Християнство.бг
Русенският митрополит Наум отбеляза летния празник на своя небесен покровител – свети Наум Охридски Чудотворец, с тържествено богослужение и освещаване на новия храм „Св. Параскева-Петка Българска“ в Копривецкия манастир.
За празничното събитие в светата обител се събраха архиереи, духовници и миряни от различни краища на страната. Сред присъстващите бяха Главиницкият епископ Макарий – викарий на Русенския митрополит, Драговитийският епископ Василий – игумен на Троянския манастир, Величкият епископ Сионий – игумен на Бачковския манастир, Тивериополският епископ Тихон, както и други архиереи и духовници.
В словото си след освещаването на храма митрополит Наум подчерта значението на ктиторството и дарителството като неизменна част от православната традиция. Той изрази благодарност към всички, които са допринесли за изграждането на новия храм и за развитието на Копривецката света обител. Архиереят припомни богатата история на манастира, чиито корени водят към времето на Второто българско царство. Обителта е била унищожена при османското нашествие в края на XIV век, а векове по-късно е възродена за нов живот въпреки трудностите на атеистичния режим в България.
В словото си митрополит Наум отдаде почит на монахините, свързани с историята на манастира, както и на възобновителите на светата обител. Той припомни и заслугите на блаженопочившия Доростоло-Червенски митрополит Софроний, при чието управление манастирът е бил възстановен, както и на големия български дарител дядо Добри Добрев, подпомагал през годините манастира и множество храмове в страната.
„Да благоволи Бог, щото Копривецката света обител да пребъде и занапред: за слава Божия и за духовна полза на своите обитатели и на всички онези, които ще пристъпват тук, търсейки духовна помощ, съвет и утеха“, каза в словото си Русенският митрополит. Тържеството завърши с молитви за мир, благоденствие и духовно укрепване на вярващите по застъпничеството на света Параскева-Петка Българска и свети Наум Охридски, чиято памет Православната църква почита на 20 юни.
***
Слово на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум при освещаването на храма „Св. Параскева-Петка Българска” в Копривецкия манастир, 20 юни 2026 г.
Ваши Преосвещенства,
Обични в Господа отци, братя и сестри,
С благодарност към Бога за Неговите благодеяния към Православната ни църква и всички нас, Ви приветстваме днес тук, дошли да уважите с присъствието си освещаването на новия манастирски храм на Копривецката света обител, като на първо място трябва да изкажем дълбоката си признателност към онези, които допринесоха, за неговото въздигане.
Ктиторството и дарителството са изконна традиция в Православието, съдържаща дълбок и непреходен смисъл, която говори много за нашето разбиране за Христовата Църква – като жив и богочовешки организъм, в който всички сме съработници Божии в общото ни дело по „съзиждане на тялото Христово“ (Еф. 4:12).
Църквата има както светотайнствените си евхаристийни измерения, така и своите външни изяви: в храмостроителството, манастиростроителството и всичко онова, което има отношение към устройството и организацията на църковния живот. А всичко това важи в пълна степен и за Копривецката обител в богохранимата ни Русенска епархия, чиято съдба удивлява, защото е ярко свидетелство за силата на вярата и Божията благодатна помощ към онези, които се уповават Богу, търсят Неговата правда и искрено желаят да изпълняват светата Му воля в този свят.
Основана и действала още в столетията на Търновското царство, споделила изцяло участта на средновековна България по време на османското нашествие и възродена за нов живот през годините на богоборческия атеистичен режим у нас, тази богоблагословена обител е принесла на Христа и Неговата света Църква изобилни плодове на праведност, мъченичество и святост, като независимо от премеждията във времето, продължава да бъде и днес пристан и убежище за всяка вярваща и диреща Бога душа.
Изпепелена от поробителите в края на четиринадесети век, тя повторно е била въздигната и обновена за живот в условията на държавен атеизъм, когато у нас не само не се градеше почти нищо църковно, но дори се и рушеше.
Наш архипастирски и християнски дълг е днес – в деня на това тържествено освещаване – да поменем всички онези, които са били свързани с манастирския живот във времето и чиито имена са достигнали до нас. На първо място това са приснопаметните преподобни монахини Параскева, Варвара, Екатерина, Марина и Неделя, поселнички на манастира в дните на изпепеляването му от османците, които, според преданието, са приели тук мъченически венци заради Христа, както и възобновителите на тази обител: Добра Рахнева – в монашество Варвара, и Йорданка Чолакова – дарила бащиния си дом за изграждането на днешния Копривецки манастир. Да се помолим още и за поселничките на светата обител в ново време – преподобните Параскева, Екатерина и другата Екатерина, Марина, Фотиния и Магдалина, Ирина и Мелания.
Не на последно място отдаваме почит и към паметта на блаженопочившия наш предшественик Доростоло-Червенски митрополит Софроний – при чието светителство тази обител е била възстановена, а на 14 октомври 1989 г., в деня на света Параскева-Петка, е станало освещаването на старата манастирска сграда и на построения в нея параклис.
В по-ново време един от щедрите дарители на манастира е бил и дядо Добри Добрев от софийското село Байлово, когото също възпоменаваме с благодарност в молитвите си, заради безкрайните му добрини в подпомагането на множество храмове и параклиси в България.
Да благоволи Бог, щото Копривецката света обител да пребъде и занапред: за слава Божия и за духовна полза на своите обитатели и на всички онези, които ще пристъпват тук, търсейки духовна помощ, съвет и утеха.
По молитвите и небесното застъпничество на Пресвета Богородица, на светата преподобна наша застъпница Параскева-Петка и на светия Наум Охридски, чиято памет почитаме в този ден, Човеколюбецът Бог да ни дарува Своя мир и Своето вечно спасение!
Честит и благословен празник!
Текст: Виктор Калицов
