вина,
А моя вина она всем видна“.
(За първата война – вината е ничия,
За втората война – вината е нечия,
А за третата война – вината е само моя,
и вината ми всеки я вижда.)
За нея и поисках прошка със земни поклони пред енорията и Украйна.
– Не се нуждае тя от твоите поклони. Покланяй се с дела!
– Какви?
– С тези, за които говорейки за бежанците, е пророкувал Исая в Неделята на прошката 2022 година:
„Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий“ (Исая 58:6-7).
Източник: Лична фейсбук страница на прот. Владимир Зелински, клирик на Московска патриаршия, богослов и религиозен философ, писател и есеист, преводач на богословска литература
––––
Вижте още:
Владимир Зелински Време да живееш и време да си спомняш
